Колективна вина съществува, но не може да бъде вменена на Израел. Важи за фанатизираното население в Газа

Не мога да предвидя какво ще се случи в Израел (а това означава и в Близкия изток изобщо) след като проблемът със заложниците като основен дразнител за вътрешното противопоставяне беше отстранен след дълга и болезнена операция по неговата ампутация с огромна загуба на кръв. Раната трудно ще заздравее, особено в Газа, където фанатизмът и решимостта да бъдат убивани евреите само защото са евреи далеч не е преодолян. Насаждан е от поколения и вероятно ще трябва да мине поне още едно, за да настъпи някакво охлаждане на този канибалски ентусиазъм.

Миналото не предлага стабилна база за предвиждане на бъдещето, но друга рационална основа за разсъждение няма. Ето защо нямам избор, освен да се позова на известното, за да се опитам да хвърля мост към неизвестното.

Избирам неудобството да припомня, че съществува фактора колективна отговорност. Той не може да бъде приложен спрямо Израел, единственият остров на демокрацията в океана от арабски и мюсюлмански автокрации и диктатури. На този остров сме свидетели на немислима като за околните държави на хиляди километри на Изток и на Юг буря от протести, направо бунтове срещу властта, която ни най-малко не посегна със сила на демократичното право на протестиращите да се изразяват. 

Ролята на гръмоотвод пое личността на премиера Нетаняху. Колкото да бъде мразен това му гарантира запазено място в историята с цялата противоречивост на тази съмнителна за мнозина чест. Все пак за самите евреи е по-добре да бъде демонизиран техният премиер, отколкото евреите като изобщо.

Ако съм обяснил защо колективната отговорност е неприложима мярка спрямо Израел, то за жителите на Газа няма причина да кажа същото, макар да знам колко политически некоректно звучи обобщението. 

Защо принципът на колективната отговорност да важи за народите на Германия и  Япония за и след Втората световна война, а за възторжените посрещачи на своите колячи от победоносното им клане на 7 октомври 2023 година това да не е валидно? 

Да припомня, че в избиването на евреи лице в лице участваха стотици, ако не и хиляди синове, бащи и братя на населението в Газа. Подготовката за този техен кървав празник е била дълга, ако не и дългогодишна. От ХАМАС заблуждваха, че са на ръба на подобряването на отношенията с Израел, за да могат повече работници от Газа  да получат облекчени условия за труд и съответните многократно по-високи възнаграждения в Държавата Израел. Приспаха нейната бдителност. В Израел пък проспаха опасността от набивалото масово заколение на евреи от времето на Холокоста.

Мислите ли, че населението на Газа не е забелязало подготовката за толкова мащабна вакханалия с нахлуването в съседните кибуци, където стотици араби са получавали работа и са общували със своите работодатели и техните семейства, изклани на онзи 7 октомври? Как пък един газиец не се газира и не предупреди набелязаните жертви от едната човешка жалост какво се готви? 

Не е хипотеза, а е факт, че окървавените синове на Газа бяха посрещнати като супергерои от населението. Родители, мъже и жени, плачеха от радост заради “подвига” на техните синове. Момчетии тичаха от радостна превъзбуда около зашеметените заложници, опитвайки се да се включат и те лично в малтретирането им.

Нещо повече, далеч не само “бойците” от ХАМАС извършват зверствата в съседните израелски кибуци. След техния въоръжен рейд нахлуват жители на Газа, които грабят покъщнина (в добре познатите им домове и скривалища), гаврят се с ранени и ги доубиват.

Да си спомняте тази масова картина да е била пресъздадена от многобройните “палестински кореспонденти”, ожалени по-късно заради жертвите сред тях в условията на израелската военна офанзива? Няма как да помните нещо, което не се е случило. Картината ни е известна не от техните “безпристрастни” репортажи, а от напълно пристрастните видеа, заснети с телефоните на ликуващото население (а някои и от терористите, за да се похвалят).

