Свещена простота е да хвърляш съчки на кладата на евреите

Знаете ли защо ХАМАС дава признаци на съгласие да приеме, макар и не напълно все още, плана на Тръмп за примирие и мир в Газа? По две причини.

Първата е, че планът се нарича План на Тръмп, а не план за капитулация на ХАМАС, какъвто той е де факто. Наричайки го План на Тръмп терористите виждат последна възможност да развият успеха си на пропагандния фронт, на който да изглеждат като победители, заявявайки, че не са победени от Израел, а просто са се съгласили с Плана на Тръмп.

Втората причина, далеч по важната, е в самия факт, че ХАМАС наистина бяха разгромени от израелската армия. Тя можеше да го направи по руския начин с пълно унищожаване ( като Мариупол в Украйна или Грозни в Чечня), но избра да воюва за тази победа цели две години. 

Без тези тежки две години, в които в демократичната държава има(ше) огромни демонстрации срещу политиката на правителството (само си представете нещо подобно в която и да е арабска държава без протестиращите да бъдат удавени в собствената им кръв!)  нямаше да се стигне до никакъв План на Тръмп. Самият Тръмп осребрява имиджово мъчителната израелската победа. Повтаря себе си както в случая с Иран, когато се възползва от израелския военен успех и се присъедини към него, след като се увери в него при рискованата израелска въздушна операция – не Вашингтон, а Тел Авив бе обстрелван с ирански ракети.

Големият триумф на терористите е в легитимирането им от западни държави, които доскоро се въздържаха от символичния жест да обявят подкрепа за палестинска държава. Но не се заблуждавайте, че това е някакво внезапно хрумване на бившите колонизатори и създатели на Близкоизточния конфликт от Великобритания и Франция, например. За да се стигне до тази ситуация днес дългогодишни западни съюзници на Държавата Израел  да се отръпнат от безусловната си подкрепа за нея е работено от години с помощта на много пари с мирис на нефт и газ и на не много тиха дипломация. Не вярвате ли?

Познайте колко пъти ООН в наши дни (защото имаше поводи) е осъдила Франция конкретно за жестокости, извършени в региона (за да не се връщам чак към Индокитай), където само в Алжир поне два милиона араби и бербери са убити от френските колонизатори в средата на миналия век? Нула. Нямаше осъдителна резолюция след операцията “Харматан” в Либия, станала възможна с благоволението на Русия, въздържала се в Съвета за сигурност. На упълномощената да нанася удари Франция се наложи да иска помощ от САЩ, защото бързо й свършиха боеприпасите. Официално обявените жертви в Либия бяха 48 убити и 150 ранени жители- без да са били предупредени да се скрият, както прави израелската армия в Газа, преследвайки терористите.

Нямаше осъдителна резолюция срещу Франция и при въздушните удари на френската авиация от самолетоносача “Шарл де Гол” срещу иракския град Мосул, когато там се бяха загнездили терористите от Ислямска държава. Да разбираме ли, че онези терористи  и съпътсващите цивилни жертви покрай тях са от някаква друга (не)човешка категория “непалестинци”? Да разбираме ли, че тези жертви бяха “заслужени” или просто става дума за жертви на страна страна с глас в Съвета за сигурност, какъвто Израел няма и поради това подлежи на редовно морално бичуване в ООН? 

Прибягвам до тази конкретика не като упрек срещу Франция, а за да илюстрирам какво се стоварва междувременно върху Държавата Израел в приблизително същия период. От 2006 г., когато израелската армия доброволно се изтегли от Газа, но след това многократно беше провокирана от ХАМАС по суша и въздух, срещу Израел са внесени 297 резолюции. Това е 40 на сто от всички осъдителни резолюции в Световната организация. Пак за същия период от 2006 г. насам откровено агресивната Русия, която нападна Грузия и Украйна, е осъждана близо 10 пъти по-рядко- само 31 пъти. 

На кантара на тази асиметрия спрямо миниатюрната държава, пет пъти по-малка по територия от България, тежат огромните средства и напазаруваното чрез тях влияние от страна на държави, които открито подкупват Тръмп сега с обещания за трилиони инвестиции в САЩ, а някои го даряват с баснословна щедрост с президентски самолет, който той не отказва. 

