В Чехия криминализираха комунистическата пропаганда.
У нас уж е в сила законът от 2000 година, който обявява за престъпен комунистическия режим, но органите, от които се очаква да следят за спазването на законите си затварят очите за многобройните нарушения на неговите предписания и прилагат негласно удобното за тях правило “ у нас е така”. Давал съм вече примера как е в градове и села с наименованията на улици и площади- в село “Джурово” (на бившия път за Варна преди построяването на дублиращия го участък на магистрала след Правец), трите централни улици са “9 септември”, “Червена армия” и “Георги Димитров”.
Това неглижиране е в пряка връзка с необезпокояваната от държавата пропаганда на комунизма и поддържаната от комунистическата митология в главите на млади(!) и стари носталгия по “здравата ръка”, което пък е сред основните причини в същите глави да вирее обичта към диктатори, като путлер.
Разпространяването на небивалици колко зле ще стане с въвеждането на еврото в България изисква сравнение с поглед назад.
Колко добре ни беше с лева, бастион на българщинАта?
В постсъветското пространство и в съответния интернет отдавна осмиват носталгиците по “доброто старо време”. Върви каламбурът “преди ни казваха колко добре ще живеем един ден, а днес ни казват колко добре сме живели тогава”.
Като човек, който не е живял по съветско време (или се шегува на тази база), един майтапчия се обръща към публиката със следните въпроси. Искал да знае повече за съветските цени. Пита:
Колко струваше в СССР поръчката на пица?
Колко струваше едно капучино в чаша за навън?
Колко струваше изгодна оферта за пътуване до Париж?
Колко струваше ксерокопие А4?
Колко струваше построяването или купуването на триетажна къща до ключ?
Колко струваше пакет памперси?
Колко струваше видеокасета с филма “Кръстника” ( или “Емануел”, или “Звездни войни”)?
Както разбирате, подбрани са само въпроси за съществуващи по онова време стоки и услуги на Запад, а не за такива, свързани с иновации в резултат развитието на технологиите, каквито нямаше и на Запад (мобилни телефони и прочее).
Дали в Етиопия с в рамките на африканско униние или чрез днешната рашистка фанатична емоция, корените на явлението са в СССР, нарисуван от художника Василий Молотов.
Ще ми се да добавя още нещо за б(о)леещите по бляна за българския лев, който бранят със страст и фанатизъм нашенци, въобразяващи себе си за лъвове. Те са същите като онези нещастни(ци) в московията, които точат лиги днес по съветския сладолед ( пломбир), “най-вкусният на света”.
Да се върнем на наш терен с някои въпроси.
Колко лева струваше една екскурзия до СССР и колцина изобщо са опитали да си платят за подобно нещо (за Париж изобщо не питам)?
Колко пачки и колко десетки години трябваше да спестява за обикновено жилище обикновен българин, който не краде или не е част от привилигированата “номенклатура” по списъците на ЦК на БКП?
А за кола от социалистически вид, т.е. примитивно возило спрямо западните?
Колко години се чакаше за прокарване на телефон (в ново или в старо жилище)?
Колко години затвор ти даваха, ако не искаш да си смениш насила името?
Колко лева струваше на черно доларът и колко щяха да ти дадат в съда, ако те хванат, че го купуваш, за да си набавиш дрешки, музикална техника или кафе, дъвки и шоколадчета, съществуващи само във валутните магазини?
Колко и къде можеше да си купиш бебешка храна хумана?
Колко (вида) детски колички се продаваха в магазините (а не по обява за трета и четвърта употреба – знам го от личен опит)?
Колко абитуриент(к)и се бореха да ги пуснат с връзки с родител да отидат чааак до Ниш да си купят обувки за бала?
Колко българи бяха застреляни на границата при опит да избягат от Правешкото царството на лева?
Колко наивници от ГДР ги сполетя същата съдба заради заблудата, че от НРБ е по-лесно да с избяга на Запад?
Има(м) още въпроси, но за жалост практиката показва, че точно онези, които би трябвало да си ги задават, нямат никакво желание да си спомнят или да научат истината, след което да направят сравнение.
Не съм еврозомби, но перспективата за еврозоната, обитавана от повече от милион, мигрирали по собствено желание към този хабитат българи, е сбъднат мираж и за сънародниците, които не доживяха, той да стане реалност и за тях.
Ще бъде справедливо да се вдигне паметник на надяващите се наши братя и сестри България да стане като другите европейски народи (по Левски), които не доживяха да видят сбъдната вековната мечта на истинските ни възрожденци.
