ББДП нападат врага си по съветско-руzки учебник с китайска илюстрация на корицата

Провокиран съм да продължа темата за “съвпаденията” при очевидната репресивна кампания срещу ПП, главната мишена на управляващото статукво, олицетворявано от официализираната вече де факто коалиция

Поводът да се върна към този въпрос е самодоволството на властта, което прозвуча още веднъж днес от екрана на БНТ чрез думите и поведението на “коалиционния партньор”  на коалицията ББДП Румен Христов. Да си в опозиция не означава да имаш имунитет, почука той на отворената врата на тази истина във връзка с бруталните по форма и смисъл арести на видни опозиционери през последните дни. Ако не ви звучи направо като самопризнание за мотивацията на репресията, изберете другият подтекст. А той е “само толкова можем да кажем във връзка с очевидността на репресията”.

Понеже споменатият “коалиционен партньор” на разбивачите на всяка дясна алтернатива на ГЕРБ се изживява като емблематичен представител на дясното, ще трябва да посоча истината с няколко примери: стара съветска традиция, обновена от путлер в днешно време, е да се прецизира внимателно и специално моментът за нападение срещу избраната жертва така, че да се намали ефектът от евентуалния отзвук. Така стана с арестуването на варненския кмет Благомир Коцев в деня на българския триумф от приеманите ни в еврозоната и в нощта, направо в късната доба на петък 8 юли без медийни и прочее досаждащи свидетели на полицейско-прокурорския произвол. 

При управлението на Хрушчов съветските танкове се стовариха върху Унгария през 1956 г. в момента на избухването на Суецката криза. Светът се беше вторачил в британско-френския десант с израелска подкрепа, предизвикан от огромния международен скандал с национализираното на Суецкия канал от Насър, египетския приятел на Москва. Маршал Конев, освободителят на Прага, макар и вече освободена 2 дни по-рано де факто от въстаналите срещу германските си господари руски т.н. власовци ( изтребени след това от съветските победители), беше представен като “освободител” и на Будапеща 11 години по-късно ( което пък беше изтъкнато от местните власти в Прага като причина в наши дни да демонтират неговия паметник в чешката столица).

Съветският съюз нападна на връх Рождество Христово през 1979 г. Афганистан. Претекстът беше, че откликва на молбата на “братския” си режим там да го спасява от други афганистански “братя”.  Явният замисъл на коледната агресия беше тя да протече при вяла западна съпротива по време на големия християнски празник, парализиращ като правило институциите в западния свят.

Рефренът за “откликването на молбата на другарите” от чужда държава беше изпят и при нападението на болшевишките пълчища срещу Финландия през 1939 г. На 4 декември главният сталински слуга Молотов декларира в телеграма до Лигата на нациите, че нямало война срещу Финландия, а само операция по “зачистване” на страната от властта на тамошния (антикомунистически) режим. Организацията, прототип на ООН, въпреки това не само свиква извънредно заседание , бойкотирано от СССР, но и изключва държавата-агресор от своите редици.

Приликата с агресията срещу Украйна е, че във Финландия уж също нямало война. ООН не повярва на тази лъжа. За разлика от Лигата на нациите само осъди вероломните лъжци, но не изключи РФ поради страх от ескалация след ядрения шантаж от страна на наследниците на СССР (каквато заплаха през 1939 г. не е имало).

Не прави изключение и мотивацията за окупацията на Чехословакия през лятото на   1968 г. в разгара на невижданите младежки, левичарски граждански вълнения от времето на Френската революция във Франция- в съчетание подобни бурни събития в САЩ като част от антивоенните настроения и бунтовете срещу расовата дискриминация.

Както и в случая с нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г., агресивните пълчища дълго се струпват като тъмни облаци около границата на жертвата, която преди това Москва отрича да се готви да напада. Прилагат и още един “трик” за консумация от нападнатите: “освободителите” на чехословашките “ревизионисти” , по специално десантните части, появили се първи в полезрението на възмутените хора в Чехословакия, дефилират със сини барети в опит да заблудят населението, че става дума за “сини каски” на ООН. 

