Тайната на успеха в прогнозирането е да заложиш на явното. Ето защо не ми беше трудно да позная, че в при истинска криза (а не като при изкуствено създадена -например с извозването на смет в София), истинските управляващи България корпулентни мушмороци ще се скрият зад гърба на премиера Желязков.
Пеевски изчезна напълно от картинката при избухването на проблема с “Лукойл”. Остави формално своя подчинен в техния тандем да плямпа по темата нещо, без по същество да казва нищо. И ето че той изплю днес камъчето и го прехвърли в обувките на премиера, когото изневиделица тика пред себе си, нищо че иначе го унижава, както в онзи свой театрален монолог от 15 октомври пред смълчания и смирен министър-председател.
Кога носителят на руският орден “Ломоносов” се е отказвал от възможността да ни съобщава лично големите новини? Никога, освен когато новините носят негативи. Явно такъв е и случаят, при който той отстъпва на премиера Желязков съмнителната чест в частта да оповести името на митичната вече фигура “особен управител” на “Лукойл”. “
Орденоносеца няма проблем да говори назидателно като началник пред партийния си актив как не иска повече да носи политическия пасив на управлението. По същество го заяви пред цяла България като поканена на спектакъла телевизионна публика. Държеше се като истинския държател на властта, какъвто е в сговор с Пеевски.
Фактът, че сега тика напред премиера Желязков може да означава само едно: нищо добро не ни очаква в кризата, свързана с “Лукойл”, щом орденоносеца запазва за себе си съобщаването на новината за гарантирана дерогация от страна на САЩ, но оставя на подчинения му Желязков оповестяването на лицето, което ще олицетворява процеса по трансформацията на собствеността на най-голямото предприятие в България.
Май няма да е лицеприятно, т.е. приемливо за всички това лице и любителят на залаганията, в които играе с белязани карти на твърдо в своя лична полза, бърза да каже “пас”.
Всщност това е Pasodoble. Танц за двама, но не на арената, а зад кулисите. Танцуващите двама мушмороци не желаят да хванат на тази арена бика за рогата и пращат своя тореадор да ги отмени, когато не искат да поемат рисковете пред “хората”, т.е. пред “популацията” в “помийната яма” ( по проф. Иво Христов).
Само часове по-късно правителството обяви шефът на приходната агенция Румен Спецове за онзи спец, когото тези дни всички се надяват да бъде назначен за нещо като спасител на “Лукойл” и България от фалит.
За онези, които искат веднага да разберат какво е отношение на реалните управници към личността и делото на Спецов, препоръчвам да надникнат в архивите на свързаните с Пеевски и неговия Мечо (както Пеевски веднъж нарече своя ортак). В тях пишеха гадости за Спецов като протеже на Асен Василев. После, когато си съхрани поста в агенцията, го обвиниха в “предателство” спрямо същия политик. В прав текст написаха, че Спецове е минал в лагера на ГЕРБ -Пеевски, но е по-близък до Пеевски.
“Бойко Борисов обича да кредитира изменниците“, написаха също тогава от ПИК.
Сега вече угоднически мълчат.
Когато тези богове на оплюването мълчат, значи фактите говорят, че има нещо, което не е за разправяне. А именно, близостта му с Пеевски ( и Борисов).
