Трябва ли Израел да бъде истински уни(що)жен, за да прогледнат за истината онези у нас и по света, които го заклеймяват за неговата самоотбрана?

Днешният антисемитизъм по света и у нас не е като вчерашният, когато антисемитите откровено дефилираха със своите теории на конспирацията за еврейското завладяване на света, а подобни книги се мъдреха през свободните след краха на комунизма години на миналия век легитимно и обилно по щандовете на площад “Славейков” в София. 

Още по-малко антисемитизмът днес е като “онзиденшният” с неговите концлагери.

Не, той е “омекнал”. Свидетел съм на това явление. Видях го на един съдебен процес срещу мен във връзка с моя статия, в която между останалите ми констатации бях откроил и антисемитизма на един областен управител на София от “Атака”. Първоначално искаше  да ме осъди за 120 000 лева, после се отказа от тази сума, а накрая въобще вдигна бялото знаме. Не му позволих да се измъкне от моите контрааргументи в съдебната зала. Доказах правотата си с цитати от антисемитската му риторика и със свидетел. 

Съвременният антисемит не се признава вече за такъв. Хитрее. Търси разширяване на аудиторията си, склонна да мрази евреите, но без да ги заклеймява в прав текст. Бори се “само” със “соросоидите” (по терминологията на кремълските пропагандни лаборатории). Избягва да откроява специфично, че Сорос е евреин, който, според антисемитите, в същото време едва ли не е завладял света (подобно на Ротшилд преди, както пише в книгите на антисемитите). 

Настъпи звездният миг на тази мутация на днешния антисемитизъм със спомоществователството на пропагандната машина на ХАМАС, която привлича огъня на възмездието на Израел така, че да гинат колкото се може повече цивилни араби на повърхността и колкото се може по-малко техни “герои” в скривалищата им под земята. 

Терористите първо клаха, изнасилваха и отвлякоха безпрецедентен брой евреи на 7 октомври 2023 г. от времето на холокоста насам. После бяха посрещнати с бурни овации за този “подвиг” с масов възторг в своята крепост Газа, чиято старателно подготвена невидима подземна част  на стойност милиарди долари от международни помощи послужи за скривалище на “героите”. Уж “бойци”, но не пожелаха да се бият с въоръжения противник.

Колячите и изнасилвачите бяха приветствани радостно дори в териториите, контролирани от избиваните от ХАМАС последователи на миротвореца в последната фаза от живота му Арафат. 

Ужасените първоначално хора по света бързо получиха възможност да се ужасяват повече от второто действие на ужаса, подготвен от изпокрилите се терористи, калкулирали успеха си да превърнат в мъченици населението на Газа. 

Не трябваше ли истинските “мъченици” ( шухада на арабски в множествено число от по-известната по света дума в единствено число шахид- много популярна и почетна в политическия им речник) да бъдат тъкмо въоръжените и обучени да убиват евреи “храбреци”, потънали под земята докато жените и децата им гинат и гладуват?

ХАМАС не иска трагедията на населението да спира. Спре ли, обезсмисля се и тяхната идея Израел, който не могат да победят военно, да бъде повален морално.

Създаде се усещане за световно мнозинство с участието на новодошли в компанията на тази кампания западни демокрации, което се включва в заклеймяването на Израел с изискване да се откаже от целта си да унищожи причината за драмата в Газа. 

Малцинството, каквото през вековете и хилядолетията дори винаги са били евреите, натоварвани от мнозинството с измислена вина за всякакви бедствия, отново е в отбранителна позиция. Този път заедно с държавата си, обвинявана, че е прекалено силна и безпощадна в преследването на онези, които прокламират без никакви уговорки и заобикалки целта си евреите да бъдат унищожени, а Израел да бъде заличен.

Да скочиш удобно на това влакче на ужасите заедно мнозинството е все по-лесно въпреки скоростта, което това мнозинство набира по това нанадолнище. Любителите на подобна леснотия, като лицето на БНТ Любенов, иначе яростен привърженик на “другата гледна точка” (но по отношение на правото на рашистите да дефилират равноправно в студиото му) нямат колебание да го направят открито. 

