Украинският Давид ще продължи с прашката си срещу рашисткия Голиат

Рашистите се надпреварват със себе си в безразборните въздушни атаки срещу украински градове и вече никой не брои кой от рекордите по брой изстреляни ракети и дронове са счупили вчера, когато засипаха украинското небе с повече от 800 дрона и десетки крилати ракети. Една от тях за пръв уцели сградата на украинското правителство в Киев и това няма как да бъде приписано на случайност.

Страхувайки се от реципрочност, рашистката пропаганда се опитва да пробута версията, че всъщност ставало дума за украинска ракета от противовъздушната отбрана. Самият факт, че изпадат в подобен оправдателен режим, говори за сериозни опасения, а и малоумието на предположението е също показателно колко се боят вече в московията от въздушната война, която сами започнаха и подклаждат с предположението, че така оказват натиск върху населението и разколебават решимостта на Киев да продължава съпротивата.

Явно стратезите на масовия терор не са разгадали “загадъчната украинска душа”. Не разбират, че главното оръжие на Украйна не е онова, което получават от Запада, нито собственото производство, за което Зеленски съобщи тъкмо вчера, че вече осигурява 60 на сто от отбранителните нужди на страната. Украинското явно оръжие не е никаква тайна за желаещите да забележат фактите: това е мотивацията на нацията, която беше сплотена както никога от отказа да бъде призната за нация, да бъде разкъсана на парчета и погълната от ненаситната руzка мечка чрез груба военна сила.

На фона на пределно ясната причина за украинската съпротива разколебаната в посланията си царщина изглежда като мечка в  капан, която се лута в търсене на изход, ръмжи и хапе наред каквото и когото докопа. Прокламираше, че ще освобождава руско говорещи, ще спасява украинците от нацизма им, ще демилитаризира съседите си, за да не не се приближава западния алианс чрез тях, но се видя, тези цели са само оправдание за имперската налудничава лакомия за още територии, присъединени към най-голямата и без това по територия държава в света. Наемниците, които воюват срещу огромни по рашистките стандарти заплати и бонуси може и да са с промити мозъци, но тяхната стръв да бранят парите си, а не родната територия, изобщо не може да се сравни с каузата на украинците.

Споделям тези известни истина заради прогнозата, с която съм готов да се ангажирам. Противно на очакванията, че Киев ще отговори с атака по сърцето на рашистката столица в опит да си върне за ракетата по сградата на Министерския съвет на Украйна, това няма да се случи. Не и на този етап на продължаващата война. 

Не че Зеленски ми е споделял лично, но го разбирам- той разбира безумието на реципрочността и нейната много вероятна контрапродуктивност в психологичния аспект на войната. За разлика от военнопрестъпника е наясно, че въздушните атаки по цивилни обекти дават обратен ефект, действат сплотяващо около ръководството на страната. Путлер, който обича да изнася лекции по история в своя фриволна шовинистична интерпретация, явно не е прочел онези страни от историята, които показват колко лоша идея е да мачкаш с бомби и ракети мирното население, надявайки се то да въстане срещу онези, които не могат да го защитят. 

Нацистите прилагат първи тази глупава тактика по време на втората световна война, унищожавайки от въздуха нидерландското пристанище Ротердам, английския град Ковънтри и опитват нещо подобно с Лондон до последните месеци на войната, когато засипват британската столица с крилатите си ракети Фау-2. Лондон гори, загиват повече от 6 хиляди цивилни, но това ни най-малко не помага на Хитлер. Премиерът Чърчил не само не бяга, но и предизвикателно напуска бомбоубежището по време на обстрел от въздуха и посещава горящите руини под аплодисментите на сънародниците си.

Британците и американците  изтърсват в отговор своите бомбени килими не само над военни заводи и стратегически за воденето на войната обекти в Германия, но и над жилищни сгради в германските градове. Със същия нулев ефект от гледна точка на разколебаването на населението в неговата подкрепа към режима. 

Дори превръщането на Токио в един огромен пожар, при който градът буквално изгаря до основи, не сломява японския дух. Това се случва едва след двете атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Нещо подобно ли си представя като ескалация путлер, за да принуди украинците да капитулират?

НА СНИМКАТА: Японка се усмихва щастливо на фона на руините в Хирошима-не защото се радва на разрушенията, а защото е оцеляла

Тактиката на Киев е печеливша в две отношения. Обстрелвайки обекти, свързани с воденето на рашистката война, тя вече постигна 20 процента спад в снабдяването с бензин в държавата-нападател. Не знам за недостиг на гориво в армията и на фронта, но в рашистките градове километричните колони по бензиностанциите и въвеждането на талони за бензин постигат много по-голям ефект върху съзнанието на населението. То вече усеща със собствената кожа, че войната е лошо нещо . Още не им дошла до гуша, защото се води далече, но вече им е “дошла на гости”. Да не говорим, че като се въздържа да атакува безразборно цивилното население, Украйна показва съвсем различно лице-лицето на цивилизованата държава в този конфликт, който й е натрапен.

Ето защо Украйна ще продължи същата тактика като част от стратегията й да отслаби едновременно военния потенциал на врага и засили протестната нагласа на населението. Няма да постигне ефекта на капитулацията след Хирошима, но върви по верния път на изтощаването на врага и надеждата за евентуална имплозия в неговия тил, каквато винаги се е случвала в държавата след всяко нейно поражение- за последно в студената война.

Има и “техническа” причина Украйна да не се изкушава да си хаби дроновете и ракетите срещу вражеската столица. Тя е параноично защитена от гъста противовъздушна отбрана (останалите градове, с изключение на Санкт Петербург, “кучета ги яли”). За да пробие една ракета през тази защита, украинците трябва да я изтощят с огромен брой ракети и дронове, а те явно не са готови за подобно разхищение. Не и на този етап…