Военнопрестъпникът се опитва да спре Тръмп да изрови томахавката

Целта на диктатора путлер е да доживее живота си на свобода, а при степента на злото, което вече е причинил на Украйна, той не може да разчита на някаква прошка. Начинът му да постигне споменатата цел е да продължава войната колкото е възможно по-дълго. 

Нервен е и се подмазва на Тръмп, от когото по-добър американски партньор никога вече няма да намери. А идват междинни избори в САЩ догодина, когато Тръмп може да загуби законодателното си мнозинство и това е хоризонт, който путлер наблюдава с нарастваща тревога, опитвайки се да изстиска от отношенията си с Доналд максимума, т.е. да отлага колкото се може повече ужаса на своя край.

Не съм сигурен, че Доналд разбира дълбоко личната мотивация за персоналното му оцеляване.

На Тръмп му харесва да го молят и путлер се старае да му се хареса. Помоли му се го приеме в Аляска, определяйки дори мястото на срещата така, щото Тръмп да се поласкае, че му идва на крака. Сега му се примоли за среща в Будапеща, която пак той със сигурност е избрал. Тръмп, от него да мине, отново се съгласи. Но дали тази среща ще се състои наистина ще научим след предстоящия разговор между ръководителите на дипломациите на двете страни.

Междувременно самият факт, че Тръмп не е отхвърлил вероятността да въоръжи Киев с далекобойни томахавки, държи царя в напрежение и в зависимост от своето настроение. 

Припомням, че Тръмп беше дал нещо като ултиматум на путлер да приключи войната в Украйна за 50 дни. Преди те да изтекат царят поиска да си говори с него на американска земя. 

Сега Тръмп от седмица насам размахва томахавките и царят отново поиска аудиенция, за да предотврати и тази стъпка, която нарича “опасна ескалация” – доста е нахално предвид обстрела срещу Украйна с неговите крилати ракети “Калибър”, близки по своите характеристики по далекобойност и разрушителоност до американски томахавки, вкл. като потенциални носители на ядрени бойни глави. Беше му достатъчно да слуша няколко дни как Тръмп не отхвърля възможността да го накаже с представянето на томахавки на Киев, за да поиска отново да бъде помилван.

Зимата идва, а никакъв съществен напредък на рашистките напъни да откъсне значим нов участък от украинската територия не е постигнат. Няма и да се получи. Междувременно в месеците на заледяване и сняг доставките на западни оръжия за Украйна ще продължават при относително затишие на фронта поради спънките за водене на интензивни боеве, с които сезонът е свързан. Ще продължава и производството на дронове в Украйна, които тя с основателно самочуствие вече предлага на американската армия, най-силната в света-при това като размяна срещу крилатите американски ракети.

Последното е единствената конкретна новина от срещата на Зеленски с Тръмп в Белия дом. Никак не е за пренебрегване. Тя бележи ръста в отбранителните способности на Украйна на фона на рашистката неспособност да попречи на това, камо ли да изпълни заканата си да я “демилитаризира”.

Видяхме във Вашингтон един все по-добър дипломат в развитие в лицето на Зеленски. Извървя за половин година пътя от “боксова круша” за господаря на Белия дом до негов партньор, за когото същият господар, без да се е променил ни най-малко манталитетно, заявява сега, че е горд да стои редом с него.

На фона на комплиментите, с които Тръмп засипа този път Зеленски от самия американски президент научихме как путлер му се е подмазвал в поискания от него телефонен разговор. След като в Анкъридж се опита да му се хареса с подкрепа за любимата му теза как войната в Украйна нямало да се случи под командването на Тръмп, сега изброил войните, които Тръмп твърди, че е спрял. Ласкателството е неустоимо за неуспелия кандидат за Нобелова награда за мир, но дали е достатъчно, за да го откъсне напълно от помощта за Украйна?

Няма да я получи и догодина защото може да спре войната в Украйна само по силов начин, а не с мирни преговори по същество, каквито царят не желае и не може да приеме, защото ще в собствения му царски двор ще изглеждат като непростима проява на слабост от негова страна. Никой не дава Нобелова награда за мир, постигнат със силата на оръжието.

Очертава се положение като в неприличния вица за голата жена в бара, която зяпали, но не защото не са виждали преди гола жена, а за да видят откъде ще извади пари да си плати пиенето. Сега всички очакват да видят как точно ще лети до Унгария издирваният като военнопрестъпник от Международния съд руzки цар, който си плаща с почти пълна европейска изолация за бруталната война, която разпали на континента.

Най-вероятно си е намислил и подсигурил маршрут преди да предложи Будапеща за мястото за среща, т.е. си е “платил” предварително, знаейки, че е гол цар. Логиката подсказва полет над Иран, Турция, Средиземно море, Черна Гора и Сърбия. Освен ако не се водят тайни преговори да бъде пропуснат по по-кратък маршрут срещу съгласие в Будапеща да участват заедно с Тръмп и лидери на ЕС, които да му гарантират сигурността на полета.

Едно е ясно: путлер се бори да спечели време. Най-вероятно разбира каква беля си е  причинил, за да му се налага да проси гаранции за личната си сигурност от враговете, които си създаде заради своето самонадценяване, че може да прегази не просто Украйна, а и самия световен ред, какъвто е познат от Втората световна насам. Научи колко е сгрешил по трудния начин, но му е трудно да си го признае без бой. А още по-трудно му е да се измъкне капана, който сам си заложи и му се наложи да мишкува в него с главна цел да не го измъкнат оттам и да не го хвърлят зад други, не толкова луксозни решетки.