Представям си надписа : “На страдалците, които копнееха за необратимост на присъединяването ни към Европа, но не доживяха да го видят”.
Трябва да се уважават мечтите на предците, сбъднати от днешното поколение патриоти на европейската ни принадлежност, отнета най-напред от османците, а след това и от техните евразийски последователи в опита да ни “ориентират” насилствено към Ориента- първо чрез “освобождение” от евразийските им конкуренти, а после и чрез пряка (последвана от косвена) болшевишка окупация.
Като ще си спомняме за (при мен) е зрелият социализъм…
Споделям напосоки един детски спомен (дано не прозвуча прекалено… инфантилно):
Изпуснах почти цяло лято, да не мога да си карам “балканчето”, поради невъзможност да се намери и купи вътрешна гума(старта не подлежеше на никакво “поправяне”) 🙂
П.С. И наистина в училище ни обясняваха (кажи речи за днес като време), че всичко ще е безплатно, ще има за всеки му според потребностите и т.н. ПЛЮС разбира се ВЕЧНИЯ МИР (сега преподлагам, че не са говорили, точно без войни, ами вечен РУЗКИЙ мир 🙂 ). Така и така се разписвам, пак споделям за ученето на рузкий още от детската градина, макар и само с “как тебя зовут” и други дребнички въпроси/отговори…
Днес много злостно (рашисти/путинисти вече) много злостно, злобно, ехидно отбелязват: “Нали искахте банани” – искахме, получихме ги и много им се радваме!
КомунизЪмът е едно недоносче
Ето това е самата истина
НЕДОНОСЧЕ
За тези таралясници ,Лади ,Москвичи ,се чакаше по 10-12години ред за са си купиш ,за Волга ,ако имаш приятел Партиен член ,или роднина ,може да се уредиш с съответните бакшиши за услугата в Крумовград,Момчиловград се ходеше с открит лист ,разрешен от МВР,все едно отиваш в чужда страна ,салама бил евтин се хвалят и досега комунистите ,но ако го пуснат по магазините ,банани само по Нова Година пускаха чат чат ,
– при нас т.нар. ”закона за лустрацията” беще ампутиран до соц табела ‘образцов дом” – на петърстоянов му натиснаха копчето от много високо място и с агент николай прокараха промяната, с която царя да не може да е президент – на ОДС не стигна времето
Grigor Lilov
13 ч ·
ПРОТЕСТЪТ ДНЕС
Площад „Народно събрание” е препълнен.
Давам и един фотос от Ивайло Мирчев, защото е символен. Шествието е тръгнало. А в контраст с него на фасадата на Партийния дом на тоталитаризма, сега наречен Парламент, продължава да си грее гербът на комунистическия Интернационал.
35 години след началото на Прехода България е завърната пак там – в самото му начало.
https://www.facebook.com/grigorlilov?locale=bg_BG
– епизод от след 10-то ноемврийската ДС/КГБ многоходовка за подмяната – част3, ‘НОВО НАЧАЛО’ – https://boulevardbulgaria.bg/articles/kmetat-na-pp-db-v-pazardzhik-petar-kulenski-shte-raboti-s-nov-obshtinski-savet
кметът на ПП-ДБ ще работи със стария общинския съвет на несменяемия от 2007 г. ТаваришчПопов, който 2022 САМ се определя като ‘’МЕСТЕН ФЕОДАЛ’’, а сега обяснява БОЙКО схемата за следизборното опорочаване/опаричване на избория резултат , където не им се е получило само броене на бюлетини – кавър за мисирки :’нашата ССистема ни пази’- 3:21 мин. и 4:14 мин ТУК 👇
Опит за преврат, назова и.д.Кмет на Варна, Павел Попов, механизмите, движещи ареста на Кмета ни.”Преди, преврат са правели военните. Сега, превратът се извършва чрез съдебната власт”. Варненци посрещнаха думите му на митинга с разбиране и подкрепа. Сините орли.
Но не виждам в пресата този анализ. Има да се мисли, и.д. кметът ни Попов е философ от. Софийски университет. Професионалист.
Комунизмът у нас беше камуфлаж за окупацията на страната ни. Референдумите са средство на окупатора, вижте Крим, например.
Считам цялата правна конструкция след отмяната на Търновската Конституция за престъпна. Комунистите включително.
