По какво ще познаете дали украинската кауза получи реална подкрепа във Вашингтон

В оставащите часове до срещата на Тръмп със Зеленски, подкрепен във Вашингтон с личното присъствие на европейската Г-7, отново не можем да направи друго, освен да разсъждаваме върху фактите, т.е. предисторията. След като непредсказуемият Тръмп е определящ фактор за нейното развитие, можем да очакваме…всичко.

Някой очакваше ли, че след като се беше съгласил със съюзниците си от НАТО първо да има примирие в Украйна, за да се говори след това за мирно уреждане, американският президент ще предаде (за кой ли път вече) тези съюзници, съгласявайки се в движение в Аляска с обратната теза на своя военно-престъпен гост? Но точно това се случи.

Не знаем дали путлер му е подложил тази динена кора още в неговата кола, в която се повози без свидетели от двете делегации. В нея Тръмп седна гордо ухилен, а слезна като… да не казвам какво мушкато. Да не би още там съседа му по седалка да му е мушнал бележчица?

Напомням, че в международните отношения е пълно с примери за несъществуващи мирни договори по повод бивши или замразени конфликти. 

Московията няма мирен договор с Япония.

Няма мирен договор между Гърция и Турция, която през 1974 година създаде Турската кипърска република, непризната и до днес международно.

Няма мирен договор между КНДР и Южна Корея.

Въпреки това царят пуска въдицата за постигане на всеобхватно мирно споразумение за Украйна и белодомният шаран веднага я захапва заради нобеловата стръв, закачена на нея. Думичката мир му намирисва вкусно за лична консумация, което не му пречи да се лигави с най-големия военен злодей, превръщайки се в негов съучастник. Не си дава сметка какво решава да подкрепи .по формулата на путлер за “всеобхватен мир”.

За да има мирно споразумение трябва да се уредят не само териториалните въпроси, но и проблемите с пленниците, с репарациите, с дипломатическите отношения, с прекратяването на “пречки”, като транспортните ограничения за агресора, със следвоенното възстановяване на нападнатата и пострадала страна и с гаранции за трайността на мира, за да не се повтори войната – все невъзможни без спиране на огъня “неща”, които кагебистът се стреми да употреби като пречка за прекратяване на огъня без да отстъпил и крачка от условията си за тяхното постигане. Същото е както поддържането на състоянието на война, заради воденето на която Украйна по дефиниция не може да се присъедини към ЕС и НАТО , тъй като “конфликтът” се води на нейната изтерзана територия.

Ето защо си позволявам една категорична прогноза: ако обладателят на Белия дом не отстъпи от това свое искане и не се върне към разговора за примирието, няма да има никакъв напредък към нещо като умиротворяване в Украйна. Европейските лидери го разбират. Това е основната причина спешно да заминат в този критичен момент за Вашингтон. Ще разберете дали е постигнат успех на Украйна и западния свят във Вашингтон днес по това, дали примирието отново ще бъде възкресено като общо условие за всичко останало при евентуални преговори за последващ мир ( които могат да продължат по-дълго и от самата война).

По какво личи, че Тръмп е разтревожен от ситуацията, в която изпадна след като беше унизително отритнат планът му да застане в позата на победител-миротворец в Аляска?

Ще се учудите, но се вижда от писмото на съпругата му Мелания до путлер, което уж беше конфиденциално, но бързо видя свят в американските медии. Привидно то е посветено на въпроса за отвлечените в московията украински деца, макар тя да не формулира проблема по този директен начин. Няма и намек за упрек в обръщението й към Владимир, военния престъпник и похитител на хиляди деца. Има само общи приказки за “спасяването на деца” по принцип като висше морално благо. Но путлер твърди точно това: че спасява от “бандеровците” украинските деца-познайте какъв е прочитът на този призив, отправен по такъв начин. И не просто в кремъл, а от гледна точка на пропагандната му машина, в която са вложени десетки пъти повече средства отколкото една демократична западна държава може да си позволи като бюджетна форма на намеса в свободните медии.

Писмото е знак за тревогата на семейство Тръмп по аналогия с приликите между Тръмп, обвиняван като насилник на деца в рамките на аферата Ъпстейн. Опасяват се съпрузите Тръмп от знака  на морално равенство с военния престъпник, нападнал Украйна, който отвлича деца с хиляди. 

Защо споменавам този -на пръв поглед-страничен въпрос? Защото той може да се окаже именно онзи коз в колодата карти на украинците и европейците, които уж нямали карти (казано с думите на циничното подмятане на самия Тръмп и неговия Ванс на 28 февруари по адрес на Зеленски в Белия дом). 

Не казвам, че украинците и европейците изобщо трябва някак си да шантажират Тръмп като отговор на неговия цинизъм да оприличава войната и трагедията на украинските жертви на игра на карти. Достатъчно е да поставят на видно място в преговорите проблема с похитените украински деца. В случая Тръмп си знае и без поясняване за какво става дума. Това предпоставя възможността да демонстрира активност като форма на самозащита, за да тушира подозренията във връзка с информацията за “палавите му отношения” с непълнолетни от времето на близкото си приятелство със сводника Ъпстейн, от близостта с когото отчаяно се опитва да се разграничи със задна дата.

Ето защо вадя пред скоби този изключително болезнен за него трън в петата (изразът на английски е друг, но ще го спестя).

Вторият фактор, който е налице, но без да се налага да гадаем за неговата важност, е растящата подкрепа за украинската кауза в самата Републиканска партия в САЩ. Путлеротръмпистите -у нас, например – тръмпят при всяка възможност в медиите лъжата, че американският народ бил уморен да дава пари на украинците. Искал това да спре. Данните от най-новите социологически проучвания говорят точно обратното и то по отношение на републиканците, чието мнение е от решаващо значение като ориентир за излъчения от тях на президентския (пре)стол техен днешен лидер.

