Не веднъж почти съм се шегувал с масовото добавяне на съкращението BUL към разни абревиатури за обозначаване на българската принадлежност на дадена фирма или институция. На езика на световния бизнес, търговия, туризъм и т.н. това навява определени рогати асоциации, че и по-неприятни, ако се продължи с една друга стадартна думичка на английски.
Този път ще напусна собственото си клише, за да кажа, че светът се запозна що е то волейBUL .
Запазената му марка вече е младостта на България, демонстрирана чрез успеха на българските младежи. И други отбелязват този факт, но като горд баща на връстници (и) на това поколение европейски българи ми се иска да добавя още малко по темата, особено по линията на носталгията по “великия” спорт в насилствено съветизираната България.
Нямам претенцията на голям познавач, но ще спомена, че не просто спортувах ( предимно на квартално ниво), но дори бях избран от съучениците си в гимназията да отговарям за спорта. По комсомолска линия, разбира се, по каква друга по онова време. Оценката на съучениците ми беше толкова по-ласкателна за мен, тъй като в гимназията беше пълно с практически професионални спортисти-само в нашия клас имаше няколко активни волейболисти, дошли от спортните клубове. Тъй че “поназнайвам нещичко” за онова време на своето си ниво, все пак.
Масово разпространено е мнението за разпространението на масовия спорт по онова време (простете за тавтологията, нарочно я ползвам с цел подчертаване). И без да разполагам с надеждна статистика на сравнителна основа, мога да се басирам, че толкова много инициатива за маратони, бягания, туризъм, колоездене, автомобилни състезания и прочее прояви на наистина масовото спортуване, каквито наблюдавам днес, никога не е имало преди. Именно защото не държавата е тази, която решава вместо хората. Тя само изпълнява функцията си да се съобразява с тях и да осигурява логистиката за инициативите.
Вярно е само, че държавата, в която всичко зависеше от нея, можеше да си позволи да строи стадиони и съоръжения както си реши сама без някакви си граждански или опозиционни пречки при избирането на приоритетите за какво да се харчи “народната пара” за изпускане на парата. Предназначението на построените обекти беше да са основа за победите на социалистическия спорт като пропагандна стока, особено в чужбина.
Иначе редовият (недо)развит в човек в Развитото социалистическо общество играеше футбол и баскетбол на принципа “кой където намери”. Моето юношество премина с футболната топка в двора на кооперацията и с баскетболната в училищния двор, затворен точно в почивните дни, но преодолим през оградата от младите квартални катерачи, като нас.
Гледам, че това вече не е възможно в същата гимназия, която днес се нарича Софийска математическа, най-елитното училище в страната от гледна точка на наплива на желаещи да попаднат там. Обградена е с непреодолими като височина (освен за дисциплината овчарски скок) телена мрежа. Тя явно спира топките да излизат извън терена, но и желаещите да ползват базата свободно в иначе далеч по-свободната днес България. Парадокс донякъде, но факт.
Не съоръженията са темата на съображенията, които искам да споделя. Думата ми е за хората и спорта като инструмент за тяхното командване под държавната диригентска палка, за да не кажа тояга.
Ролята на школите, дружествата и спортните училища в НРБ беше да създават дисциплинирани, подчиняващи се младежи, привличани от възможността да си вложат енергията в нещо смислено, но и от обещанията да “видят свят”. На същия принцип се формираха хорове, оркестри и прочее обединения на таланти по села и паланки. Висшата награда като стимул за участниците в тях беше обещанието да ги заведат в чужбина-дори и на Запад. Шансовете на индивида сред огромното мнозинство българи да попадне там бяха нищожни.
Сега се видя, че днешните свободни български младежи, които отдавна са “видели свят”, са мотивирани от нещо много по-различно и достойно за поздравяване: смесица е от самочувствието и забелязания талант на свободния европеец да представи себе си и страната си пред света по най-добрия начин. Прилича ми много повече на състезание на духа, на свободния избор от страна на свободния човек, отколкото на състезаване по принуда.