Г-н Колев,
моето велико “балканче”, в “рая”, бе много скъпо да се купи като ново от родителите ми (и двамата работещи в “соцрая” – усърдно и по часовник), съчетано, че беше дефицитна стока 🙂 с него ме уреди вуйчото на майка ми, който бе по заможен и разбира се с капка “връзки”( тогавашната дума за корупция, за по-младите чиататели 😉 просто човека ми се радваше като на “пряк внук” 🙂 )
За едно “колело” си говорим, сега всеки родител може да влезе в избран магазин, дори има в строителните хипермаркети, и има велосипеди за всеки джоб и може да си зарадва малчугана и да му грейнат очите…
Вие говорите за чакане на автомобил 😉 баща ми така и не си дочака реда, беше за МОсквич, понеже за Лада се чакаше още повече, но аз ли да обяснявам “соцреалностите”… в крайа сметка всзе 2ра ръка жигула от среден партиец…
Такива ми ти работи… изивнявам се, че малко го обърнах на “кръчмарска” говорилня едва ли не…
Като стана дума..
Аз обичам сладолед, в съюза продаваха сливочний, не знам дали са му викали пломбир. В картонена чашка и с лъжичка. Аз си го харесвах. По стечение на обстоятелствата (работата ми) съм в Туапсе късните 80 години. Отивам на един киоск ( павилион) и си купувам сладолед. Близвам, плюя и хвърлям, мирише на изгоряло. Купих си и от друго място, същото разочарование. После местни ми казаха че загорили млякото в местната млекоцентрала..
Няколко дни по късно попаднах във Венеция и си оправих вкуса 😉 Вярно, цената беше съобразена с италианския стандарт, но пък качеството беше несравнимо..
Изобщо не неглижирам нуждата от ответни мерки за комунистическа пропаганда.
Както е пропусната лустрацията, така е пропуснато и това.
Остана една каша тип – улици, наименования – най-малкото.
Къде са “инквизиторите” от милицията и “трудовите лагери” – примерно…
И т.н. и т.н.
ИМа ли оправия тая каша оставена да се бърка (36 вече години след 1989та) – не съм толкова умен и прозорлив и съм доста незавсим (като шегата и релаността всъщност, че точно от мен нищо не завсиси, не и на някакво по-виско ниво)
На дневен ред за мен поне е… Хибридната война на рашист-путинизма… и даже смея да го нарека “неосталинизъм”…
Това трябва да е фокуса ДНЕС и СЕГА…
и да ровим и да ги търсим за старата каша… много вода е минала под моста…
но по днешните дела ще ги познаем… и сега е времето да се реагира навреме (извинявам се за тафтолгията в израза)
П.С. дано не досаждам прекалено на аудиторията, но текста на автора много резонира с мен…
До ,Иван А, и моят случай беше такъв ,исках сгъваемо Балканче ,но по магазините няма,Баща ми беше по работа в София и случайно Через някакъв доктор ,приятел ме уреди с заветното колело
За ловешки Московец не се чакаше ред…поне в София.
Когато няма пазар, тогава няма никаква връзка между купувачите и производителите. И търговците, които обикновено са посредниците между всички.
И когато всичко се върши само от един монополен “производител”, който едновременно е и “търговец” на своето “производство”, за което използва “РАБЬотната ръка” от “пролетарските” си “купувачи” , тогава какво истинско и реално може да се “случи” в този затворен “любовен кръг”? Или още по-гротескно – “пазарен крУгЬ” , а?
Без начало и край!
А и в нормалните държави обикновено купувачите задвижват този “кръг”.
А при болшевизъма – #КОЙ го “задвижва” ?
И “движи” ли се въобще нещо ……. и накъде?
Ето китайският експеримент – болшевизъм с “пазар”, а дали може да “съществува” обратното – “демокрация” без пазар???????
Кое е първото, и кое е следствието от него ?
А в туземният задунайски колониаленЬ бандитустанЬ НРБь правешкият тато-ди-тути-каскети искаше “всичко” , но получи – нищо , защото фалира няколко пъти, подред, заради своята селяшка инфантилна грандоманска НЕграмотност и комплексарски провинциализъм.
И когато има толкова фалити , за толкова кратко време……. тогава какво може да се “получи” от това?
А и колониЯлният “голям братЬ” СССРь не дава и забранява свързването на НРБь , и останалите източноевропейски колонии с “капиталистическите” врагове, по подобие на Китай , след Мао!
При това колониЯлно положение и застой на НРБь, остава единствено поне да си “уредиш” собствената си семейно-кланова шуробаджанашка номенклатура, както е било по времето на феодалните джунгли , по подобие на моZZковията и техните братиньовци като Османската империя , и феодалният хаос преди това!
Правилни съпоставки, но от соца сме свикнали да говорим и величаем непознатите неща и измислиците, които щели да дойдат. Нещо като при лафа „трай коньо за зелена трЕва!“.