Само преди месец, явно под влияние на самия техен президент, само 21 на сто от републиканците са подкрепяли увеличаването на военна помощ за Украйна. Вчерашно допитване показва, че те вече са 51 процента само ден след като приятелят Владимир си отлетя победоносно към московския бункер. Да не говорим, че в национален мащаб тази подкрепа в САЩ е цели 74 на сто- за сведение на лъжците в българските медии и на лъганите от тях потребители на рашистката им логорея.   

Споменатият по-горе въпрос с издайническото относно тревогите на сем.Тръмп писмо на Мелания все пак може да бъде определен като хипотеза, макар и обоснована, според мен. Не така стоят нещата с мнението на републиканците за необходимостта от засилване на подкрепата за Украйна. Това е величина, която не подлежи на съмнение относно влиянието й върху решенията на Тръмп. Предстои да видим до каква степен и как той ще се опита да отиграе новата ситуация, за която носи лична вина с провала си в Аляска.

Това разочарование, впрочем, също не е за подценяване. Доколкото може да се долови от медийни реакции, Америка е покрусена да види как нейният президент се подмазва на един военен престъпник, за което получава като благодарност руzки кукиш. Кадрите с унизените американски военни да опъват червен килим за кървавия диктатор на колене пред него (зад гърба на гордо ухиления Тръмп) са като електрошок за всенародната американска гордост. 

НА КОЛАЖА: Известния паметник на американския героизъм, проявен при изключително кървавата битка с японците за остров Иво Джима, над който победителите издигат знамето си. Надписът под съпоставката с американските военни, накарани да коленичат пред путлер, гласи : “Хей, приятелю, сигурен ли си, че Америка става велика отново?”.

 

 

 

 

 

Друга голяма лъжа на нашистката пропаганда, която тя се опитва да продаде на лековерните, е подигравателно-презрителното отношение към Европа, превърната според наративите на кремъл в новия главен враг на мястото на сговорчивата тръмпистка Америка.

По данни на авторитетния за сериозните международни наблюдатели Килски институт за световна икономика, европейското промишлено производство в подкрепа на Украйна от началото на рашистката агресия е надхвърлило обема на аналогичната американска продукция (видно от инфографиката по-долу). От пролетта насам, когато осъзна заплахата на Тръмп да спира помощта за украинската отбрана, Европа е задминала САЩ по предоставяне военна помощ за Украйна със сумата от 65 милиарда долара, с което е изпреварила САЩ за същия период с повече от 5 милиарда долара. При това в сметката не участва помощта на щедрите европейски държави извън ЕС, Япония и Канада.

 

 

 

 

Financial times публикува данни на базата на спътникови снимки, които показват голямо разширяване на производствените мощности в Европа с около 7 квадратни километра в 137 европейски компании, произвеждащи снаряди и ракети.

Манипулация на практика е най-често преглъщаната и от известни медии по света теза за “постоянния напредък” на фронта, който имат рашистите. В навечерието на полета си до САЩ царят беше заповядал щурм към Покровск, където отдавна неговите наемници се опитват да регистрират някаква военна победа. Рапортуваха му, че са напреднали с 12 километра. Медиите, вкл. у нас, подхванаха радостния възглас за “първия пробив на украинската отбрана”.

Налага се да обясня и съобщя следното.

Самото признание за “първи” пробив в рамките на офанзива, продължаваща от година и половина, за какво ви говори?

Има и още: за този т.н. пробив по заповед на батюшката са съсредоточени 110 000 души от наемническата армия. Давам два примера за сравнение.

Цялата армия, с която путлеристите нахлуха в Украйна на 24 февруари 2022 година, наброяваше 180 000 души. Конкретно при злополучния опит да бъде овладян Киев бяха хвърлени общо 45 000 окупатори. Сега при Покровск бяха съсредоточени цели 110 000 хиляда души, за да напреднат с 12 километра, след което…голяма част от тях попаднаха в обкръжение и цели техни батальони бяха практически унищожени от елитните сили на батальона “Азов” от Националната гвардия на Украйна, подпомагани от други опитни части.

Последното, което едва ли ще е за последно, беше “спестено” на масовата българска публика след паникьорските отзиви за “първия руски пробив” край Покровск.

Така стигаме на въпроса защо путлер се опълчи на най-милото на Тръмп- на заявката му да получи като главен резултат от срещата в Аляска примирие. Не е заради някакъв прилив на увереност след “победата при Покровск”, а е точно обратното-заради растящите му страхове.

Обяснението е от комплексен характер и не е свързано само с добре известната мания на диктатора никога да не отстъпва- нито земя, нито от тезите си, макар пътьом да изоставя някой от тях като прекрачени паднали гащи с със скъсан ластик и с надпис “Киев за три дни”.

Завоевателят се безпокои, че му остават най-много два месеца за евентуално настъпление в полята на Украйна преди обичайната дъждовна есен да сложи край на изтощената му и без това крайно ограничена офанзива, за която анализатори отдавна са изчислили, че с настоящите й темпове може да доведе до покоряването на Украйна едва след 80 години. Играе хазартно “като за последно” на фона на сгъстяващите се облаци над икономиката, финансите и резервите му за водене на войната.

Така че “победителят” (на пропагандния терен) в Аляска действа от отчаяние. То е отлична база за актуални решения днес във Вашингтон. Ако такива не бъдат взети от страна на Тръмп, ще получим поредното доказателство за необяснената никога от него по приемлив начин склонност да застава на страната на виновника за войната.