На 8 юли скъсваме окончателно pуzкия мечешки синджир

Наближава 8 юли 2025 година. Ще остане в нашата история като денят на необратимостта по вековния ни път към Европа, част от която ставаме окончателно с очакваното на тази дата решение на ЕС да се присъединим към общата валута. Ще бъде ден на освобождение от претенциите на вечните ни “освободители” да определят съдбата ни по свой евразийски вкус. С други думи, ще се сбъдне мечтата на истинските български възрожденци, чиято памет днес позорят узурпаторите на думата възраждане.

Дотук с патетиката, която е напълно оправдана в случая.

Сега нека си дадем сметка от каква опасност се освобождаваме. Това е краят на мечтата да бъдем съветизирани и рашизирани, която виси като кървавата брадва на Петър I над вратовете на жертвите му, които той лично обезглавява, налагайки имперската евразийска версия на “европеизацията” на московията, обявена от него за империя. 

Като Петър I днес се изживява поредният диктатор, който се разпорежда с живота на поданиците и с ресурсите на царството.  Напълно основателно в нападнатата от него Украйна го наричат путлер заради копирането на нацисткия фюрер. Вижте му само доктрината, формулирана в Санкт Петербург наскоро.

СНИМКАТА Е ОТ ФОРУМА В САНКТ ПЕТЕРБУРГ (явно не е правена от обслужващия му персонал фотографи).

 

“Където е стъпил руски войник, това е наше”, заяви този от снимката, повтаряйки най-буквално  нацисткия лозунг от 1941 “ Където се намира германски войник, там друг не ще се появи” ( Wo der deutsche soldat steht kommt kein andere hin). 

Далеч не всички у нас (и по света) си дават сметка какво представлява алтернативата на Европа от страна на руzката мечка, която ни заплашваше с поглъщане още със самия замисъл да ни “освобождава” внезапно след дузина войни с османците като ни погълне за целите на имперското си храносмилане.

Говорим за държавата, която не само не привлича европейци да живеят, учат и работят там, но от която  дори и преди безумната й война срещу европейска Украйна към 2019 година ( т.е. в периода на небивалото по тамошните стандарти относително “благоденствие”) бяха избягали повече от 10 милиона души. Днес те вече са повече от 12 милиона. По този показател за антипривлекателност за собственото население постсъветската империя е на трето място в света.

 

 

 

 

Това е страна, в която изкушават бедняците, най-вече от периферията на империята, да си рискуват живота за пари, отнемайки живота на своите украински съседи. Вече 1 милион от тях получиха ковчег или бяха осакатени, но родната им статистика радостно възкликва, че похарчените  като компенсация държавни средства за техните семейства са подобрили жизнения стандарт на живите им роднини.

Ниският жизнен стандарт, който не позволява тази най-богата на природни ресурси на планетата страна да се класира дори сред първите 50 държави в света, изобщо не се компенсира от някакъв висок морал или гарантирана сигурност за човеците. 

Ако моралът може да се измери с мащаба на проституцията, РФ е направо пропаднала и то в особено дълбока дупка.

На инфографиката с червено са отбелязани страните с най-много проститутки в Европа на  100 000 души.

 

 

 

 

 

Що се отнася до сигурността някак по инерция, заради новинарските акценти, сме свикнали да вярваме, че САЩ е “най-велика” по броя на престъпленията. Само че убийствата в московията са 12,5 на 100 000, а в САЩ същият показател е 5,5. Отгоре на всичко в московията населението претежава 10 пъти по-малко огнестрелно оръжие от американското, но се извършват два пъти повече престъпления с такова в сравнение с Америка. 

За капак на тази картина най-голямата по територия държава е и най-гъсто населена с полиция. Държи първото място в света по този показател, което буквално я прави най-полицейската на земята.

Шампион №1 е тази “велика Русия” по смътност от инсулти, онкологични и инфекциозни заболявания. Няма нужда да си лекар, за да разбереш за каква изостаналост става дума.

От пътни транспортни произшествия в този териториален гигант загиват 18 души на 100 000. По този параметър страната е в челната петица на Евразия. На 1000 произшествия се падат по трима загинали. За САЩ този показател е  0,1.

Вижте инфографиката със сравнението между пътната транспортна (железопътна) мрежа на Европа и тази на московията.

 

 

 

 

 

 

Можете да направите сравнение и с китайски адрес ( в Китай, между другото, заплатите са два пъти половина по високи от РФ). Състезанието между Хонконг и Новосибирск с отправна точка 1991 г.  в строителството на метро не се нуждае от коментар.

 

 

 

 

 

 

По свобода, която по вековна традиция не се цени на тази територия, РФ е на 172 място между Руанда и Конго.

Иначе има голяма “свобода на нравите” от порнографски характер в държавата, в която искат да поощрят законодателно с парична награда(!) ученичките да раждат деца, за да има достатъчно пушечно месо.

 

 

 

 

 

 

 

Ами класацията по екология? В нея московията отстъпва дори на Афганистан със своето 112 място в света. Това е също фактор, който допринася за много болести и ниска продължителност на живота.

Да погледнем как стои въпросът за качеството живот от гледна точка на климата, с чиято суровост като средство за защита от завоеватели толкова се гордеят в империята. Да оставим настрана крайния Север и Сибир. Средната годишна температура в европейската част на държавата е +6,3  градуса, т.е. малко повече от тази в Швеция, канадския Квебек или дори Швейцария. Но въпреки това такава температура изисква специални грижи за отопление през дълъг период от годината, което също е въпрос на ресурси, ограничени от жизнения стандарт. 

Така опираме до въпроса за жилищната площ, която в московията е 28 квадратни метра на човек ( с “малката подробност” що за качество предлага тя на обитателите си). Дори в Япония, известна с теснотията, при която живеят хората, този показател е 39 кв.м.

За финал, във връзка с финала на всеки живот (за който Сервантес е казал, че това  е шахматна игра, в края на която пешките и царете отиват в една дървена кутия): Н.В. смъртността. Тя е 13,3 на 1000 души в московията. За сравнение (не с най-високите световни стандарти) в Бразилия става дума за 5,9 на 1000, а в Мексико за 4,8. Дори в Афганистан, пословично нарицателно за войни и бедност (с чийто талибански режим московията миналата седмица установи дипломатически отношения), умират по-малко хора: 11,5 на 1000.

И нещо много специфично: най-голяма е смъртността в тази най-богата на енергийни ресурси в менажерията на висшите мениджъри в енергийния отрасъл. Падат с десетки от високи етажи – миналата седмица се случи с още един. Все случайно, разбира се.

Едничката им останала гордост като усещане за величие е свързана със заплахата два унищожат планетата с ядрено оръжие, след като с “обикновено” тяхната “втора армия” не може да пречупи многократно по-малката и слабо въоръжена (особено през 2022 г. )Украйна.

По горните и по още много подобни причини московията не привлича емигранти от страните с по-висок стандарт на живот. България е сред тях с паспорт, който, за разлика от руzкия се цени високо и сега по света (на 15-то място сме по този показател).

 

 

 

 

 

 

 

Присъединяваните ни към Еврозоната ще затвърди националния ни интерес да се държим колкото е възможно по-далеч от мечешката прегръдка на държавата, която окупира пряко и чрез свои местни слуги България 45 години, а в периода след това се опитва да ни държи на синджира, който се полага именно на мечката, а не на нас, които сме се отвързали от него.