Човекът, който лично и посмъртно спасява честта на опозорената московия

Може ли един човек да спасява посмътно честта на една нация? Може, ако се казва Андрей Сахаров (1921-1989 г.), отговаря дисидентката Вера Афанисиева в нейна публикация в Телеграм канала, където се подписва като Город Глупов ( по заглавието на разказ на Салтиков-Шчедрин).

Вчера създателят на водородната бомба на СССР, ядреният физик, който след това се обяви против съществуването на ядреното оръжие и беше репресиран в СССР, прогонен от Москва в гр. Горки, имаше рожден ден. Не успяха да го прекършат. Името му се превърна в символ на смисъла да се бориш за справедлива кауза, макар и да си сам.

 

На снимката: Сахаров седи (и си тежи ) на мястото докато всички са на крака и аплодират в Голямата зала в Кремъл.

10 мнения за “Човекът, който лично и посмъртно спасява честта на опозорената московия”

  1. Към The Rock:

    И друг малоумник днес дефилира днес в москва. Беснее от яд пред огромен постер, на който пише, че земята е кръгла ( не знам дали е някаква реклама)

  2. Ох нашият Рублен Радев днес посетил Авиобаза в Япония ,разгледал Изтребител Ф-2 японско -американска разработка нъли е голям специалист ,ще напише доклад до Кремъл какво е видял ,

  3. После ме разправяйте, че гласът народен бил глас Божий, че нямало такова нещо като колективна вина и, че народите не носели отговорност за престъпленията на вождовете си.
    Пред фетишите свързани с болшевишките свинщини и в частност с джугашвили /затрил десетки милиони руснаци/ и до днес се кланят, кръстят и полагат цветя. Паметник на Сахаров, обект на всенародна почит, едва ли някога ще има. Може-би някога, в някоя друга страна…

  4. Около 3,5-4 години бяха необходими на САЩ за да направят първата атомна бомба.Толкова бяха необходими на СССР да изкопира откраднатата ядрена технология.Приблизително такъв е и интервала между създаването на водородната бомба.Трябва да се прави разлика между първосъздател и копировач/възпроизводител/на чужда технология.

  5. Към The Rock:

    Челобитие. Напълно в духа на кастовата азиатска култура.

  6. Руснаците са уникални изроди и роби.
    А гласът на народа не е никога глас Божи, това го има само в обърканите глави на създалите тази безбожна глупост.

  7. Павел Тинков,

    такие сякие – это особенности генетического кода русских …

    – дек.2021 на въпроса какво лично за него е разпада на ссср хуйло изцепи:
    ”същата трагедия като за огромното мнозинство от гражданите на нашата страна. Това е разпадането на историческа русия, наречена съветски съюз, това което бе натрупано за хиляда години… ”
    – сега просто им се налага да унищожават държавите на бившите републики – територията и народите им са си ”изконно” руски , а да напомня, че и нас ни смятат за военен трофей на цар ”освободител” …

  8. Основният ресурс на Путин е бездушната и покорна маса от орки. В Русия може да има хора като Сахаров, имало ги е, ще ги има, но тези хора са колко, хиляда, десет хиляди да кажем.
    Истинският руснак е този от линка, описан и от Захари Стоянов.
    “Всичкото му съществувание принадлежи на помещика, на пристава, на полосната старшина, на попа и пр. Пред всички той е обязан да сваля своята кирлива шапка и да се кланя до земята. Той не прилича на човек даже, а на четвероножно животно.”
    или
    “так приказано”, „не разсуждать”, „не бунтовать”, „воля Его
    Императорского Величества такая”, „ви народ неопитний”, „вие трябва да
    слушате и се покорявате”, „има за вас кой да се грижи” и пр., и пр.