Мнозина, които се правят на неразбрали и паднали от луната ( след неспирния социалистически възход) и до днес, десетилетия по-късно, вият срещу същата тази луна с въпроса : “откъде ни дойде пустата организирана престъпност”. Би трябвало да си отговорят по-скоро кой точно я организира, но да не (б)анализирам добре известната истина.
Част от нея, не по-малко важната е, че гръбнакът на тази престъпност беше съставен предимно от възпитаниците на спортния контингент в държавата, в която маршируването под строй беше най-масовия “спорт”. На какво са ги учили в съответните училища и школи не знам точно (не съм се подвизавал в тези подобни на казарми места), но се оказа, че от тях станаха отлични рекетьори, биячи и “охранители” на хранилката на другарите с финансовите възможности да ги приютят и организират в нещо като “новия юмрук на партията” – в доста буквалния смисъл на думата.
Ще рече някой, че минаха вече повече от 30 години и днес вече не може да се обясни мултиплицирането на мутрите с онова минало. Така е. Но е вярно също, че мутрите създадоха стандарт от мига, в който децата ( днешните мутри сред тях) видяха и бързо разбраха, че с юмруци, без мъчително дългогодишно залягане над учебниците, може да се постигне успех в живота (макар и за сметка на жертвите на рекета и юмруците).
Да споменавам ли най-представителната в това отношение мутра в българската политика. Досетихте се сами, нали? Конграчулейшънс.
Веднъж създаден, този модел на успеха мъчно се преодолява. Така е в глутницата, където е трудно да накараш вълците да се задоволяват с пъргав дивеч на свобода, при положение, че могат да разкъсват лесно и безопасно овчици в разградения безстопанствено двор.
Младежите ни показаха на световното първенство по волейбол съвсем различно лице.
Всички, най-вече политиците, се скъсват да им благодарят.
Аз им благодаря именно заради усещането, че скъсването с мутренския модел е възможно. Изпълниха със смисъл някогашните надути лозунги от рода на “спортът за един по-добър свят”.
Ех Сегашната Расюичка ,може да вдъхновява много ,типове че по добре с сила да си вземеш всичко ,не ти трябва ,преговори,,дипломация ,,там обичат да повтарят като ,Папагали ,,Могли Взяли ,,каквото можем вземаме си ,,ако можете и вие така ,действайте ,,показването на мускули им върши работа ,,макар че по късно се разпадат
организираната по московски образец държавна престъпност трябваше да ни покаже озъбеното лице на капитализАМА , та народът шизофренично да започне вика срещу еврогейовете – баба ми казваше, че докато мобилизираните ”за бригадири” младежи копаели проходи , записвали земята на дедите им в ТКЗС-та и те не се връщали , а радиоточките в селото от сутрин до вечер ”предавало” за победи, маршове и песни, а за нея е бил ”края на историята” – като ”края на историята” за баба Америка и прабаба Европа и днес са от двете страни на мрежата и си прехвърлят топката …
1991 Литва, Латвия, Естония, Грузия, Армения и Молдова бойкотират референдума за запазване на ссср-то и Буш-старши спешно долита в Москва и след 2 дни речта му пред Върховния съвет в Киев, написана от съветоложката Кондолиза Райс, цели оставането на Украйна в “МЕКАТА” руска ”федерация”:
– Дойдох тук, за да ви кажа: ние подкрепяме Борбата на тази Велика страна за Демокрация и икономически реформи. Ние ще помогнем на онези сили в Центъра и републиките, които се стремят към свобода. Свободата обаче не е същото като независимост. Американците няма да подкрепят онези, които се стремят към независимост, за да заменят далечната тирания с местен деспотизъм. Няма да помогнем на тези, които насърчават самоубийствения национализъм, основан на етническа омраза“ – това за украинския ”национализъм” , което според Кондолиза Райс било вметка на президента , предизвиква буря от възмущение от републиканците – речта е наречена ”пилешка” киевска реч, ‘вместо да се тласне съветският деспотизъм в бездната на историята”от жаргонното “пиле”за”страхливец” – Буш в костюм на пиле се