Идва ли краят на терористичния “ентусиазъм” на ХАМАС в Газа

Когато преди близо два месеца видях видео от Газа, в което семейство на убит от член на ХАМАС младеж, застрелян без видима причина на една опашка за хранителни помощи, отмъщава за неговата смърт, реших да не коментирам. 

Не бях сигурен, че не става дума за изолиран инцидент и предпочетох да не давам повод да бъда обвиняван, че преувеличавам. Все пак направих няколко стоп кадъра от екзекуцията (макар да се придържам към правилото да не използвам илюстрации на сцени с жестокости, поради което не съхраних самото видео с бруталната екзекуция- няколко мъже не просто убиват терориста, а продължават да стрелят ритуално в мъртвото му тяло).

 

 

 

 

 

 

 

Припомням, че през 2005 г. израелската армия напусна сектора и остави местните да се самоуправляват, което много скоро доведе до жестоко самоуправство.

На последвалите избори относително младата организация ХАМАС ( наследник на най-старите мюсюлмански фундаменталисти в региона “Мюсюлмански братя”) победи съперниците от бившата ООП на Арафат.  Успешно ги дискредитира заради тяхното помирение с Израел. 

ХАМАС, подобно на нацистите в Германия след изборната им победа през януари 1933 г., унищожи всякаква опозиция след това. Физически. Организира кървава разправа с неизвестен и до днес (поне на мен) точен брой стотици последователи на носителя на нобелова награда за мир Арафат, който я получи заедно с израелския премиер Рабин заради мирния им договор от Осло през 1993 г. и тяхното знаменито ръкостискане.

 

Беше братоубийство в стила на борбата за власт между различните крила на нацистите в Германия. Хитлер лично оглавява нападението над конкуренцията в партията на 30 юни 1934 г., при която за една нощ триумвиратът Хитлер, Гьоринг и есесовците на Химлер ( много напомнящи като прототип фанатиците от ХАМАС) ръководят избиването на 300 съратници. 

Нарочно не споменавам германската конкретика, за да не се правят преки и доста криви аналогии с имената на загубилия живота си в онова клане Ернст Рьом с Арафат. В Газа пострадаха привържениците на помирението с Израел, за разлика от случая с водача на 4 милионната кафява гвардия на Рьом, различаващ се от неговия стар съратник Хитлер по своя социалистически уклон, но не и по яростния антисемитизъм и агресивния си шовинизъм.

Аналог на Хитлер в Газа беше Яхия Синуар, наричан “касапина от Газа” не заради доказаната му роля като организатор на масовото убийство в Израел на 1200 души на 7 октомври 2023 г., а именно заради садистичното му лично участие в избиването на палестинци при налагането   на диктатурата на “движението” му. В крайна сметка той последва съдбата на Хитлер – доживя да види разгрома на своята диктатура, преди да бъде убит- което нямаше да се случи, ако не беше “намесата отвън”. 

Именно “намесата отвън” е поводът за този текст. Ако не беше тя терористичната диктатура на ХАМАС щеше и до днес да управлява както си иска анклава. Но вече се разклаща именно благодарение на намесата отвън, която си изпроси.

Сигурно не е точна и друга аналогия, но ще се осмеля да я направя с пълното съзнание, че историческите паралели никога не се припокриват напълно. 

Нацисткият режим в Германия имаше голяма, дори огромна подкрепа сред населението, което плати ужасна цена. Загинаха милиони германци от бомбардировките и бойните действия в онази война, предизвикани от нацисткия режим. За разрушенията да не говорим.

Нещо повече, нацисткият режим използваше населението като жив щит с надеждата да извлече две ползи: да разколебае съюзниците да използват огневата си мощ, за да не пострада населението ( жените, децата и старците, останали в градовете), а също най-вече да прехвърли върху настъпващите съюзнически сили вината за страданието на населението с претенцията, че единствената му опора си остава верността към каузата на диктатурата.

Да ви прилича това като тактика и практика, използвани от ХАМАС?  

Понеже наистина прилича на нещо такова, въпросът доколко и докога ХАМАС  ще продължава да предизвиква огъня върху жени, деца и старци, зад които терористичната групировка се крие, придобива все по-голяма актуалност във връзка с очакването изпод руините на Газа да изпълзят оцелели и изтрезнели от заблудата в някогашната си подкрепа за ХАМАС измъчени жители на тази територия.  

Ето че вече има такива признаци. Отслабените терористи се натъкват на вътрешна въоръжена съпротива. Случва се за първи път от 20 години.

Израелските средства за информация съобщават за групировка от повече от 300 въоръжени ( най-вероятно от самия Израел, а също като конфискуват оръжие от терористите) местни мъже, които влизат в спорадични сражения с остатъците от терористите. 

Изглежда, че начело на въоръжените съпротива застават все повече местни кланове, включително такива, които са свързани с палестинската администрация на Западния бряг на р. Йордан, като групировката на Рами Халас. Не знам дали е случайно, но “халас” на арабски означава “край, стига”, а освен това звучи като алтернатива на “хамас”, което пък означава нещо като “ентусиазъм”. Арабите обичат подобна символика в римуването…

Край на ентусиазма в полза на тероризма, който си (беш)е поставил за цел унищожаването на еврейската държава? 

Защо не? Кой можеше да повярва някога, че този край ще настъпи в цели арабски държави, включително напоследък в съседна Сирия, която от десетилетия беше най-опасната съветска тояга срещу самото съществуване на Израел ( особено след помирението на Израел с Египет и Йордания)?

Демонизирането на Израел продължава, но за унищожаването на ХАМАС стискат палци въпреки това не само в арабските страни, където никой не иска да си отглежда “ентусиазирани” терористи, но и в западни столици (бивши колониални спрямо този регион), където зоват израелците да прекратят огъня заради хуманитарната катастрофа във владенията на ХАМАС.

Казаното с думите на германския канцлер Мерц по отношение на израелските удари срещу ядрената програма на Иран” Израел върши мръсната ни работа”. Важи и във връзка с Газа, макар дори Мерц да не заявява това по същия начин.