10 ноември 1989 г. повлече след себе си голяма промяна в България, но в близкия ни Близък изток и днес не се очертава такава

Днес е “знакова” дата, да използвам това изтъркано клише и аз по повод годишнината от партийния преврат срещу Тодор Живков в България, замислен като начин за запазване на същата власт, но с някои малки подобрения спрямо режима на сваления диктатор като “човек от народа”. Никой на 10 ноември 1989 г. не сънувал, а още по-малко допускал публично, че на БКП ще се наложи много скоро да мимикрира като се преименува, заедно с печатния си орган, както и да оттегли тихомълком от названието “Активни борци срещу фашизма” задължителната добавка “ и капитализма”. 

Говорих си с един умен по-млад от мен български технократ по темата за промяната и се съгласихме, че светът се движи от хората, които са в състояние да я извършат най-напред спрямо себе си. Останалото е фанатизъм, който не зачита фактите и обстоятелствата, които се променят и изискват съответната реакция.

Темата е твърде голяма, за да се побере в нашенските мащаби, а и е доста изхабена от предъвкване на всеки 10 ноември. Ето защо избирам да я разгърна в друга посока с факти и разсъждения от актуалната (международна) политика, които не са особено известни на широката аудитория.

Близък ни е близкия изток не само по географски причини. Част от неговата история сме като европейски придатък към Османската империя за 5 века, докато арабските й владения прекарват на подчинение на османците цели 8 века. 

Вълните от вълненията в Близкия изток неизбежно достигат нашия бряг на разбирането и познанието с въпроса какво точно се случва там и често надхвърлят собствения ни праг на осмисляне.

Този път ще оставя по-назад миналото като база за разсъждение и ще се опитам да погледна към бъдещето.

Бъдещето на региона, както навсякъде другаде, метафорично и доста буквално са децата- Говорим за регион с шеметно ниска спрямо стара Европа средна възраст.

Какво да очакваме от децата в Газа, а до някъде и в палестинската автономия на Западния бряг, който са тровени буквално по рождение с антиеврейска омраза, парадоксална с това, че не може да бъде наречена “антисемитизъм” по формален признак-защото самите араби са семити?

Ще ви изненадам, но митът за добрите араби и лошите евреи търпи голям провал в самите САЩ, където “добрите араби” демонстрират расова омраза към афроамериканците до степен, че предизвикват съответната бурна реакция, често пъти под формата на насилие на организирани групи от чернокожи. Стигна се дотам не друг, а злодеят Нетаняху да отправи призив към афроамериканците да проявят повече търпимост към арабите!

Проблемът очевидно е толкова голям, че телевизия “Ал Арабия”, рупор на араския национализъм, излъчи репортаж за създаването на движение, което призовава арабите да престанат да използват обидната за чернокожите арабска дума “абид”, означаваща роб. Да припомня, че векове наред тъкмо арабски търговци на роби са набирали “стока” в Африка, за да я продадат на белите колонизатори за техните плантации в америките. Техните арабски потомци днес изразяват учудване, че белите са дали толкова много права на черните…

Апропо, афроамериканците наистина носят травмата на робското минало и с това обикновено се обяснява високата степен на престъпност сред тях, която допринася много Северна Америка да се съизмерва с Южна по този показател, вместо с Европа. Но статистиката показва, че днешните мигранти в Европа, включително от арабски страни като Алжир, са сред етническите групи които водят в много пъти по извършване на престъпления своите домакини.

Ето един пример от Дания, която направи жест на добра воля с надеждата това да се превърне в модел за подражание как може да се реши проблемът с арабски бежанци от Палестина. През 1992 г., т.е. в навечерието на Споразумението от Осло между Израел и ООП, датското правителство осинови 321 бежанци от Палестина. До 2019 г. г. 64 на сто от тях получиха присъди за различни престъпения. Децата им, 34 на сто от тях, също. И Швеция предприе подобен неуспешен опит, а за негативите от “присъствието” на такива бежанци в Йордания, Ливан и Кувейт не искам да се повтарям, тъй като те са широко известни. Това – по темата защо не ги искат днес в нито една арабска държава и за сведение на онези с арабските куфии и прочее символика в Европа и САЩ, общото между които е невежеството относно спецификата на темата и латентния, ако не и открит антисемитизъм.

Но да се върнем на темата за децата и конкретно за това какво да очакваме от тях в контекста на събитията в Газа. Давам друг, много конкретен пример за промиване на мозъците на най-малките жители.

Освен, че им преподават всякакви гадости още от детската градина и ги учат в началното училище да смятат с отрязани еврейски глави ( говорим за анклава, в който Хитлер е на почит в много арабски домове), за индоктринирането на бъдещите убийци на евреи работи и местната телевизия. Тя показва на дечицата как любимия им телевизионен герой мишлето Фарфур ( разнородност на Мики Маус), което иначе зове да бъдат убивани евреи, бива убито от израелски злодей и загива като мъченик. 

Децата са любима пропагандна брошка там. Живи, убити или генерирани като образи с изкуствен интелект за вътрешно и международно помпане на омраза към евреите , тя е задължителна и много съществена част от “палестинския Холивуд”, както наричат в Израел постановките на ХАМАС.

НА СНИМКАТА: Излекуваният в медицинския смисъл от израелски хирурзи в затвора мозък на масовото избиване на евреи в Израел на 7 октомври 2023 г. Яхия Синуар, позира за снимка с момиченце, въоръжено с “клашин” (както арабите наричат АК 47).

