Канада и Австралия – още две държави, които са важна част от западния свят (като обединяващо демокрациите понятие, а не в географския смисъл),обявиха намерение наесен да признаят независима палестинска държава от трибуната на ООН. Видях във връзка с това заглавия в българското медийно пространство, че това е голям удар за Израел. И се замислих…
Помните ли колко държави в света признаваха съветския суверенитет спрямо трите балтийски държави? И аз не помня с точност. Но със сигурност ставаше дума за голямото мнозинство от държавите, членуващи в ООН. Ако не и за всичките, но с едно доста съществено изключение.
САЩ така и не признаха насилственото присъединяване на Латвия, Литва и Естония към болшевишката империя на никой от етапите на нейното съществуване. Нито при Сталин, нито при бореца срещу спомена за него Хрушчов, нито при др. Брежнев, който се представяше за голям привърженик на мира и разведряването. Дори и при Горбачов Вашингтон остана непреклонен по този въпрос.
После…
После разпадът на Съветския съюз започна тъкмо откъм тези републики, чиято съветска окупация САЩ категорично отказаха да признаят за нещо приемливо и нормално. Естонците, например, се записаха в историята с невероятното гражданско постижение да се хванат за ръце от граница до граница като символ на солидарното им искане да се отскубнат от хватката на Москва. Буквално целият народ участваше и в този смисъл естонците могат да бъдат сравнявани със солидарните помежду си израелци.
После…
После се оказа, че “изключението САЩ” е било право. Голямата, почти единодушна дипломатическа подкрепа на страната на СССР с нищо не помогна на империята на злото да задържи бегълците от руския концлагер, в който размахваха лъжливия лозунг за равенството между националностите, докато на практика им налагаха своята русификация и съветизация. Това беше лозунг от рода на онези в нацистките лагери на смъртта, претендиращи да са “трудови” под циничното мото “ трудът те прави свободен”.
Каква е аналогията?
Тя би могла да бъде намерена в общия американски знаменател и няма да е грешно да бъде интерпретирана по този начин. Защото американската подкрепа за Израел очевидно гарантира неговото съществуване и отказът на САЩ да признаят палестинска държава е от решаващо значение. Но искам да кажа друго на много по-широка база за разсъждение.
Да си сред малцината, които са прави, често пъти в историята и в живота на човека се оказва морално предимство, водещо до победа на определена кауза. Така беше с борбата на шепата дисиденти в СССР. В крайна сметка те победиха. Не се усъмниха в своята правота въпреки преследванията и инквизициите, на които ги подлагаха чрез насилствено хранене в болниците при гладните им стачки.
Аналогията може да не е пряка в случая с борещия се за своето оцеляване от първия ден на своето учредяване по волята на ООН Израел, създаден с резолюцията от 29 ноември 1947 г., прокламираща също и възникването на арабска държава в Палестина. Но трябва да се помни, че тъкмо арабите дружно я нападнаха като отхвърлиха резолюцията.
Прав ли е Израел да твърди, при това след още куп войни, две от които застрашаващи съществуването му в началната им фаза ( през 1967 г. и 1973 г.), че на практика самите араби не просто са проиграли шанса си за учредяване на арабска държава в Палестина, а направо са изгубили посоката в този конфликт, съсредоточавайки се върху заличаването на еврейската държава като своя основна цел?
В самия арабския свят, доколкото можем да се съгласим с избледнялата идея за арабското единство, междувременно настъпиха големи промени в отношението към Израел и някогашната палестинска кауза, каквато вече не съществува в дневния ред на основните арабски столици. Това е косвено признание за правото на Израел да отстоява съществуването си.
Тъй че опитите да бъде представена израелската позиция като “все по-самотна” на международната сцена са доста формални и не отчитат реалностите на терена на конфликта в региона.
Както е казал Бертран Ръсел “ Това, че една гледна точка е широко разпространена, не означава, че не е абсурдна”.
Идеята за признаването на палестинска държава сама по себе си не е абсурдна, но докато тя се използва като антагонистична антитеза за съществуване на Израел, какъвто е случаят с ХАМАС като “защитник на палестинската кауза”, няма изгледи да бъде приета от самата еврейска държава. Без нейното съгласие всяка дипломация ще продължи да буксува в плаващите пясъци на Близкоизточния конфликт, чиято анатомия десетилетия наред се представяше от комунистическата идеология в твърде изкривен вид.
Забележка: “Анатомия на близкоизточния конфликт” , издадена през 1980 г., е названието на книгата на водещия съветски арабист Евгений Примаков, чрез която съветската антиизраелска доктрина беше наливана в главите на съветската публика.
