Днес руzкият орденоносец от Банкя посвети на свои спомени редовната си солова акция в кулоарите на Народното събрание пред микрофоните и камерите на репортерите, служебно задължени да му ретранслират монолозите. Разказа неговата версия за кризата със сметта в София, на която той беше кмет. Припомни колко бяха виновни всички. Само не и той.
Апелира към по-старите и набеди по-младите си слушатели с микрофоните, че нищо не знаят по въпроса, макар в днешно време всеки може да научи доста с минимално усилие в архивите на интернет. Стана ми едно мило, тревожно и загрижено за младите, горките, та реших да им помогна да научат нещичко и те. Може пък и да (пре)открият някои данни за кръга “Котараците” и прочее приближени на нашия герой.
Бидейки от по-старите ще бъда лаконичен с предложение за опресняване на паметта на всеки желаещ във връзка с описания от мен случай в книгата “Премиер на РъБъ” как той на практика прогони американеца Бен Ходж, прекосил океана специално за среща с него (с мое посредничество) в София с предложение как да реши проблема със сметосъбирането на София в качеството на собственик на третия по големина в САЩ бизнес по събиране и утилизиране на отпадъци.
Историята намирисва, но той сам си изпроси да я разровя и поднеса на любознателните читатели, за да помиришат какво “цвете за мирисане” е.
Днес по форумите, след милото предложение, да помогне на сегашния софийски кмет, просото писах:
“Къде е обещаният модерен завод за преработка и рециклиране, рекламиран широко и обещан, докато беше кмет, а свършихме с площадка за опкаоване на отпадъци и едни камиони тръгнаха нашир и надлъж да ги разнасят по сметища из страната.” – практически затормозиха сметищата на други области и общини…
И като си говорим за обещания, аз като пловдивчанин помня две други неща, бидейки той “пътният строител” (не ми се рови, който иска да намери, ако искате го приемте на доверие):
– Пловдив-Пампорово-Смолян – разширения, платна, “почти магистрала” дето се вика – да ремонт имаше; признавам, че е по-добре, но не това бе обещано, а дали е било платаено за “баш хубавото” – не знам
– Окловръстното на Пловдив – ще ни прави тангенти като на София, а всъщност – малко асфалт, нова манитнела и боя, по-добре да не бяха се престарвали толкова, че сега и банкет няма… пак дали е платено за “баш хубавото” – не знам…
Бибитко-Фигаро тук, Фигаро там, много мина, мъничко остана.