появява в президентската кампания 1992 – точно годината, в която САЩ е ПРЕУСТАНОВИЛ ПРОИЗВОДСТВОТО на ОБОГАТЕН УРАН, което обяснява тичащите към москва ‘’ножки Буша’’ и “вероятно най-лошата реч, произнасяна някога от американски президент” в Киев , НО още януари 1993 и Клинтън предлага на Украйна 175 милиона долара за демонтиране и преместване на украинския ядрен арсенал в … русия , къде да е и година по-късно сумата вече е 700 милиона + “солидните’’ гаранции за сигурност:’’Украйна би била по-безопасна без ядрени оръжия’’ -https://banker.bg/2022/03/15/zashto-ukraina-se-otkaza-ot-iadrenite-si-orujiia/
… Година след анексията на Крим и година мръсна война в и срещу Украйна е ядрената сделка и на Обама – пактът между Иран и 6-те големи – САЩ. Великобритания, Китай, Франция, Германия и русия улесни и режима в Иран и мрежата от терористични групировки на руска служба – шиитските в Ирак, в Ливан – “Хизбула”, “Хамас”в Газа , “Ислямски джихад” и режима на Асад в Дамаск. И карт бланш заа руската инвазия
Тръмп1 обяви този скъпоструващ провал на Обама за “една от най-лошите сделки”на САЩ ,https://3e-news.net/web/files/articles/58335/main_image/thumb_475x630_where-us-gets-enriched-uranium.jpg – та, Тръмп 2 е ”с моркова и с тоягата” срещу книжния тигър от мем00рандуми.пакт00ве, 00не-та и сделки 👇 14:40 мин.
Към よ:
Само да добавя, че научен ръководител в университета на политоложката Кондолиза Райз е бил Алекс Алексиев, изключителен познавач на тази материя. Не знам дали лично не е участвал в написването на тази реч, но знам, че беше много добре приет от американския политически елит, особено от републиканския.
Веднъж на една вечеря у нас, каквато при всяко негово завръщане в България организирахме (най-обичаше сарми с кисело зеле и аз се стараех всеки път да ги приготвя) му споменах, че се опитвам да намеря книгата на един от най-големите познавачи на СССР сред западните писатели и анализатори. Много, много възрастен ( “но жив, все още”, репликира ме Алекс).
Погледна си телефона, набра номера и отсреща откликна съпругата, очевидно добра позната на Алекс.
Извини се, че съпруга й не е добре в момента и го посъветва да звънне по-късно.
Стана ми неудобно и повече не “провокирах” Алекс по темата, за да не безпокоя световната знаменитост (когато се сетя за името му, мога да го добавя, но не е толкова важно).
Струва ми се, че Алекс беше най-влиятелния българин в емиграция с пряк личен достъп до сенатори и прочие хора на върха на Америка. Със сигурност беше най-видният българин в Републиканската партия. За съжаление и аз бях сред приятелите му, които не успяха да го убедят да напише спомени. Смяташе, че не било важно…
Жалко, че Алекс Алексиев не е издал мемоари. С, което много истини щяха да бъдат осветени. Много начетен човек и рядко интелигентен, въпреки, че беше обруган още при управлението на Филип Димитров в някои национални медии управлявани знаем от къде.
Към Maxim:
Бяхме много добри приятели от самото начало на прехода, когато се запознахме покрай неговия съученик Стефан Кожухаров, когото назначих за свой заместник като директор на БТА. Много, много жалко е, че Стефко почина твърде рано от коварна болест…
После Алекс се оказа съветник на премиера Филип Димитров. Не бяхме приятели във връзка с властта, кратката, както е известно.
Беше благородно от негова страна да ме припознае като свой близък събеседник предвид разликата в потеклото ни в идеологическо отношение. Това е една от главните причини да твърдя, че никога истинските антикомунисти не са ме нападали, напротив, съдили са ме с “днешна дата” към онова време по делата ми и приноса ми.
Нямам право да разказвам какво ми разказваше по този повод. А и беше нецензурно по адрес на моите преследвачи от антикомунистическа позиция или поза.
Най-малкото мога да го описвам емоционално просълзен, особено по отношение на семейството си в България, от която беше избягал. Не съм упълномощен от него да съм му говорител нито приживе, нито се чувствам такъв днес.