Отказът му да се откаже от Израел е все пак единственият им неуспех в голямото разиграване, от което терористите от ХАМАС се възползват в позата на морални победители над Израел. Но знае ли човек какво може да се промени, знаейки що за “специфично явление” е Тръмп, за когото външната политика е просто бизнес!

Какво би станало, ако Израел не беше създал силната си армия, с която да държи на разстояние армиите на държави с десетки пъти по-голямо население (само Египет надхвърля 100 милиона) и с обща територия от 13 милиона километра спрямо 21000 квадратни километра, каквато е площта на Израел?

Не е нужно да си военен гений, за да си представиш, че никакъв железен купол и прочее супер сложни системи на ПВО, разработени от Израел, нямаше да го спасят от унищожение. За минути, ако не и за секунди, това дребно древно парче земя  можеше да бъде подпалено смъртоносно от хълмовете на Западния бряг с конвенционална артилерия и системи за залпов огън, чиито реактивни снаряди не могат да бъдат прихващани от никаква отбрана заради краткия им полет. В най-широката си част Израел се простира на 135 километра, а в най-тясната-само на 15 километра. Нищо разстояние е за съвременната артилерия ( дори и за онази, чрез която през 1918 г. британците и французите с техния флот сриват до основи град Газа и свеждат до нула обитаваното преди това от 40 000 души селище).

Диспропорцията в избирателно подклажданата омраза към Израел е още по-ярка на фона на примера на разправата на огромната Русия с едномилионния народ на Чечня. Той си няма диаспора от милиони мигранти в западните градове, които да протестират срещу факта, че тази героично съпротивяваща се шепа хора беше смазана от юмрука на “втората армия в света” под личното командване на новоназначения през август 1999 г. премиер Владимир Владимирович Путин. На този народ му беше отказано правото на самоопределение, за каквото сега пледират по отношение на арабите от Палестина (доста лицемерно от гледна точка на историческата си вина) бившите колониални владетели в Европа. При това чеченците отговаряха повече на изискванията на действащото международно право като народ със своя отделна култура, история, бит, език.

Отговаряват ли т.н. палестинци поне едно от изискванията от споразумението от Монтевидео от 1933 година. Ето ги 4-те принципа за създаване на отделна държава, според тази конвенция, която е в сила и днес:

1. Ясно обозначена географска област под контрола на прототипа на нова държава.Към днешна дата палестинската администрация на Западния бряг контролира самостоятелно 18 на сто от територията, плюс още 22 на сто съвместно с Израел. Останалите 60 на сто са под израелски контрол.

2. Наличие на ефективно правителство, способно да администрира ефективно и да поддържа обществения ред. 

Двата контролиращи органа на терена там са ФАТАХ на покойния Арафат на Западния бряг и ХАМАС в сектора Газа. Намират се практически в състояние на война от 2007 г. помежду си, откакто ХАМАС прогониха бившите партизани от ООП с кървави репресии срещу тях. На същия този терен има и други воюващи помежду си терористични групировки.

3. Апарат за поддържане на международни отношения, който да сключва споразумения, да открива посолства, да следи за спазването на международните спогодби. Не само че няма такъв, но и никой в арабския свят не гори от желание да си има работа с такъв след горчивия си опит с т.н. палестинци, които опитаха да вземат властта и в ( населената от същите тези араби от Палестина) Йордания през 1971 г.. После почти успяха в Ливан, откъдето през 1982-1983 г. бяха прогонени не от друг, а от израелската армия ( за да пренесат щаба си в Тунис, където тунизийците също имат горчиви спомени от съжителството си с тях).

4. Наличие на постоянно живееща група население.

В претендиращите за такава компактност земи на Западния бряг, наричани в Израел с историческото им име Юдея и Самария, живеят 600 000 евреи. В морето ли ще ги давят? Нов холокост ли ще им организират под модерния лозунг “махайте се от Палестина”, заменил някогашния нацистки призив към европейските евреи “ махайте се в Палестина”?

