Днес е 7 ноември, велик ден за българските пенсионери, които се редят пред пощите за пенсията си или я получават електронно. Освен това тъкмо пенсионерите у нас вероятно могат да отговорят що е то 7 ноември от календара на техния живот при комунизма.
Младите може да не знаят, но по-старите помним празненствата, речите и парадите във връзка и на 7 ноември. Беше ден на благодарността към ВОСР ( Великата Октомврийска Социалистическа Революция). За последно бях подгонен със съучениците си да марширувам пред мавзолея с накацалите на трибуната му партийно-държавни величия на тази дата през 1971 г., година преди да завърша гимназия.
Споменавал съм, че без да искам бях участник в наистина необяснима “провокация” на този последен за мен подобен парад. Връчиха ми да нося, заедно с още 4 момчета от класа, огромен транспарант с надпис “Да живее дружбата с братския албански народ”. Минавайки с него по улиците на София мнозина минувачи се подсмихваха с недоумение, тъй като всички знаехме: Албания беше комунистическа, но вражеска, антисъветска държава, залитнала по китайския ревизионизъм. Нямахме дори дипломатически отношения с нея.
Ние, носачите на лозунга, направо се забавлявахме, че хвърляме в смут гражданството.
На “цивилните интелектуалци” с шлиферите, които успяха да ни изтръгнат транспаранта от ръцете буквално на метри от мавзолея и го отнесоха нейде по посока на Народната банка, съвсем не им беше до смях. Кой го е отнесъл след това така и никога не разбрах. Останах си с “веселия спомен”.
Днес онази случка илюстрира факта как в онези години се маршируваше по заповед без да се задават въпроси и да се търси някакво обяснение. Нареждат ти, носиш и не питаш. Както не питахме защо празнуваме Октомврийската революция през ноември. Звучеше и преди направо абсурдно, но бяхме свикнали да приемаме абсурдите по същия начин, както приехме и лозунга в прослава на вражеска Албания навръх съветския върховен празник, отбелязван в НРБ като поне толкова велико събитие, колкото и произхождащия от него 9 септември.
Има един 7 ноември, който ми е любим. Онзи през 1941 г., когато Сталин говори по повод празника в обстановка на наближаващия към подстъпите на Москва Вермахт, прегазил огромни съветски територии и пленил милиони червеноармейци. Пред надвисната реална опасност вождът избира да веднъж и той нещо, което е истина, според мен. Ето какво заявява той в доклада си пред партийци във връзка с 24-тата годишнина от ВОСР на 6 ноември, правейки паралел между режима Хиштлер, с който той се съюзява през август 1939 г., но бива надхитрен от ортака си, който изпреварва готвещата се за скок на Запад, изнесена за целта на границата с Германия Червена армия и я разгромява, стигайки до подстъпите на Москва:
“…По същество хитлеристкият режим е копие на онзи реакционен режим, който съществуваше при царизма. Известно е, че хитлеристите също толкова охотно потъпкват правата на работниците, правата на интелигенцията и правата на народите, както ги потъпкваше царския режим, както те също толкова охотно организират средновековни еврейски погроми, подобно на царския режим”. (Сталин И. В. О Великой Отечественной войне Советского Союза. 4 изд. М., 1944. С. 26).
НА СНИМКАТА: Дребният на ръст Сталин пред огромния собствен портрет
Като автор на книгата “Измамата “Сан Стефано”, в която “охотно” разпространих неизвестната, направо откъснатата от учебниците у нас страница от историята с факта, че “граф” Игнатиев е бил водещият антисемит на онази царска Русия, не мога да не се съглася с казаното от Сталин. Отбелязал съм, че антисемитските Майски закони на Игнатиев от 1882 г. са прототип на антисемитското нацистко законодателство от 1939 г. , известно като Нюрнбергските закони на Химлер, копие на “граф” Игнатиев.
Но има и нещо, с което в същия контекст не съм съгласен. Това е премълчаната от Сталин истина за кървавия болшевишки принос в преследването на евреите. Само в Украйна през 1918-1920 г. червената армия избива 30500 евреи в 370 населени места. А научаваме днес за това – именно и само за Украйна- поради десъветизацията в самата Украйна, набедена от рашизма като “нацистка” в наши дни.