Доказано беше документално, че терористите са имали указание от вожда на планираното от него клане Яхия Синуар да филмират и да показват на живо умъртвяването на евреи и подпалването на домовете им. 

Ако не ви се вярва, че толкова сатанинска идея е могла да хрумне в нечия глава, в случая оперирана от тумор в мозъка в израелски затвор, където спасяват живота на Синуар преди да го освободят при поредна размяна на много такива като него срещу израелски заложник (един единствен), помислете що за манталитет вирее в подобни черепни кутии, за да  решат да демонстрират пред света израелски заложници, измъчвани с глад като в нацистки концлагер. 

Подобна извратеност не е дошла на ума дори на нацистките садисти (на снимката Евиатар Давид, отвлечен на 7 октомври 2023 г.), които са направили всичко възможно светът да не научи за техните зверства.  Още по-невероятно е за здравия разум, как е възможно да шантажираш врага в лицето на Израел с това, че си довел един човек до нечовешка мършавост с глад в момент, когато пропагандата ти лъже, че израелците целенасочено морят с глад жителите на Газа, отказвайки да бъдат снабдяване с храни, които на практика биват разграбвани тъкмо от терористите.

 

 

 

 

 

Видеото как 24 годишният Давид копае гроба си и моли израелските власти да го спасят ( като се откажат от настъплението си срещу терористите) предизвика бурни протести …в Израел. Не и в Газа или където и да било другаде в онези части от света, където демонизират Израел, но (си) представят терористите като “борци за свобода”.

И още нещо, което не слага точка на разсъжденията за разликата в цивилизационния подход. Да припомня, че в Израел живеят с всички права и възможности над два милиона араби, но сред арабите не живеят никакви евреи или са екзотично малко на брой, има ги най-вече в Иран като няколко процента от населението. Поставям многоточие, адресирано към колебаещите се в отношението коя страна да изберат в тази ужасяваща история за преднамерено масово насилие, предизвикало реакцията на Израел с цел да не позволи то да се повтори.

Мислите ли, че Израел не можеше да шокира т.н. световно обществено мнение с цел да го спечели на своя страна, като разпространи натуралистични кадри от зверствата на терористите и последиците от тях по горещите кървави следи? И защо, мислите, Израел показа такива кадри само на закрита прожекция за избрани журналисти и дипломати, много от които не са издържали на гледката и са напусна прожекцията ужасени?

Защото въпросът е цивилизационен, наистина. Израел избра да се лиши от тази “атомна пропагандна бомба”, за да не се превърне в собствените очи и в очите на света в подобие на своя враг. 

По същата причина в Израел върви в момента огромен скандал във връзка с обвинение срещу военен прокурор, решил да разпространи по съвест кадри, макар и без да се виждат подробности, както израелски военни малтретират жестоко един пленен терорист. Скандалът е скандал, защото израелците отричат да бъдат приравнявани към своите антиподи и да им отвръщат с реципрочни целенасочени зверства. Както Червената армия си го “връща” на германското население, например- а ако не знаете, освободеният от нея най-известен нацистки концлагер в Аушвиц превръщат след това в лагер за противници на комунизма в Полша, явни или мними.

Знаете ли защо злодеят Нетаняху определи този скандал като най-големият удар по образа на Израел, нанасян някога? Защото, макар да е голямо изключение от правилото, той налива вода в мелницата на всички, които оспорват правото на Израел да съществува като правова държава сред море от арабско-мюсюлманско безправие. Удря по доказаното през десетилетията на войни за оцеляване правило, че израелците не използват преднамерено насилие срещу противниците си.

Иска ли Израел мир, да попитам (риторично) за финал?

Дайте ми друг пример, когато победителите в една война, в каквато израелците бяха въвлечени през 1973 г. от Египет (и не само) , връщат на победените завзета територия, която многократно превъзхожда тази на победителите-само мир да има. За целия Синайски полуостров, върнат на Египет, говоря.  Ако не можете да посочите нищо подобно, не питайте повече.