(Пред)историята на Газа от времето на колониализма

Анклавът Газа е арена на ожесточени боеве, при това между редовните армии на големи държави, които през Първата световна война се борят за надмощие и в Близкия изток.

Под командването на германци османците постигат първоначално успех срещу силите на антантата.

Британците атакуват Газа през март 1917 г., разчитайки на танковете си, най-ново оръжие в голямата война, което се появява в нейния край. Натъкват се на ожесточена съпротива от османците, въоръжени с германски пушки, самолети и оръдия, които с право мерене успешно отнемат британското предимство по отношение на танковете, на които имперските войски разчитат за психологическия ефект от самата им поява на бойното поле.

Оказва се, че османците губят няколко пъти по-малко жертвите от британците, новозеландците и канадците. В резултат на провалената  атака командването отстранява генерал Арчибалд Мюрей, който се е похвалил междувременно с победа, но заради очевидната неистина османците го осмиват с листовки, хвърлени от самолет, в които го подиграват, че е спечелил на хартия, но на фронта е загубил. 

Османците все така запазват отбраната си от няколко укрепени линии. Срещу тях се изправя прехвърленият от Кайро генерал Едмънд Аленби, чието име се запомня с последвалата победа и началото на историята на британския колониализъм в тази част от света.

Новият командващ ръководи от непосредствена близост  второто настъпление срещу османските позиции. Хвърля в боя тежките танкове Марк I . Британия за пръв път използва снаряди с газ извън европейския военен театър. Използва въздушна подкрепа от 25 самолета, а в морето британският флот предприема маневри, чиято цел е да внуши голяма концетрация на сила.

Срещу това османците добавят нови сили. Имат на разположение 27 артилерийски батареи. 

Двете страни водят тежки боеве с кавалерия, подкрепяна от танкове. Стигат до ръкопашни сблъсъци. Аленби заобикаля вражеските сили откъм Бер Шева, вместо да атакува пряко. Взима 12 000 османски пленници. Предприема маневри за заблуда на противника относно мащаба и възможностите на войските си, но снарядите му приключват, а танковете са извадени от строя от артилерията на врага. 

Въпреки това силите под командването на британската корона надделяват, решавайки в последния момент най-тежкия проблем с питейната вода. Австралийците атакуват Газа в момент, когато отстъпващите османци се канят да взривят всичките 19 кладенеца с вода. Пленяват огромен резервоар. Унищожени са само два кладенеца. Това спасява офанзивата особено по отношение на кавалерията, заплашена от изтощението на конете от жажда, чиято смърт е щяла да бъде неминуема при обратния път през пустинята.

При третата атака, след половин година тежки боеве, войските на антантата подлагат в продължение на 6 дни позициите на османците на артилерийски обстрел. Срещу всяка османска батарея изстрелват по 300 снаряда. Историците оценяват това като най-концентрирания оръдеен обстрел през Първата световна война след първия ден на битката при Сома.

Откъм морето към британските кораби се присъединява със своите оръдия и френска ескадра. Заедно превръщат град Газа в руини. От селище с население от  около 40 000 души Газа се превръща в призрачна, обезлюдена територия.

 

 

 

 

Аленби получава през 1918 г. подкрепления в жива сила, препратено от колониите. Превзема Назарет, Мегидо, Хайфа, и Аман. Влиза на 1 октомври 1918 г. в Дамаск, а седмица по-късно в Бейрут. На 9 декември превзема Ерусалим. На 26 октомври пада Алепо. На 1 декември Аленби завладява Ерусалим. На 30 октомври Османската империя капитулира.

 

Това е накратко (пред)историята на близкоизточния ангажимент, за който днес говорят ръководителите на водещите държави от коалицията на желаещите да признаят палестинска държава и да заклеймят Израел за военните действия в същия район, сринат, унищожен до основи през онази война. Чак е трудно за вярване, че от пустиня от руини, която завоевателите са оставили след себе си насред същинската пустиня, израства населен от два милиона араби анклав, наричан доста пресилено “гето” още преди отново да стане арена на война.

НА СНИМКАТА: Така изглеждаше построеното върху някогашните руини от времето на колониализма “гето” Газа, което Израел снабдяваше безплатно с ток, вода и газ, а от чужбина финансираха с милиарди долари помощи годишно- милиарди, разпределени от главатарите на терористите от ХАМАС по техните джобове, както и за построяването на невидим подземен град като от част от плана “бойците” лично да се скрият под сгради с жени и деца от възмездието на Израел, системно и съзнателно предизвикан на бой с предсказуемо голям брой цивилни жертви. Това наричат “палестинска кауза”. 

 

 

 

 

(За)бележка от автора: не съм откривател на горните исторически факти. Достъпни са за всеки желаещ да научи истината за (пред)историята, свързана с актуална тема “Газа”.

Читателят може сам да прецени доколко основателни са днешните претенции на старите разрушители, че те сега спасяват анклава от уникалния израелски разрушителен нагон.