Значи, през соца, не знаеха как се живее добре, а сега не занаят как живеехме през соца…
За българският лев някои сигурно И не знаят, че беше фалирал и единственото спасение беше като го вързаха валутно за марката. От тогава е стабилен дори и сега. НО, трябва да се обясни, че както някога с Гърция, която стоеше пред фалит, и беше спасена след като прие паричната система Евро, това и на нас ще се отрази.
Ще кажа и защо, защото това е валутата на икономически най–силните страни в ЕВРОПА и те няма да позволят да им разбият икономическата система враговете им в лицето на Русия, Китай и ненормалният Тръмп.
Ето, Макрон и Мерц взимат мерки, поне мълчаливо, за да се обособят и да се избегне една криза, дори и ако я няма подкрепата на САЩ.
А това за имената на улиците и подобните говори за българската небрежност, която е проявена, и трябва да ни е станало ясно, че не е нищо ново.
Много са чували за лафа „интереса клати феса!“
Лафа е останал още от турско, но е верен защото тези които имат интерес от нещо знаят защо трябва да защитават небивалици. Защото им плащат от Москва, а там не желаят да се правят промени на имената на мръсните улици, площади и селища, пък и каквито и да са социалистически образувания. А тези за които това е важно, са заплащани и хрантутени от там и макар малцинство спомагат да не стават промени защото има и голямо количество от такива които хич не ги интересуват тези неща. Може би те имат много по–наболели въпроси, но поради незаинтересуваност за всеобщо обединение, така няма и да има разрешения на проблемите.
Законът от 05, 05, 2000 изобщо не беше приложен! Това можеше и трябваше да стане с приемането на последващи /произтичащи от него/ закони и подзаконови актове, регламентиращи механизмите за неговото прилагане. Това беше приоритетната задача на задачите за управляващите тогава и опозиция след 2001-ва, ОДС. В следващите 25 години нищо по темата не стигна до пленарна зала. Мисля, че не беше случайно. Обикновено апострофират тази ми позиция с: “Бяхме в национална катастрофа, трябваше да се атакува държавната собственост – база на комунизма /и мутрите/. Приоритет бяха приватизацията, икономиката, пенсиите от пет долара …” за мен това беше /и си остава/ марксизъм! оставам на позицията, че база са политическата система,, ценностната система, духът! Защото съм убеден, че не “битието определя съзнанието”, както твърдят марксистите, а тъкмо обратното! По тази болезнена /за някои/ тема от тогава насам имах достатъчно коментари тук, а господин Инджев, беше така любезен да помести в блога си мои есета… не постигнах нищо, освен че бях обявен от съмишленици /?/ за “черна овца”.
Към Веселин Димов:
Като стана дума за референдумът, като акт на демократично управление – по времето на Георги Седефчов в този блог бяха поместени две мои есета по темата. Ще се опитам да ги резюмирам:
Четете внимателно съответните пасажи от Новия Завет – Иисус Христос е осъден на смърт и разпнат по волята на народа, изразена чрез референдум.
А, за вкусния съветски сладолед не съм съгласен!
https://www.armmuseum.ru/news-blog/mikoyan-ice-cream
Не съм съгласен, че е съветски, де. Да ме прощават другарите каскети.
За хуманата. Някъде 1971 г се роди братовчедчето ми, вуйна нямаше кърма и беше подвиг, връзки, пари да се намери кутия хумана…… а баба ми повтаряше 1934 като се е родил вуйчо ми не е могла да го кърми и Червения кръст редовно я наглеждал и доставял безплатно хумана!! 1934 г!
Крайно време е Законът за съдебната власт да бъде изменен!
Всеки магистрат да носи съответната отговорност за действията си,
особено когато от тях си личи очевидно, че са насочени против справедливостта и правосъдието
и в много от случаите осъществяват състав на престъпление!
Зам.-председателят на Апелативния съд в София – Александър Желязков,
отговаря за случайното разпределение на делата,
който също толкова “случайно” изтегли себе си като дежурен по вчерашното наказателно дело,
касаещо мярката на Благомир Коцев.
Останалите двама дежурни, но също така “случайно разпределени” съдии за същото това дело са
Атанаска Китипова и Десислав Любомиров.
Каква случайност, водеща до презюмираната “справедливост”!
Остава абсолютна енигма защо всички национални медии
бяха поканени на шоуто “избор на съдии за делото на Благомир Коцев”, случайно.
То се проведе в кабинета на същия зам.-председателя на Софийски апелативен съд Желязков,
който отговаря за “случайното” разпределение.