  9. НИКОЛАЙ,

    за ”основния ресурс” цитати от дневника на Илия Бешков (1950 – 1955):
    * Комунистическата акция за мир е в стоманените ръце на властта, а в главите на комунистите е налята като олово. Няма нищо по-изумително и по-зловещо от това да чуете от устата на комунист думата мир! Те поставят тази дума в устата на децата, майките и бащите, както поставят куршума в дулото на пистолета. При всяко произнасяне на тази дума виждам мъртви – всички човеци мъртви и цялото Слово повалено и оглозгано от вълча глутница. Не, те не лъжат, не хитруват, както правят човеците – те дояждат Вселената, както ненаситният мрак поглъща видимостта.
    * Духът, плътта и същината на Русия е Толстой. Аристократ, мужик, граф. Християнин, който мрази Бога и човека от сатанинска гордост! Богаташ, който не е дал никому повече от 5 копейки, и то срещу целуване на ръка.Въздържател и вегетарианец, дълбоко и всестранно порочен, всмукал в себе си цялата земна жизненост, лишен абсолютно от небесен дар, този “човек” стана писател с чудовищна упоритост от завист към Шекспир, Сервантес и… Омир (дори), от завист към Новия завет и лично към Христос – този човек изгради своето литературно дело – евангелието на безлюбието и омразата, които той извлече от руската и своята душа и вмени тези скрижали на русина за вечни времена
    • Защо русинът отрече с новата си материалистическа идеология (по-право религия) дара Божий, именно защото му липсва. Та дарът Божий наистина не съществува за русина и у русина, и той излишно бе задължен и обременен с Него от властническата руска църква.Дарът Божий изисква боязън и смирение, а русинът е годен за животински страх и дързост. “Ради Христа” – казва вярващият русин, прекръства се, убива с нож заспалия си приятел, взема му часовника и заминава.Продава часовника, напива се и плаче неудържимо за приятеля си, за да се похвали с него, със сълзите си, с “голямата” си съвест, да се похвали, и то пред целия свят, със своята мерзост, с безкрайната си богата “душевна” амплитуда. Това е огромното туловище на руския ихтиозавър с мъничка глава – ехидна и зла. “За Сталин!” – казва сегашният русин, взима ти венчалния пръстен и часовника и заминава без изражение, без срам, той няма друго съзнание, освен на обиран и обирач. Между тези две фази стои неизбежното напиване – бързо, стихийно “до чертого”. Тогава той заплашва, хвали се и безутешно плаче.
    * Познавам лично всички комунистически водачи и деятели, мога да изброя имената им. Зная ги през целия им живот: съученици, колеги, познати, приятели и неприятели, добри и лоши, умни и глупави, но те всички си приличаха в едно – не работеха, не обичаха да работят.Ненавиждаха всяко нещо, което трябваше да мине през ръцете им, та дори и чашата вино. За труда говореха намръщени и усилено търсеха някакъв по-дълбок смисъл в тази дума, която произнасяха като име на скъп покойник (със свръхестествен страх), който ще възкръсне и ще съди и живи, и мъртви. Плетяха стихове и оди от тази дума, плашеха себе си и задължаваха другите с нея. Бяха готови да убиват невярващите в “труда”, тези, които си гледаха работата и от обич и скромност се стесняваха да говорят за нея. Мисля дори, че те ненавиждаха работниците и трудолюбивите като прахосници на тази свята дума и като свои изобличители. Те не дружаха с тях, а с истинските ленивци и симпатични безделници. И днес, управляващи, те са същите, със същата фанатична ревност към своя Бог “труда”, и понеже е светотатство да се трудиш от удоволствие, от радост и за пари, направиха труда насилствен и безплатен, а те станаха негови жреци.
    https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/092/Image_11916092_305_0.jpg