И октоберфест се празнува през септември а не октомври и никой не пита… поне докато има достатъчно бира 🙂
Младите лекари и младите медицински сестри бяха обвени за ненужни от партия ИТН, защото не са празнували и не познават 7-ми ноември и 9-ти септември.
За стожер и гръбнак на здравната система в България бяха припознати от тази партия 70-годишните политически благонадеждни лекари и медицински сестри, които е нормално да си влачат краката на тази възраст, но са куфяли на 7-ми ноември и 9-ти септември.
Един век след разгрома на руското царство от обединените сили на Германия, Австрия, Царство България и Турция, и организирания от германските служби преврат и инсталиране от германските служби в Русия на марионетно правителство, начело с Ленин, не можем да се освободим от руската пропаганда, за да разгледаме обективно историческите факти- такива каквито са.
Не да не е известно, че Ленин бива доставен с брониран влак в Петербург, или пък, че червеноармейците са на заплата от 50 марки на човек месечно, опаковано в представено за лява революция на световния пролетариат. В Русия няма пролетариат- има мужици.
Време е най сетне да се слагат всички факти на масата и да се оповести реално случилото се на 7 ноември. Истината е единственото лекарство срещу пропагандата.
Не мога да опиша възмущението си, че Великата и Свята Русия, притежаваща най-голямата територия, най-големия ядрен потенциал, най-духовния и възвишен народ, подсмърча в очакване краварите да ѝ разрешат да продаде собствените си активи. И това в условията на необратимо наложилият се многополярен свят. А кво ли щеше да е в еднополярния?
Де ги тия, дето плачеха, че влизайки в ЕС, а сега и в Еврозоната, губим суверенитет, да ми обяснят де го братският руски суверенитет?
Г-н Инджев, много ви моля да махнете от текста твърдението, че за пенсионерите днес е велик ден. Аз съм пенсионер, но не виждам повод да празнувам.
Към Александър Спасов:
Иронията не е нещо, което трябва да се обяснява…
Подкрепям с две ръце и се присъединявам към казаното от г-н Караиванов, хахаха, не, не мога!
И да продължа историята на г-н Инджев за албанците и китайците. По онова време нашите клети съполуостровници обичали да надуват перки: ние и китайците сме 601 милиона, кой ще ни излезе?
В последните години често се сещам за тая история 😉
С днём рождения, большевистский свинарник.
СралинЬ “защитава” евреите???
Това е все едно и неговият сОюзнически геЙноССе Хитлер да ги “защити” . По “същият” начин!
Напротив СралинЬ е ИСТИНСКИЯТ виновник за Холокоста, а Хитлер е изпълнител на това.
Защото, без сталинскиЯТ пактЬ за “неНАПАДЕНИЕ” – МоллотовЬ-Рибентроп , Втората световна война нямаше да започне. И нямаше да има Холокост.
Но СралинЬ предпочете да се сОюзи със своят “социалистически” таварищЬ Хитлер, вместо със капиталистическите си “архиВРАГОВЕ” – Англия и Франция. И СРЕЩУ тях! Нали!
Още повече, след войната, СралинЬ даже е бил готов да проведе собствен Холокост , започвайки с “докторското дело” . Но само след месеци умира , което и спасява доста от савецките евреи.
А освен това, след войната, СралинЬ също така “доброволно” депортира почти всичките оцелели европейски евреи от окупираната Източна Европа в новосъздаденият Израел, само за да направи гадно на Англия, която владее тази територия, след капитулацията на Османската империя, след Първата световна война !
Така че, едва ли Хитлер е по-голямият “антисемит” от двамата канибалски тирани.
Немските нацисти заимстват от съветските болшевики не само антисемитското законодателство, но и идеята за концлагерите .
Делото на лекарите започва от реално допуснати небрежности – състоянието на Шчербаков и Жданов е изисквало поне няколко седмици на легло в интензивно отделение, вместо това са изпратени в санаториум, където умират скоро. В интензивно отделение на легло са можели да оцелеят и да живеят още.