В Израел броят часовете, които остават до обещаното от терористите в Газа предаване на техните заложници-живи и мъртви. Може и да се случи, но остава големият въпрос кой ще освободи стотиците хиляди арабски заложници на ХАМАС в Газа.
Терористите там са като рашистите. Разбират само от сила.
Силата е Израел, но добрият чичко Тръмп я убеди да спре настъплението си и резултатът е налице. Остатъците от бандите на главорезите изпълзяха от дупките си в сектора Газа и демонстрират, че отново го контролират.
Съобщава се за сблъсъци с несъгласни въоръжени групички, но очевидно участието на ХАМАС в тях е доминиращо.
Задава ли се гражданска война там и как ще се отрази тази (очаквана от мен, с извинение) ситуация на бомбастичния празник на мира в Кайро с участието на най-великия миротворец на всички времена Доналд Тръмп? Да не се окаже, че е борбата му за мир ще му попречи да лети за египетската столица, тъй като му се налага от дивана на Белия дом този път да помирява Афганистан и Пакистан, вкопчени в момента във въоръжен конфликт, в който участват и от двете страни самолети, произведени в Америка?
Би било доста асиметрично подземните хора от Газа да помрачат триумфа на Тръмп със своето непослушание. Има ли изненадани? Възниква също въпросът дали и този път заканата на Тръмп да накаже страшно онези, които спъват мирните му усилия, ще се окажат “хартиен тигър”. Ще изпълни ли заканата си “адът да се отприщи” над ХАМАС, ако те торпилират брандирания с неговата лична марка мирен план за Газа?
“Ние знаем където се намират”, предупреди той криещите се до днес терористи. Хайде да видим дали сега, когато го предизвикват с появява си на повърхността, какво ще последва от това.
Предупреждавах(ме), че с фанатици и терористи не се преговаря. Най-малкото защото те плюят на всякакви правила и договорки. Изобщо не се интересуват от мнението на света, който, отгоре на всичко (казано обобщаващо) ги поощри с натиска си върху Израел да спре офанзивата преди да си е свършил работата докрай.
Филмът със задаващата се гражданска война в Газа съм го гледал от първия ред в Ливан цели 4 години. Поради този личен опит си позволявам да пиша в първи род единствено число.
От международно “замразен”, както си мисли Тръмп, конфликтът там е на път да се превърне в локално разгорещен. Тунелите и запасите от оръжие на ХАМАС в тях явно ще стигнат на терористите да продължат да колят и бесят в преносния и в буквалния смисъл. Ще продължат да тероризират съплеменните си ако външни сили да се намесят. Освен ако възмутеният от Израел свят не реши сега, че клането между араби не заслужава внимание (виждаме феномена на отпадналото внимание в т.н. големи български медии, които се нагаждат към натежаващото мнозинство не само по този въпрос), щом виновният не е Израел.
Ако на Израел не бъде разрешено да довърши започнатата борба по изкореняването на това зло, всеки ще има правото вече да говори за “геноцид” на “брат срещу брата”, в каквото се превръща всяка гражданска война. В нея не се взимат заложници и пленници.
Да не стане така, че Израел ще се окаже единственият реален защитник на арабското население в Газа с възможности и воля да го спаси от въоръжената диктатура на онези, които го държат групово за заложник на своя фанатизъм?
Не си представям как индонезийци и египтяни, които са сред спряганите потенциални умиротворители в Газа, ще заменят ефективно като въоръжена сила израелската армия и ще се справят с учениците на “Мюсюлманските братя” от ХАМАС, които много добре знаят как в самия Египет техните учители по фанатизъм бяха натикани по затворите. Още повече, че специално индонезийският президент Прабово Субианто ( на снимката) обяви в реч от трибуната на Общото събрание на ООН на 23 септември, че е време ислямските държави да признаят правото на съществуване на Израел. Това прави всеки индонезийски войник в Газа “легитимна цел” на местните терористи.
Усмирителите на “мюсюлманските братя” в египетски униформи също няма как да станат помирители в Газа, освен ако терористите преди това не бъдат унищожени или разоръжени, проявявайки покорство и готовност по “братски” и “мюсюлмански” да им сложат белезниците.
Банално е да се каже, но краят на ужаса към днешна дата изглежда се отлага. Дано не прерасне в ужас без край.
Има нещо по-страшно от стрелбата с танкове и от ударите от въздушните удари след предупреждения от страна на израелската армия цивилните да напуснат района на набелязаните цели. Мишените на терора лице в лице в гражданската война няма къде да се скрият. Техните екзекутори ги познават лично. И са доказали садистичните си наклонности при убийствата очи в очи с жертвите както срещу евреи, така и срещу араби. Тъй че лошият Израел може да им се види на мнозина в Газа ангел небесен.
И пак да го кажа, този път с думите на българския екзарх Антим Първи към руското началство в България: “Вие хубаво ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?”.
Защото, освен всичко друго, ХАМАС сега се чувстват победители. И не е важно, дали това е истина, а как “победителите” консумират победата.
Видяхме примера на Иран. Беше разгромен военно от Израел, но аятоласите се провъзгласиха за победители просто защото останаха на власт. Отприщиха нова вълна на терора срещу собствения си народ. Счупиха собствените си рекорди по публични екзекуции по обвинение в неподчинение.
Нищо по-малко не можем да очакваме от техните ученици в Газа, спасени на практика от прословутия международен натиск върху Израел.