В същото време се появиха съобщения за резултатите от френско-саудитски разговори в сградата на ООН в Ню Йорк. Според първите медийни съобщения е съставен документ от 7 страници, който предвижда край на войната в Газа и освобождаване на израелските заложници.
Разоръжаването на ХАМАС, което вече поискаха 17 арабски държави на форум на Арабската лига, както и отказ ХАМАС да управлява Газа, също е част от споразумението. То предвижда палестинската автономия да поеме временно властта в анклава, в който да бъдат въведени арабски и международни въоръжени сили.
И за финал-там откъдето започна ( като първопричина за зверството на ХАМАС от 7 октомври 2023 г. с цел да бъде осуетен процесът по установяване на отношения на Саудитска Арабия с Израел)- саудитската монархия и арабските държави ще установят дипломатически отношения с еврейската държава.
Когато тази новина се потвърди ще стане ясно защо Великобритания, Канада и Франция говорят за признаване на палестинска държава в контекста на подготовката на практика да бъда изпълнени горните намерения, изцяло в полза на Израел. За баланс!
Условието е Израел да се съгласи също с принципа за двете държави.
Да ви изглежда това като изпадане на Израел в слаба позиция?
По принцип всички държави са признали едновременно Израел и Палестина, още с гласуването си в ООН, през 1947г..
Така че, сега пак ли ще ги “признават”??? За “втори път”???
Въпросът е дали Израел и Палестина са се “признали” ……….взаимно?
И това е още по-важното, от другите!
И случаят с взаимното “признаване” е също показателен за такива “примери”, като Китай- Тибет, Китай-Тайван, Китай-Филипините, Китай-Виетнам, или пък ХуйлостанЬ-Украйна, ХуйлостанЬ-БелорусЬ, ХуйлостанЬ-Грузия и другите кавказки републики, ХуйлостанЬ-Централноазиатските републики, ХуйлостанЬ-сибирските републики, ХуйлостанЬ-дакекоизточните републики , както Турция-Кипър,…..и т.н..
Защото преди това пак КОНТРАреволюционният болшевишки “вождЬ” – Ленин формално е “признал” Балтийските републики, Полша , Молдова, Финландия ……
Но след него, неговият още по-канибалски наследник – СралинЬ вече НЕ ги е “признавал” , нали!
А и неговият сОюзникЬ – геЙноССе Хитлер – също, и затова и подписват пактЬ за “неНАПАДЕНИЕ” – МоллотовЬ-Рибентроп, с който започват Втората световна война!
Та така и сега с многократното “признаване” , без да има “взаимно признаване” между Израел и Палестина.
Благодаря че Ви има, а и за тази информация. Който не е прочел това и е чул и видял САМО “официалните” ни медии е зарибен с антиизраелска информация за голямият дипломатически провал на Израел.
Към Петър Камбарев:
Наистина е удивително, че “големите” медии у нас са незрящи в това отношение. БНТ беше уличена в манипулиране по темата с откровена антиизраелска интрига за бебешка смъртност от глад (което се оказа неточен цитат на служител на ООН, последван от отказ от коригиране след като се изясни неточността) и предизвика дипломатическа реакция, но все едно, че нищо не се е случило.
Най-поразителното е, че като че ли никой тук не забелязва най-поразителния обрат в геополитиката в региона: арабските държави все повече се приближават до израелската позиция. Дълъг разговор е защо. Някой ден ще седна да напиша текст по въпроса, нищо че ме бойкотират онези в медиите, които се опитвам да ограмотя безплатно, докато те си получават заплатите срещу своя конформизъм.
Едно ще им кажа: най-кресливите (апологети на ХАМАС и антисемити под прикритие) ще останат накрая разочаровани.
Te oт бенете да вземат да си коригират картата в прогнозата за времето!
Оня ден ми направи впечатление в емисиите им, между полуостров Крим и континенталната част на Украйна, кошлуковите таваришчи са поставили маркер, съответстващ на ДЪРЖАВНА ГРАНИЦА, поставян на границата между другите Европейски държави!
Вижте след малко дали все още е така!
Смятайте докъде е пропила кремълската пропаганда!
От ООН не им е за сефте да говорят откровенни лъжи по отношение на Израел и за заплашените от глад така наречени палестинци и специално децата им?! Правят се на слепи и глухи, че бандитите от хамас ограбват камионите с храна и после продават ограбеното на живеещите там на каквито те си определят цени! Това ООН отдавна плаче за закриване – хранилка за всякакви нагаждачи, чиято основна задача е да издават резолюции срещу Израел и добре, че и САЩ имат право на вето, та и Израел има право на съществуване!