Руzкият вудувъртеж

На путлер много му се иска култът към него да достигне обожанието спрямо Сталин, но в момента дава повод само за едно сравнение с него: скри се след поражението от украинската операция “Паяжина” в дълбокия тил на стратегическата му авиация, унищожавайки критична за оцеляването на ядрената му стратегия част от нея. Скри се точно като страхливеца Сталин, който през цялата Втора световна война нито веднъж не се подлага на риска да посети фронтовата линия (както прави многократно Чърчил и както още по-често постъпва Зеленски в наше време).

Вече пети ден се крие този, комуто градяха образа на приспиващия тигри, летящия с жерави, гмуркащия се с батискаф, яздещия вихрено (малко конче всъщност, за да изглежда той по-едър). Ето по тази реакция да се спотаи се родее днес той със Сталин, когото реабилитират все повече в империята.

Първата реакция на Сталин при първия шок от разгромяващия удар на Вермахта срещу неговата “могучая и непобедимия” армия е да изчезне от публичността. Минават дни преди радиоточките в СССР да съберат по площадите милиони негови поданици, за да чуят как вождът за пръв път се обръща към тях подмазвачески с “братя и сестри” вместо с обичайната дотогава комунистическа догма “другарки и другари, работници и селяни”.  

Напълно възможно е лукавият злодей да играе сега за пореден път сюжета с изчезването, за да види какви ще са реакциите на обкръжението му и на мужиците в държавата му ( Иван Грозни, друг негов кървав кумир, го е правил). Като част от поредния подобен епизод звучи официално оповестената му програма за награждаване на “герой от войната” ( загинал на фронта свещеник), обсъждане на проблемите със залесяването или с отходни канали нейде в московията. Това е, както вече се е случвало, неговият задочен начин да покаже, че не му пука. Не се вълнува от това, което развълнува целия свят с украинския удар в дълбокия му тил.

Под носа му, в същото време, се развиват интересни обществени нагласи. Обявени са от центъра “Левада”, който по някакво чудо още не е закрит. Позволява си да регистрира и оповести данни, според които за две години броят на поданиците му, които искат преговори за мир, се е увеличил 1,5 пъти. Война до победа искат вече само 28 процента от живеещите в московията, където сред младите до 24 годишна възраст ( подлежащи на евентуална мобилизация сред мъжете) 77% искат мирни преговори.

 

 

 

 

Само за последните три месеца процентът на царските поданици, които са за мирни преговори, е нараснал с 58 на сто за март и вече с 64 процента през май.

Пропагандата си е свършила работата в промиването на мозъците, които отказват да приемат вината на своята страна за войната. Едва 3 процента от респондентите в проучването я винят за липсата на споразумение с Украйна-виновни са за останалото огромно мнозинство ЕС , САЩ и Украйна ( явно я смятат за страна на мазохисти, на които им харесва да ги избиват и прогонват от домовете им с милиони).

Виден от проучването е също човешкия цинизъм и егоизъм, проявяван в големите градове, където привържениците на продължаващата война са значително повече. Най-войнолюбивите живеят в москва, където по пресмятания на медиите вероятността един московчанин да загине на фронта е 40 пъти по-малка от тази на жителите от крайния Север.

Трудно се изтрезнява от дългогодишното пиянство на руzкия шовинизъм. В смазаната както никоя друга държава в Европа през Втората световна война Германия процесът на приемането на реалността и пълният отказ от нацистките наративи отнема…десетилетия. Виждаме ги да възкръсват не другаде, а в бившата съветска окупационна зона, живяла още близо половин век в условията на тоталитаризъм след налагането на демокрацията във Федералната Република Германия. 

Изводите са два:

1.Рашисткото общество, дресирано в духа на войнолюбието, не си признава колективната вина. Започва да копнее за мир, но не от внезапен пристъп на миролюбие, а под натиска на реалността и осъзнаването на факта, че не може да си наложи “руския мир” над един свободолюбив народ, зад който стоят десетки други свободолюбиви нации. С други думи, натискът трябва да продължи.

2. Налага се да се въоръжим с търпение и с…оръжия. Толкова и такива, които да принудят диваците сами да искат мир, вместо да си играят с огъня, подскачайки с радостни дивашки танци около огъня на запалената от тях война.

Само така ще дойде краят на техните вуду заклинания за победа на всяка цена и самите те ще се спасят от вудувъртежа на войнствените си илюзии за постигане на величие чрез тяхното превръщане в реалност.