Според него случилото се е “обичайна практика” и той се учуди,
че юристите не били запознати с нея.
За да обясня – това дело няма какво да прави в София.
Подсъдно е на варненските съдилища.
Преместено е в София “случайно”, само защото имало сигнал от лице с имунитет!
От там се променя подсъдността!
Подалото сигнала лице с имунитет е 100% герберски депутат или такъв от “Ново начало”.
Не става ясно кой е той!
Въпросът е защо!?
Анонимен бил!!!
От там цялата останала гавра с Коцев, задържане под стража без основание и т.н!
Всичко това е незабележимо за “случайно” избраните съдии в Апелативен съд София.
Радвам се, че днес това става очевидно за обществеността,
защото това на адвокатите се случва всеки ден, но за разлика от този казус е “невидимо”!
Това е фарсът на българското “случайно правосъдие”, който и вчера остави Коцев в ареста!
Хубаво е да им виждате лицата на тия случайници, да им знаете имената,
че наглостта им, облечена в съдийски тоги, обслужва мутрите Гуци и Буци – дългогодишно.
Срещу едно обаждане, нали така се расте в кариерата-
към върха на безделието във ВСС или като шеф на някоя колегия във ВАС или ВКС!
Естествено по случайност!
И когато в Страсбург ни осъдят,
този състав да изплаща глобите!
А не държавата!Т.е. аз и ти и всички останали данъкоплатци!
Тогава няма да има избирателно правосъдие!
Тогава няма да има такива плужеци с тоги,
когато им се бърка в джоба!
Видеокасети с “Кръстникът” или “Междузвездни войни” – ок, а видеоплеър откъде? От Кореком?!
На другарите ще им кажа:
аз съм съгласен да върнем социализма (даже хард версията му – комунизма). Правим национализация, взимаме им хотелите, апартаментите, заводите, Black Sea Rama на кънчовците става държавна, паричките и т.н. Ще има и Народен съд – там ще са първи в списъка, щото са чорбаджии-изедници (дерибеи бе), хихихи! “И ще има вой, и ще има ох”… 😭🤣
Най-случайно мога да отговоря на въпроса колко струваше екскурзия до Париж по време на соца. В 1983-1984 вече имаше групови екскурзии до Париж. Струваше 2000 лв., позволяваха джобни валута за 35 лева при заплата 170 лева (бруто). Колежка, която беше пристрастена към пътувания, взе заем от ВСК (имаше такова животно тогава). Впоследствие 2 години трябваше да живее с по 40-50 лева месечно. На хляб и вода. Не беше омъжена, нямаше деца и беше решила, че подобно издевателство над себе си си заслужава, за да види Париж на живо.
Към Калли:
В НРБ може и да е имало подобно екзотично изключение като организирана от държавата екскурзия до Париж, но не и в СССР. Там ни се чудеха, че носим от България плочи с парчета на Битълс и на АББА, чието издаване в СССР беше невиждано и немислимо. Тъй че въпросът за “цената на екскурзия до Париж” е саркакстичен въпрос на днешен поданик спрямо практиката в онази държава, в която подобно нещо беше немислимо. Та те в тяхната покорна България пускаха само “трудови колективи” след специална идеологичска обработка и индивидуален изпит, който включваше инструктаж как да реагират на провокациите и предизвикателствата от идеологически вид при среща със западни туристи.
Едно лято се хванах като екскурзовод на тава група с цел да изкарам една почивка на морето и с очите си видях нещастието на впрегнатите да ходят под строй колхозници. След като се погрижих за лечението на една разболяла се жена тя изпаднат умиление и тайно ми сподели, че е българка от Татарстан, но няма право да говори за това. Каза, че в групата имало още като нея, но нямало да ми каже кои са, за да не бъдат разкрити, че са се разкрили-умираха от страх пред слухтящите шефове на групата.
Калли, предполагам, че след Париж не е видяла София и е забравила къде се намира…
Един пораснал брат`чед ми подари в началото на 1980-те години велосипеда си – гедееровска МIFА – най-готиното колело в квартала. Три пъти ми откраднаха калъфката на седалката (“балканчетата” нямаха такива и на тях се седеше като върху дърво с бабунки) и трите пъти си я намирaх и връщах на мястото й. Като поотраснах и престанах да се застоявам в квартала, МIFА-та я пое брат ми. По някое време и на него му откраднаха калъфката на седалката и повече никога не я видяхме. Един ден и колелото изчезна от мазето ни и повече не го видяхме. Ако някой ви каже, че по време на соца не се крадеше, не му вервайте.