В Украйна най-напред беше приложен сценарият на нападението в момент на безвластие в Киев през пролетта на 2014 г.. След това, след дълга подготовка и заблуждаващи дипломатически маневри, дублирани с военни по границата на Украйна, ордите на путлер нахлуха по суша, въздух и вода в малките часове на 24 февруари 2022 г., разчитайки да заварят абсолютно неподготвени украинската отбрана.

НА ФАКСИМИЛИЕТО: ТАСС е упълномощена да разпространи лъжата с цитат на говорителката на МнВР Затова, че Русия не се готви да напада Украйна- 15 дни преди да я нападне.

 

 

 

 

 

“Малка подробност” за протокола е, че не успяха да повторят чехословашката си изненада. В резултат на това елитните им десанти части бяха унищожени на летището в Гостомел край Киев. 

Цялата тази пестеливо припомнена подлотия е истинският учебник, от който се ръководят днес коалиционните партньори от ББДП, възлагайки на техни бухалки да атакуват мълниеносно и с измама за пред обществото и света вътрешния политически враг, като същевременно отричат очевидната истина. 

КИТАЙСКА РИСУНКА от 2008 г. е подходяща за корица на въпросния учебник.

 

 

 

 

 

 

Китайският художник е изобразил ясно учителите, дори и падналият долу (фактически първи водач на болшевишкия преврат) Троцки не е забравил, но е вплел загадката върху кого точно от почитаните в Китай древни мъдреци се опира с ръка Мао.

Конфуций, чиято философия на отказ от съпротива да се рита срещу ръжена е сред “особеностите” на днешния ред в комунистическата държава?

(При)подобният Лао Дзъ?

Сун Дзъ, военният гений, любим за цитиране напоследък от мнозина и на Запад?

Във всеки случай не е основоположникът на социалистическото движение в страна Сун ят Сен, с неговия “западен начин” на обличане. Няма го в картинката.

 

 

 

 

 

 

Пред ББДП стои дилемата дали да отидат още по-далеч или ще осъзнаят, че слабата демократична опозиция, на която се подиграват, може да се съвземе от този електрошок и да мобилизира гражданските си сили за съпротива. ББДП със сигурност си дават сметка, че провалът на репресията им ще докаже нейната преднамереност, поради което (ще) търсят начин да се докажат като победители. 

Апропо, кухите, неподкрепени с дела антируски изказвания на ДП, особено на фона на мълчанието по този въпрос на исторически виновния ББ за дългогодишната безнаказаност на руzката хибридна война срещу България, целят да извадят едни демократични “зъбки” (по израза на ДП от трибуната на НС през 2013 г при неговия въпрос към Цветан Цветанов – напъден по-късно от ББ, дали го болят зъбките). Много го е страх да не му се озъбят пак десетки хиляди демонстранти от общността, която има непоносимост към рашизма. По тази причина той се опитва да ги инжектира с открито наскоро от него приспивно за мотивацията им лекарство на тази непоносимост.

Само че с това лицемерие успява да приобщи към каузата на властовата си мания само най-лакомите единици от цялото множество, чиято протестна енергия едва ли би се повлияла от прозрачния му фокус на прераждането му в “русофоб”.

ДП много внимава да не предизвика гнева на това множество, ограничавайки коментарите си до подхвърляне на “русофобския кокал” за глозгане от наивниците и лакомите да се снимат с него-някои буквално, други “само” символично чрез подкрепата си за неговия властови нагон. Късогледството да  застанеш до точно този магнит (магнат) вещае магнитни душевни бури с катарзис, късане на връзката със задна дата и на ризите в момента, когато ДП се пропадне обратно в нишата на всеобщото презрение.