ОБНОВЕНА В 15.15 ч. Украйнските изненади лекуват рашизма от илюзиите му за победа

 

Прилагам музикална интродукция към текста с песен, чието авторство очевидно се пази в тайна поради страх от репресии. Не можах да открия данни за певицата.

Видеото е подписано само със загадъчна абревиатура. Но текстът може да бъде разбран и от българи без да владеят езика- поради фрази от рода на ” Москва беше принцеса, сега е просто свинска пастирка” ( Была прицесою Москва, теперь ты просто свинопаска”).

 

Темата за изненадите, които украинците поднесоха на самоуверените си нападатели от Север, е постоянна от самото начало на рашистката инвазия. 

Изненадаха ги с боен дух, с отказа си да ги посрещат като освободители, с уменията си на бойното поле, с бързината при усвояването на нова западна военна техника, с устойчивостта на политическата си система, със скоростта при възстановяването на бомбардирана енергийна инфраструктура, с отличната си дипломация, с иновациите във военното производство и превръщането на страната във водеща в света в областта на безпилотните апарати по въздух и (особено) по(д) вода, с икономическата стабилност на вътрешния си пазар, с възстановяването на довоенните нива в износа си на земеделска продукция като водеща държава в експорта на зърно.   

Сигурно има и още, но горното е достатъчно, за да се обобщи, че рашистката инвазия не просто не постига официално обявената си цел на практика да погълне и да смели в имперския си стомах украинците, тяхната държава и идентичност, но събуди интереса на света към тази уникална страна и народ, за който не друг, а редкият по своя хуманизъм в мракобесна Русия и безспорен литературен талант писател Чехов е споделил своето лично наблюдение още през 1888 г. със следните думи в негово писмо до руския писател, художник, драматург, журналист и издател Николай Лейкин:

“ Освен с природата си нищо друго не ме поразява в украинците, както общото доволство ( думата се използва също за обозначаване на материалното задоволяване-бел. ivo.bg), народното здраве, високата степен на развитие на тукашния селянин, който е и умен, и религиозен, и трезв, и нравствен, и винаги весел, и сит. Народът е остроумен. Бедняци няма. Пияни не съм виждал”.

 

 

 

 

 

 

Такива отзиви за украинците, които са учудвали в положителния смисъл на думата руски интелектуалци – особено на сравнителна основа със собствения им народ, има много. Рашизоидите по света ужасно обичат да се позовават на руската култура като причина за своя рашизъм, но някак си “пропускат” прозренията на истински авторитети, като Чехов. 

Да не говорим за мнението на руска знаменитости, което е с обратен знак за техните сънародници. Например на композитора Иван Глинка ( бащата на руската опера). Запомнен е как напуска Русия, съблича си дрехите на границата, хвърля ги назад, като жест, че не желае да има нещо общо повече с тази страна, плюе през рамо и прекрачва по пътя си към доброволното самоизгнание в чужбина. Умира в Германия без да се завръща повече в родината си. 

Путлер явно не е чел Чехов. Оставил се е на своите блюдолизци от службите и прочее неграмотници да му нарисуват картинка на фалшиви очаквания относно това как украинците биха реагирали на неговата мания да ги подчини със сила. И сега си сърба попарата на покварата в собственото му обкръжение, което, вместо да му съобщава истината, се е нагодило към неговата обсесия да “присъедини” Украйна, за да блесне и остане в историята като възстановител под неговия скиптър и под нова форма СССР, което без поглъщането на най-голямата по територия европейска държава и бивша съветска република няма как да стане.

Украинските изненади за рашистите не свършват. Търпят развитие. Освен че се превърнаха в учители на натовски държави как да водят война с дронове, най-модерната, пренаписваща учебниците по военно дело както при смяната на лъковете с пушки и на кавалерията с танкове, украинците демонстрират как се върви към стратегическата цел да отслабят врага с правилна бойна тактика по отношение на своята флотилия от дронове.

Вместо да отвърнат око за око и зъб за зъб на рашисткия небесен тероризъм срещу жилищни райони украинците нанасят точкови удари по кръвоносната система на добиването, транспортирането и преработването на петрол в държавата, наречена от американския сенатор Маккейн “Бензиностанция с ракети”. Убиват няколко заека едновременно по този начин.

Подкопават способностите на врага да захранва армията си с гориво, както и износа, от който се финансира военната му машина. Не на последно място е видим ефектът и върху населението, без то да бъде пряко атакувано. То страда от липсата на бензин и това се превръща в главната причина за бълбукащо недоволство заедно с поскъпването на живота като цяло.

Вече няма как да бъде скрит и оставен без коментар този дефицит. Той и без това е видим от километричните опашки по бензиностанциите, някои от които продават бензин само с талони за държавни служители. Изплува в тамошните медии и нещо невиждано и нечувано в “бензиностанцията с ракети”. Тя се кани да внася бензин от Китай, най-големия купувач на петрол от московията. Налага се, защото са загубени (в резултат на украинските удари) 38 процента от преработвателните възможности на петролната индустрия в страната, признават вече открито медиите там.

 

Да бе мирно седяло, не би чудо видяло. “Чудесата” от този род тепърва предстоят за руската мечка, която Тръмп ядоса, като я нарече “книжен тигър”, проявявайки за пръв път открито презрение към този звяр. 

Украинският президент Зеленски, доказал се като умел тактик в позиционирането при подобни разломи, не пропусна да намекне, че промяната в отношението на американския президент към вечно щадената от него досега московия, е свързана и с промяната във военната обстановка под въздействие на украинските успехи.  

Краят на войната може да не е близо, но  краят на илюзиите в московията вече е настъпил. Само истинските глупаци и фанатиците все още вярват там, че ще “освободят” Украйна. Останалите са се освободили вече от тази самозаблуда.

 

П .С. След кратък размисъл реших да добавя още едно руско мнение за руската държава. Тя се държи като циганско племе, на което му е по-лесно да премине на нова територия, отколкото да въведе ред на своята”

Василий Ключевский, руски историк, един от водещите либерали в руската историография на 19 и 20 в.