Съмняващите се, че в цялата работа има печеливш “бизнес” трябва да знаят, че за мъченичеството, както го разбират терористите и поданиците на тяхната феодална диктатура, се плаща много по-добре, отколкото за някаква цивилна дейност в Газа. Арабските страни, особено Катар, които не желаят да приютяват “палестински братя”, щедро финансират техния екстремизъм. 

Убийството на един израелец се заплаща с 400 долара месечно, а на петима- с 3000 $. Последното е 10 пъти повече от една средна заплата в Газа. Не знам дали им се изплащат доживотно, включително след освобождаването от израелски затвор, но семействата на осъдените до живот в Израел получават парични компенсации, за което ХАМАС отделят по 350 милиона долара годишно, колкото е бюджетът им за здравеопазване ( а в Газа има повече болници на глава от населението, отколкото в повечето арабски държави).  

Не е чудно, че някои от най-изпечените убийци, пуснати от израелските затвори сред освобождаването на израелските заложници, се озоваха веднага след щастливата за тях развръзка в супер луксозен египетски морски курорт в компанията на западни туристи. 

Училищата в Газа обучават през седмицата във военно дело децата, а през почивните дни и през ваканциите ги събират на подобно обучение в лагери. Вършат престъпления не само срещу Израел и своите днешни съплеменници, но и срещу бъдещето им, готвейки децата за масово мъченичество.

Още един парадокс е, че бежанците от Палестина се радват на единството изключение в света, при което родените от бежанци деца си остават “палестинци”, а не граждани на държавата, която ги е настанила и обгрижила. Създадената като временна Агенция на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) създава и очакванията за “завръщане в Палестина на близо 6 милиона араби, които никога не са живели там, подклаждайки противопоставянето в Близкия изток. Впрочем, поне 12 души, работещи за закритата след това на територията на Израел UNRWA, са идентифицирани от израелските власти като преки участници в клането от 7 октомври. 

Не по-малко показателно за дисбаланса в демонизирането на Израел се вижда от гласуването в Общото събрание на ООН. Арабските и мюсюлманските държави, в които “палестинската кауза” отдавна е помръкнала, бомбардират с резолюции и с гласуване анблок срещу Държавата Израел. За периода 2015-2022 г. в Общото събрание са гласувани 112 заклеймяващи Израел резолюции, сред които (през 2016 г.) в защита правата на жените в Израел от страна на мюсюлманско-арабския блок от 59 държави!

За сравнение, през този период против властта в Сирия, където загиват половин милион души, са гласувани повече от пет пъти по-малко резолюции ( 22), а срещу всички останали държави- общо 67 резолюции.

Като споменах агенцията на ООН тя дава от самото начало на своето съществуване в лагерите за бежанци от Палестина възможност за относително добро и безплатно масово образование на децата, каквото практически отсъства почти навсякъде на онзи исторически етап в арабския свят. Порасналите питомци продължиха образованието си в университети, станаха “граждани на света”, превърнаха се във важна пета колона в управлението на бързо забогатяващите петролодобивни монархии, но мнозина си останаха закърмени с омразата срещу евреите, с която са били тровени в детството.

За наивниците, които си мислят, че доброто образование решава този проблем, напомням, че терористите, отвлекли самолетите , за да за се самоубият заедно с хиляди хора в САЩ на 11 септември 2011 г., до един бяха образовани синове на заможни саудитски семейства. 

За да направя картината на близкото бъдеще още по-нерадостна за финал трябва да опонирам и на други наивници. Вярващите, че населението в Газа ще въстане и ще свали само своите дългогодишни душмани, които в голяма степен очевидно подкрепя, не бива да се надяват на такова чудо. Невъоръжените тълпи не могат да се мерят с обучените главорези от ХАМАС, за които знаят от личен опит как се разправят с всяка съпротива. Нещо повече, те знаят, че разстрелите и изтезанията, извършвани от терористите, нямат нищо общо с официалната версия за “израелските шпиони”. ХАМАС просто елиминират безмилостно всеки, който би могъл да оспори диктатурата им.

Тъй че, любознателни читателя, готви се за дълго продължение на драмата в Газа, която и днес арабските медии определят като “окупирана от 2005 г.” макар точно тогава израелската армия да се изтегли от ивицата, но се завърна в части от нея не поради желанието на Държавата Израел да даде близо 1000 убити и ранени, а като форма на загриженост повече никога да не допусне 7 октомври.  Впрочем, обстоятелството, че тези жертви са в много пъти по-малко от поразените араби в този сблъсък, също се изтъква като “недопустима асиметрия”, макар да е известно че във всички арабско-израелски въоръжени конфликти съотношението е подобно.

Ако искате да си изясните отговора на въпроса защо тази държава позволи да бъде заблудена и държеше армейски подкрепления на подстъпите на Западния бряг в очакване, че там “нещо се мъти”, питайте държавата СССР защо допусна да бъде изненадана през юни 1941 г. от Вермахта и как САЩ проспаха Пърл Харбър при японското нападение от 7 декември същата година. 

Защото при цялата ефективност на своята отбрана и на службите си, Израел не е някаква свърхсила, недосегаема за грешки и слабости. Но в името на оцеляването си не може да си позволи да допусне нито Холокоста от Втората световна война, нито неговото подобие от 7 октомври 2023 г.