Ако не ви е ясно -ето още фактор(и) за разделението на т.н. дясно

Когато написах, че сайтът на моя (уви) бивш приятел Стойко, обслужва атаката на руzкия орденоносец срещу конкурентите на  ГЕРБ, се превърнах във враг на тази медия, иначе полезна като една от малкото алтернативи на вездесъщото левичарство в медийното ни пространство. 

Не преувеличавам. Не просто бях забранен и забравЕн в този сайт. Оказах се там враг на двама мои древни съратници, много по-заслужили, разбира се, в битката срещу комунизма (прозрачната им тайна е, че, за разлика от мен, също са преминали на страната на носителя на “Ломоносов”, за когото крива дума не обелват от много години, между другото). 

Присетиха се изведнъж, след повече от 30 години в един окоп, че съм им враг със задна дата. 

Не искам да се връщам към тази болезнена за мен полемика между дългогодишни съмишленици, но имам повод да задам въпрос по темата за Монумента на Окупационната Червена Армия МОЧА. Защо избягват във Фактор да го наричат така? Обявяват го за паметник на съветската армия точно така, както искат иначе атакуваните в текста им рашисти? 

Направо съм поласкан, че се опитват да избегнат названието МОЧА. 

Дали най-добрият начин да си покажат антикомунистическата позиция е да приравняват кмета Терзиев към Иван Таков по роднинска линия– понеже “няма значение” как се отнасят двамата днес към комунистическото минало?   

СНИМКАТА е на пресцентъра на БСП и е публикувана във Фактор- няма го в кадър омразният на ГЕРБ Терзиев,  приравнен в текста на сайта към жестикулиращия Таков

Виждаме поредното доказателство, че става дума за фактор в лагера на руzкия орденоносец от Банкя и неговото провалено на кметските избори, спотаено в БТВ дълги години, гербаджийско острие Антон Хекимян. Споменавам го, защото е провален, но адски устат гербаджийски кандидат ( “хем голям, хем посран”-римува се с хекимян, да цитирам и аз веднъж една своя баба). И е типичен, представителен за ГЕРБ в тази роля на войнствен “антикомунист”, в каквато не го видяхме на екрана като хамелеон, задействан компесаторно след провала му в това (съмнително) качество.

Същият също има минало като потомък на арменците, срещу които османците са извършили геноцид. В качеството си на кмет на София днешният му бос не допусна Столичната община да гласува резолюция за осъждане на този геноцид и се хвалеше с това, както съм писал многократно като свидетел на това позорно самохвалство, включително в “Премиер на РъБъ”.

Но за живия руzки орденоносец- или добро или нищо в неговата губерния България.  Който го надживее (политически), може и да получи думата за нещо по-критично в завладяната от него страна.

Така работи пропагандата в полза на най-вредния хамелеон на върха на държавата ни през последните две десетилетия. За съжаление в тази хамелеонско-хекимянска дейност участват и медии, които не си го признават и ужасно мразят да ги разобличават. 

По-честно щеше да бъде атакуващите отдясно конкуренцията на др. Методиевич да се държат като гербаджийските говорители от екрана, канени по тази причина по телевизора, без да декларират и дефинират гербаджилъка си, но ясно да го декламират със съответните пропагандни позиции. Като комента(р)торите Нидал Алгафари, бивш близък съветник на др. Станишев, доц. Стойчо Стойчев ( който показваше среден пръст на протестиращите срещу орденоносеца), един социален антрополог, една проф. Румяна, един дежурен по анализи полицейски психолог с винаги еднакви тези с тези на др. от Банкя и прочее знайни постоянни перачи от пералните на мозъци – извън онези, за които още не знаем, че са същите, защото са новоизлюпени в кукувичето гнездо на БНТ и прочее производни на “майката на телевизиите” у нас.    

Толкова по въпроса за разединението на онова, което наричаме дясно- ако на някой още не му е ясно.