Коментаторът Иван Петков пише днес в ivo.bg:
На 7-ми октомври съвсем случайно за радост на кръволока от Кремъл:
1. Беше убита (през 2006 г.-бел. ivo.bg) журналистката Анна Политковская в Русия.
2. Терористите от ХАМАС нахлуха в Израел, за да извършат чудовищни престъпления.
В рамките на самоиронията добавям: бях “отстрелян” завинаги на следващия ден през 2006 г. като водещ на “В десетката” заради въпроса ми за корупцията на президента Георги Първанов, която 4 години по-късно доказах в книгата си “Президент на Ръбъ” с факта, че той не посмя да възрази на приложените от мен доказателства.
Напуснах веднага БТВ в знак на протест, че собствените ми работодатели се солидаризираха с др. Първанов. Разпространиха в централните новини на телевизията негова декларация срещу мен и не ми предоставиха възможност да се защитя ( не направиха нищо да наредят проверка на случая със средствата на телевизионната журналистика, с което се издадоха като съучастници на гузния президент).
Завърших последното си предаване с минута мълчание на 8 октомври 2006 г. в памет на убитата предния ден на рождения ден на царя Анна Политковская.
Странно е да си вземеш сбогом с телевизионната публика със сълзи на очите (не от самосъжаление, а заради емпатия във връзка с Политковская) без да си даваш сметка, че се получава нещо като “пророчество”. Но беше факт, който промени живота ми.
Беше за мен класически случай на “всяко зло за добро”.
Изпълних даденото пред себе си обещание да не позволя да бъда употребен, да не се поддам на изкушения за работа пред работодатели, които биха се опитали да ме “купят евтино” поради това, че съм изпаднал в нужда.
През изминалите 19 години създадох този блог с 10700 публикации (към днешна дата), с повече от 200 000 коментара ( чието качество, а не количество е важното) и който в голяма степен стана основа за написаните от мен десет книги с общ тираж от десетки хиляди, повече преиздавани (при стандартен тираж на книга в днешно време, измерван обикновено в днешно време със стотици екземпляри, а не с хиляди). Смея да твърдя, че повлякох крак сред събратята по перо, които също издадоха след това книги, базирани да периодичните им публикации в мрежата.
Успях на “натъпча” екстрат от 10 000 ( десет хиляди) мои публикации в юбилейната ми 10-та поред книга “Остроумия” в нещо като предварително депозирано пред интересуващите се мое завещание-само това да бях постигнал, щеше да си струва да съм живял така, както съм искал.
Отслабнах здравословно с близо 20 килограма и поддържам тази форма през всичките тези години, но редовно “качвах кръвното” на властници и обслужващите ги медии, чието пренебрежение към моята персона е най-голямото българско признание за значимост- особено на на фона на жестовете на признание от чужбина и от неправителствения сектор. Най-новото ми такова отличие стана наградата на българската еврейска общност “Шофар”.
Опитват се да ме държат в своя изолатор, но не всички устояват на изкушението да спазват омертата да не бъда споменаван. Например антисемитът Виктор Лилов ме заклеймил тези дни като “бастун” с типичен за подобни същества намек за възрастта ми, както изглежда.
Този отчет пред читателите съм го правил по същия повод и преди. Сега просто го актуализирам.
Тук съм и не съм се отказал да съм този, когото познавате.
Чудо е, че те има!!! Поклон!
Господин Инджев,
Лично съм ви стискал ръката и поздравявал за позицията ви! Много неща в този объркан свят съм преосмислял благодарение на вашите статии. Но хвърлянето на оставка е неправилно действие! Това само позволява на неморалните хора да продължат без видима съпротива.
Нека да дам няколко примера:
– След вашата оставка в БТВ – изплуваха псевдожурналисти като Бареков, Найденова, Хекимян, Баджева, 4те очи и т.н – които имат наглоста да канят през ден Райчев (2х4к), Мангъров, Костадинов и вся остальная сволочь…
– След оставката на Матей Казийски заради инж. Данчо някой си – нашия великолепен волейболен отбор не успя да постигне сериозна победа. Тренто с Казийски обаче къртеше мифки…
– След оставката на Кирил Петков – сега Асен Василев е “моралния” водител – като удобно забравяме как късаше ризи в защита на явно корумпирания шеф на НАП Спецов. Има още много разследвания на Бивол за това как се нагушил с апартаменти.
– След мълчаливото оттегляне на Манол Пейков за кандидат кмет на Пловдив – на негово място ПП наместиха някакъв неизвестен (явно удобен) кандидат. Сега си имаме герберски корупционер за кмет на Пловдив.
Честни и почени хора не трябва да подаряват лесни победи – а хвърлянето на оставка е точно такава…
Да за наша радост!
Респект!!!
Chapeau, Мастер!
Дръжте се още дълги години срещу банкянски и сирищникски политически гении!
Остродумието ви си струва, и още как! Видим сте отвсякъде и бъдете здрав и пишéте, за да бъде още дълго така. За мен е чест и удоволствие да започвам компютърния ден с ivo.bg вече толкова години. Поздрав от Германия!
Господин Инджев,дълбок поклон за всичко което правите!Бъдете жив и здрав още дълги години и моля ви,не спирайте да пишете!
Аз съм Ви голям почитател, Г-н Инджев!
Много рядко пиша, но Ви чета всеки ден и имам книгите Ви.
Бъдете здравЯ
Не съм от най-активните участници в блога, но винаги ще имате моето уважение към журналистическите ви способности.
Поздрави!
Да си Инджев–фен е пристрастие, но с обратен сигнал!
Просто е трудно да не го споделиш. Каквото и да правя, все си казвам, я да чуя новото от България и светът, и съм в обятията на Ивовата беседка!
Идеално е, че Ви има, господин Инджев, още повече, че с нищо не могат да Ви подкупят. И това го разбират Вашите читатели, всички ние, които сме за неподправената истина.
Благодаря и на съблогърите тук! Имаме какво взаимно да обменим, да са живи и здрави, както стопанина, така и посетителите на блога!!