Помръкна ли оре(о)лът на Радев? Воистина помръкна

Една грешка в заглавие, родила неволна игра на думи ( “разрушиха орела на Радев”), ме мотивира да се присъединя със свой акцент като наблюдател към масово разпространеното мнение на коментатори и анализатори, че въпреки очевидната ирационалност на идеята Румен Радев наистина има намерението да прескочи от президентския трон при политическия планктон, т.е. да стане един от многото след близо десетилетие солова претенция за изключителност в това гъмжило. 

 

 

 

 

 

Въпросът е дали си вярва, че парашутът на путлеристкия генерал-губернатор на България Решетников ще му се отвори успешно отново, когато ще се реши да скочи от върха на държавата, на който така успешно се приземи и употреби за упражняване на изпълнителна власт, каквато по конституция не му се полага. 

Всички, освен синчето Слави на татко Василев ( на снимката до антиевропеееца с европейската заплата Волгин), застанал вече открито до фюрера и неговите подобия на митинг срещу европейското развитие на България, обръщат внимание на заблудата, че високият президентски рейтинг гарантира нещо подобно и в рамките на президентския му проект за собствена партия.

 

 

 

 

 

 

 

Грешката, според която излиза, че е разрушен орела (а не ореола) на Радев, ми се струва “вярна”. Защото руzкият двуглав лешояд, на чиито хищни криле долетя военният пилот и кацна в най-удобното за безнаказано политиканстване височайше държавно гнездо, е доста по-проскубан днес не само от бурните международни ветрове, но дори и тук, където е свикнал да бъде на завет, паразитирайки върху заветите на русофилската мърша.   

Какво иска да ни каже днес същият с факта, че се появи на откриването на първия учебен ден не другаде, а именно в 112 гимназия с изучаване на английски език, която беше някогашна недостъпна за простолюдието люпилня на бъдещи управленци в НРБ, готвени да литнат по света като верни наследници на своите номенклатурни родители (да ме прощават изключенията от онова правило, ако са се засегнали от факта)?  

Моето тълкувание е, че Радев се опитва да направи заблуждаваща маневра по време на полета си към негова партия. Наясно е с помръкналия орел на своята русофилщина, от която максимално се възползва досега, без да й се противопоставя, разбира се, но като се завърне към манипулацията, че е натовски генерал. Този път с тръмпистки уклон, който не само не крие, но изтъква при всяка възможност. 

Няма противоречие между в позицията му “Крим е руски”, на която не е изневерил от една страна и реверансите му към тръмпизма, от друга. Наблюдаваме опит да се възползва от благосклонността на тръмпизма към рашизма, за да ги съчетае и да се опита да си разшири базата за подкрепа у нас. Играе в т.н. консервативен лагер, където преобладават консервираните в съветския буркан нагласи на избирателите, запазени и култивирани като абсурдистко съчетание между левичарството и консерватизма- уникално шизофренично българско явление, станало възможно в епохата на путлеризма като путеводна петолъчка и доказало своята жизненост при “монархо-социализма” по време на управлението на Станишев и Сакскобургготски. 

Много му се ще на Радев да повтори номера на “спасителя” от Мадрид, също доведен от товаришчите да оглави лутащата се като кокошка без глава дезориентирана по пътя на демокрацията кокошка в страната,  където “курица не птица”, казано на съветски език. Измислил си е и хибриден партиотичен репер като защитник на запазването на всяка цена на руското събитие 3 март с претенцията това да е незаменимия български Национален празник, изместил на бърза ръка съветския репер 9 септември.

Бас държа, че подготвената от него почва под формата на “Движение 3 март” ще бъде разорана, наторена и обилно полята за тази цел с патриотарщина от модерен рашистки вид. Ще видим отново в инициативния му комитет баща и син Василеви, ярки представители на модерната ретог(р)адност на рашизма у нас. Ще стоят едновременно на антизападния терен редом до фюрера, ще спонсорират (пак) личната му кампания, но и ще гледат да разширяват своята компания с “проамериканци”( Василев-баща е едър собственик на американска земя в омразната на Тръмп Калифорния), т.е. привличат  тръмписти, плъзнали в нашата публичност по всякакви писти.  

Няма да се учудя, ако присвоеният под формата на собствен “комитет” от Василев образ на Апостола бъде поруган като тяхно знаме(ние) в рамките на публичното им представление. И въпреки всичко не мисля, че ще успеят да по(д)ведат достатъчно наивници към успех на похотливия им властови поход . Особено ако двуглавият руzки лешояд бъде повален в Украйна и се окаже зает да си ближе раните, борейки се за собственото оцеляване както в началото на 90-те години на миналия век след поражението му в Студената война, благодарение на което стана възможно българската “курица” постепенно да се откъсне от ноктите му.