Не е от моята компетенция да преценявам справедливостта на съдебното решение на френския съд, който изпрати днес в затвора президента от близкото минало на страната в затвора по обвинения, свързани с негови сътрудници и във връзка с режима на либийския диктатор Кадафи, от чиито лапи Саркози измъкна българските медици.
Само ще вметна, че в несъмнено правовата държава Франция оспорването на съдебната справедливост нито е забранено, нито е превърнато в някакъв фалшив култ, както у нас – в случаите, когато властта е поръчала да бъде хвърлен на практика в затвора техен политически противник, като варненският кмет Благомир Коцев.
Това си помислих, когато гледам видеорепортажите, на които се вижда множеството, което скандира “Николя, Николя”, докато Саркози се отправя към затвора. Впрочем осъденият вече беше приет от президента Макрон преди да се отправи към затвора. Най-вероятно ще бъде помилван много скоро…
Не става също дума за симпатии и антипатии по политическа линия. Става дума за факта, че не се забелязва никакъв ентусиазъм и емпатия от страна на българските политически “величия”, които се натискаха да се отъркат около президента на Франция Саркози.
Спомняте ли си това?
“На тържествената церемония в Президентството присъстваха премиерът Сергей Станишев, министрите Гергана Грънчарова, Румен Петков, Ивайло Калфин, председателят на парламента Георги Пирински, лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски, депутати и други гости. Преди церемонията по награждаването с орден „Стара планина”-първа степен президентът на Франция Никола Саркози бе посрещнат официално на площада пред паметника на Незнайния войн. Двамата държавни глави изслушаха химните на двете страни. Пред тях премина и гвардейската рота. Саркози поднесе венец пред мемориала в центъра на София. Той се ръкува с хората, дошли да го посрещнат и да засвидетелстват уважение към него. Силви Вартан също поздрави посрещачите”.
Повтарям, докато беше на върха и от близостта с него можеха да извлекат лични, партийни и прочее ползи, нашенските другари и другарки се натискаха за снимка с него, както Пеевски със световния шампион Карлос Насар.
Днес ги няма никакви.
Защото са си никаквици.
Времето поставя на място нулите, които се строяват зад единиците.
Да се ритат падналите и отритнатите, уви, е част от традицията в българската политика.
Нищо ново под загасналото слънце на прожекторите на “славата” им.
Българските медици в Либия бяха освободени след решителната намеса на Никола Саркози. Политическите нищожества в България само приказваха, но нищо не направиха реално за тяхното освобождение.
Гражданите на Париж днес са го изпратили пред неговия дом с Марсилезата и викове “Позор за френския съд”.
В южната част на Европа е традиция невинни хора да се вкарват в затвора. Саркози днес е носел завършения през 1844г. роман “Граф Монте Кристо” на Александър Дюма – баща за несправедливо вкарания в затвора Едмон Дантес по скалъпено обвинение с кошаревски свидетели.
Френската революция през 1789г. започва с щурма на Бастилията.
При щурма на Бастилията е освободен френския мореплавател Кергелен, който похарчил предвидените за топли дрехи и витамини за екипажите пари за любовницата си и така се стигнало до смъртни случаи при експедицията за намиране на Южния континент. На негово име е наречен архипелаг в Индийски океан, който е чудесно място за настаняване на бежанци.
Да благодарим на г-н Саркози за помощта за медиците ни да излязат от затвора!
Да му благодарим, чрез блога на г-н Инджев, е лична, гражданска подкрепа за самия него.
На харазматичният Никола Саркози, както и на неговият съратник Франсоа Фийон им изядоха главите непомерното им сребролюбие. И двамата ми бяха изключително симпатични, даже съм гласувал за тях ама във Франция, сериозните медии, публичните нагласи са категорични за подобни казсуси: “Да оставим правосъдието да си свърши работата”. Всичко останало са спекулации.
И аз като Иво съм убеден, че скоро НС ще е на свобода за да се върне при очарователна си съпруга Карла Бруни и поотрасналата дъщеричка, вече тинейджърка, Джулия.
Да му мисли “наша Маринка”.
Кой каквото е дробил, да го сърба. Поне така е в държавата изповядваща свещеният принцип на Великата Френска Революция: “Liberte, egalite, fraternite”.
Koлкото до цитираните нули, те винаги са били пресечени.
Историята трябва да се знае
https://www.youtube.com/watch?v=dWt-JU3hVXA
Поне Агент Гоце ,можеше да каже една добра дума ,,за Саркози а за Агент Буда ,няма какво да Говорим ,а и Рубленчо Радев можеше нещо сподели ,,за добрите му дела ,а за какво Франция го наказват ,си е тяхна работа ,,никой не е безгрешен