Благодарен съм му за приятелството. Подкрепи ме да не обръщам внимание, а да правя, каквото правя добре (за да не използвам суперлативите по мой адрес, използвани от него).
Пиша това с надеждата, понеже “тръгна приказка”, че някои общи познати могат да си вземат бележка и да се смирят малко по нанадолнището, по което са тръгнали в обслужването на статуквото, срещу което Алекс се бореше до последно.
Като стана дума за далновидни американски президенти – дали насоящият вече опита всички грешни решения и предстои да вземе правилното, или още ще опитва?
🎯”Алекс Алексиев, изключителен познавач на тази материя…”
Г-н Алексиев подготвя краха на соц колониалната империя – с докладът, който изнася пред Сенатската комисия не просто променя американското съдействие за зловещото руско военно присъствие в Афганистан , а води и до изтегляне на непабедимаята и от там и от източна Европа – нахлуват в Афганистан 1979 и 1983 в ссср-то изчезва хляба – по заповед на Рейгън към усвояващите нови колонии рашисти потеглят огромни количества американска пшеница + европейското масло, месо, вино, прах за пране … мосвичите устискаха до края на мандата на “треторазрядния актьор”, а посланикът на САЩ в москва до 1991 Джек Мейтлок е категоричен , че “администрацията на Джордж Буш-старши не подкрепя разпадането на СССР” – за г-н Алексиев, който не само е син на баща си, но и “многократно пътува до Афганистан и прекарва там почти 8 години” русия е злокачествено раково образувание:
“… целта на агресора е да постигне максимални резултати с минимални средства, но използват добре познати нацистки практики, насочени срещу цивилното население.
Муджахидините са подкрепяни от местното население и за да предотврати това, руската армия обезлюдява цели региони чрез терор. Масирани бомбардировки над селата, които оказват подкрепа на партизаните, унищожаване на посевите с напалм, миниране на нивите с противопехотни мини, разрушаване на напоителните системи.Трябва да знаете, че жертвите, които дава афганистанският народ в тази война, надвишават 3 милиона човека. 80 % са цивилни. Жени, деца, старци, селяни.Руските хеликоптери и самолети буквално сриват цели села с масирани бомбардировки, след което влиза пехотата, която разрушава напоителни системи, минира нивите и екзекутира оцелелите.Тези съветски тактики, съчетани с практиката за установяване на огнен килим, силно миниран периметър около повечето градове и по ключови магистрали е довело до унищожаването на голяма част от най-продуктивната земя. Селскостопанското производство е спаднало до 20-25% от нивата преди 1979 г.В Афганистан цари глад.В доклада си Алексиев отчита и политическите аспекти на съветизацията – индоктриниране на елита, родствените връзки в Северен Афганистан между местното население и таджики, узбеки и туркмени от другата страна на границата, обещанията за светло бъдеще …(https://faktor.bg/politika-na-vseki-kilometar-sekretniyat-doklad-na-aleks-aleksiev-koyto-ubedi-reygan-da-dostavyat-legendarnite-raketi-stingar-na-mudzhahidinite)
… г-н Алексиев е познавач и на Китай -https://www.youtube.com/watch?v=Wi4Cg0m95qw – убития млад актьор в китайския “епщейн” е уйгурец – паралелите с американо-московските отношения преди изчезването на ссср от картата на и сега са натрапващи се и въпросът е кога ще ги стигнем руснаците в хибридната война
https://www.youtube.com/watch?v=Or5hBqfH8Ws
Караиванов,
симптоматично за американската външна политика е, че точно на Чърчил се приписва фразата – Лангуърт, експертът по цитати от Чърчил , пише, че думите са съвместими с чувствата, които Чърчил понякога е изпитвал.“ – в отношенията му с администрацията на Рузвелт при ссср за съюзник е достатъчно политически прозорлив, за да перифразира изявлението за проблемите на американското здравеопазване от конференция по здравеопазване преди ВСВ
“Може би винаги може да се разчита на американските академици, че ще направят правилното нещо, след като избягват други решения или харчат милиарди за предотвратяване на такива решения“
– още не са , но опитите продължават …