    * Не е необходимо сравнението между българина и русина, ако не беше СЪЗДАДЕНА необходимостта да “станем едно”. Не бива да се отрича разликата поначало. Русинът обитава огромно земно пространство, което той не успява да насели и да овладее – то доминира над него.Оттук идва първото чувство на подчиненост. Един огромен труп, който търси за своята неограниченост (пространственост) една глава, която да координира действията и движенията му, за да ги доведе до какъвто и да е порядък, подобен на човешкия. И ако тази глава е в Кремъл, той я приема за своя, каквато и да е тя. Какво би правил този огромен труп без глава? Съвсем основателен страх, тъй като не са достатъчни костният и мускулният мозък, за да гарантират съществуване на това живо туловище. Русинът няма собствена глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. И естествено, най-много се хвали с нея, не познава и не признава друга, боготвори я и задължава всички хора към това.Русинът е дълбоко и абсолютно невярващ – в нищо невярващ, защото е дълбоко опорочен. Неосъзнал и непознал себе си, той непрекъснато лъже, лъже без мярка и без полза, защото не знае какво му е потребно, нито за какво е нужен на другите. Той убива, плаче, моли се и краде едновременно само за да не пропусне едно от тези неща, за да не изглежда недостатъчен, непълен човек. Порочен и невярващ, той е в пълна малоценност, която именно иска да прикрие с дързост, лъжа, сълзи и накрая самоубийство.Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са “най-” и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света.Той съзнава, че е ненавистен, непоносим в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво участие в изграждането му през вековете – една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията.
    “Православна” Русия води единадесет “освободителни” войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя – това правоверно православие бе заменено за 24 часа с атеистично православие, което започна нови “освободителни” войни срещу България, Полша, Турция… и целия свят. Христос бе заменен със Сталин. Църквите са пълни с “богомолци” и всички те любят всеотдайно своя вожд и баща на човечеството, който е първият, откритият и най-ожесточеният хулител на Бога и Христа. Това би могло да се дължи на едно разюздано свободомислие, ако русинът можеше да мисли, но той е негоден за мислене – този процес за него е приключен или не е започнал.
    Един познат русин, избягал от революцията, поет, пушкинист, интелигентен и неокачествим мерзавец, идва редовно у дома, когато не успявам да се прикрия. Той се хвърля върху мен с християнско “целувание”, но не целува, а ме заставя да го целувам аз, и то три пъти по трите от безбройните негови страни. След напиването му, на тръгване той пристъпва към мен и ме хапе Каква вулгарна нужда е пък тази? Напоследък изостави разговорите за Бога, стана болшевик, лектор по сталинизъм. И продължава да идва и да ме хапе… Кой е опорочил това нещастно същество? – то не е било никъде, освен в Русия и носи своята родна ужасяваща глутница от бесове, които крещят думи от Пушкин, Блок, Достоевски, Маяковски, цитати от Ленин – но там, в душата на този нещастен човек, грозотата се наслагва всеки ден.
    Кой народ се е хвалил така нахално с едно православие, взето назаем, с една азбука, подарена му от българите, със социалистически атеизъм, взет от немския евреин Маркс, с поети с корен от Абисиния и Шотландия, с художник , чиято картина, изнесена от Русия, струва само разноските по превоза? Това се отнася до цялата руска живопис и не става дума за някакво майсторство, а за това, че в картината неизбежно се отразява същината на русина: лъжлив, нескромен, развратен, преднамерен. Русинът няма духовно състояние. Той писа по подражание дълго време за Бога и Светия Дух, докато убеди и света, и себе си, че му липсва. От 30 години крещи за социализъм и труд, справедливост, правда, мир и благоденствие, за световно водачество, докато убеди света, че всичко това е пълна негова липса. Русинът е въобще нуждаещ се – той няма дар и когато е дълбоко убеден, че дава – той всъщност взема, защото откъде ще вземе бездарният, за да даде?
    *Един пиян руски войник между граждани и деца желаеше и той да види мач на едно игрище. Беше някак мил и добродушен – младежката обстановка го радваше или спомняше за далечните му близки.Някакъв особен началник го забеляза и сурово му заповяда да се прибере (навярно). Войникът се посмути, изрече нещо неразбираемо, засрамен и недоволен. Чуха се няколко изстрела. Началникът прибра пистолета си и бързо отмина. Там, на мястото си, смутеният пиян войник лежеше в кръв, потръпващ със същата усмивка на смутен и посрамен пред децата. Децата… децата останаха с широко отворени очи …
    https://sever.bg/Общество/16-метров-графит-на-Илия-Бешков-блесна-в-Плевен-СНИМКИ_l.a_c.23280_i.419066.html

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.