Да сте го чували да взима страна по остри конфликтни въпроси, като темата за управляващия тандем между орденоносеца на “Ломоносов” и санкционирания за корупция Пеевски? 

Или да заклейми рашистката агресия – дори и в ден като днешния, когато Киев осъмна с пожарища и разрушения от масирана въздушната рашистка бомбардировка, причинила нови цивилни жертви-вероятно едни от най-многобройните досега?

НА СНИМКАТА: Киев тази нощ е в пламъци, погълнали живота на още цивилни.

 

 

 

 

В студиото на лицето на БНТ е легитимно лицето Георги Милков, любимец на гостоприемния за него иранския режим,  да говори (в предишни предавания) без опониране за “ израелските зверства”. Днес лицето на БНТ категорично се присъедини към този вид заклеймяване. Крие се, все пак, подобно на терористите от ХАМАС, но не под земята, а в новото надеждно укрепление – зад позицията на западноевропейските държави, признали несъществуващата държава Палестина. 

Лицето на БНТ, изглежда, беше поканил за застраховка безспорния евроатлантик Тодор Тагарев, за да го натика, където явно си беше намислил: в ъгъла на оправдателния режим по въпроса за лошия Израел. Прекъсваше го, както не прави никога в битността си на ласкател спрямо гостите си, за да вметне оценки по адрес на Израел от рода на “геноцид” (мятайки и съответните придружаващи погледи) – нищо, че тази формулировка се отнася за преднамерено унищожаване по етнически признак на цели народи, каквото няма срещу арабите от страна на Израел – държава с повече от два милиона арабско население, радващо се на права и жизнен стандарт далеч над обичайните нива за арабите от региона.

Подлото в случая не е само във факта, че лицето на БНТ злоупотребява с монополното си положение в студиото и прокарва заклеймяването на Израел като позиция на държавната телевизия, но най-вече във факта, че това се случва в момент на усещане за преобладаващо международно мнозинство в това заклеймяване. Как да не се присламчи и специалистът по присламчването към надделяващото за момента мнение!

Антисемитизмът, както отбелязах и в началото, има много лица, но трябва да добавя: едно от тях, скритото, е най-позорното със своето малодушие. 

 Да напомням ли предисторията на Европа? 

Същата Европа, която сега се е наежила срещу борещия се да отърве себе си ( и не само) като единствен анклав на западната цивилизация в Близкия изток от най-зловещия елемент на тероризма в региона, беше  континент, доминиран от настроено срещу евреите мнозинство. Не говоря само за нацистка Германия, фашистка Италия и техните сателити, а и за нагласите на обществото в много други европейски държави в онзи мрачен период. 

Някога нацистите получиха явна или мълчалива подкрепа в стария свят за истинския им геноцид на терен, подготвян за него с векове от антисемитизма. Днес слушаме старата песен на приглушен нов глас. Наблюдаваме завръщане към тези корени на злото чрез бурените на бурното заклеймяване на израелската самоотбрана. 

Бурените (например розите, които са си бурени по своята генетика) биват красиви на вид, но също така отровни или бодящи, когато ги прегърнеш. Освен ако не си дебелокож по отношение на поредния епизод от борбата на евреите, принудени пак да оцеляват.

Един въпрос с очевиден отговор: когато на 24 февруари 2022 г. се случи “невъзможното”, разпалването на войната на рашизма срещу Украйна, непопулярни гледни точки, като споделената по-горе изведнъж се оказаха правилните от чисто фактологична позиция-поне за известно време, докато рашизоидната пропаганда не си възвърна самочувствието и позициите след първоначалния шок.

Трябва ли сега Израел да бъде истински уни(що)жен, за да “прогледнат” за истината ужасените от войната му срещу тероризма привърженици на гледната точка на мнозинството?