Впрочем, на сепаратистите в Европа никой не дава автономия, какво остава да откъснат парче за себе си и да го обявят за независима държава. Докато арабите и сега имат Палестинска автономия. В “геноцидния Израел” живеят близо 2 милиона араби, които в допитванията дали биха се отделели или искат да останат част от Изрел (където се ползват с равни права с евреите) отговарят с категоричен отказ. Предпочитат високия жизнен стандарт, който получават в рамките на Държавата Израел.

Представяте ли си ако външни фактори налеят милиарди в сепаратистките движения в Европа какво би станало?

Знаете ли откога каталунците искат автономия от централната власт в Испания? От 1640-та година, когато е регистирано първото въстание за отделяне на Каталуния от короната.

Отгоре на всичко и баските и каталунците имат повече право да искат независимост по изброените горе пунктове от конвенцията от Монтевидео. Имат  свой отделен от общия език ( какъвто палестинците нямат спрямо околните араби). Имат и своя култура, както дори граници, в които живеят. Но да сте виждали международни демонстрации и да сте чували международни призиви или резолюции “Испания, дай независимост на каталунците”? 

При това нито баските, нито каталунците призовават да бъдат изхвърлени испанците в морето. Не ги нападат със самоубийствени и масови убийствени акции. Не изнасилват жените им и не колят децата им, както постъпиха на 7 октомври 2023 г. от ХАМАС под масовите аплодисменти на своите съплеменници, които ги посрещнаха като герои след това у дома. 

А не са само баските и каталунците ( както и жителите на  Андалусия, и на Галиция)  с желание да се отделят от Испания! Сепаратистки движения има на още много места в Европа – в Шотландия, Ирландия, Уелс, Фландрия и Валония, Южен Тирол, Сардиния и Корсика, Република сръбска в Босна и Херцеговина. Броите ли ги? Ако не съм пропуснал някоя сепаратистка претенция, те са общо фаталните 13. Но на никоя от тях не е позволено досега да създаде независима държава.

 

 

 

 

 

 

Това не пречи на бившите (?) чегеваристи, маоисти и прочее екстремисти да се смесят в днешно време с мюсюлманско-арабските мигранти и да крещят лозунги за Палестина, свободна от евреи (защото това означават исканията им “ от реката до морето”).

На днешния 7 октомври, когато се навършват две години от клането в Южен Израел, избирам да припомня казаното от Чърчил: когато един народ е изправен пред унищожение, той използва всички средства в името на своето оцеляване. Нарочно му давам преднина пред Голда Мейр, която простичко е рекла: когато идват да те убиват, трябва да ги изпревариш.

Еврейският народ се бори за оцеляването си през хилядолетията, а създадената от него държава през 1948 година е най-нападаната страна в света от Втората световна война насам именно с цел унищожаването й. 

Знаете ли колко евреи живеят във враждебното около тях море от ислямски и арабски държави? Близо нула, с малкото изключение Иран, където са оцелели малко повече от тях( с тъмен цвят на инфографиката са отбелязани околните на Израел държави, където практически няма евреи). Докато, както вече стана дума, в Израел почти четвърт от населението са араби, предимно мюсюлмани.

 

 

 

 

 

 

За да има справедлив мир, трябва да има справедливост в оценката на фактите, вместо да се подхранва възкръсващият призрак на антисемитизма с ирационална омраза, която звучи като ехо от най-тъмните дълбини на историята.

П.С. Знаете ли защо този текст или подобни анализи с факти, като посочените в него, не се появяват в т.н. големи медии в държавата България, която иначе е горда със спасяването на своите евреи в миналото? Защото в настоящето се е стигнало до положението те да се нагаждат към мнозинството. Не ги подозирам в антисемитска омраза-не и колективно или преобладаващо. Само че са научени да взимат страната на по-силния, какъвто в момента изглежда гласът на заклеймяването на Израел. 

 

Уникалното в случая е, че въпросните медии много внимават да не обидят с нещо властта в България, но не следват официалната линия по отношение на Израел. Може би дори им се вижда “бунтарско” и “европейско” да (не) го правят. 

Свещена простота е да хвърляш съчки на кладата евреите. Видно е за всеки, който поне малко споделя истинското бунтарство на Ян Хус, за когото е било въпрос на чест да се опълчи на мнозинството. Непознаването на истината опасно доближава старата Европа до образа онази невежа старица, подхвърлила съчки на кладата му.