Уязвимостта пред рашисткото влияние ни донесе дерогацията за “Лукойл”

“Било каквото било, вече ще бъде, както беше”, възкликна по повод дерогацията за “Лукойл” най-дългогодишният съвременен властник в България, дългогодишен приближен на  дългогодишния управител на “Лукойл” Валентин Златев.

НА СНИМКАТА: Борисов, Златев и Първанов демонстрират на баскетболен мач през 2004 г. дружбата си, скрепена и от тайни двудневни почерпки в хотела на Златеви край Правец. Писал съм за това на базата на информация, получена от обслужващия персонал. Изтече от хотела, заварден отвсякъде от НСО и от частната охранителна фирма на бившия охранител на Живков и Саксобургготски. Стана ми известна благодарение на местни хора. Големият въпрос беше защо тримата така старателно се крият. Очевидно разбираха, че правят нещо нередно в хотела на Златеви. Там по-късно ненадейно почина на млада възраст от инфаркт бизнесменът и шеф на баскетболната федерация Мишо Бирата. Беше нашумял твърде много от друга изтекла информация – от онзи аудиозапис “Ало Ваньо”, на който се чува как премиерът Борисов нарежда на прокурор да не бъде тарашена фабриката на бизнесмена, имащ протекцията на приятеля му Пъванов. Шефът на митниците Ваньо Танов  след това направи опит да вкара в рамките на закона “Лукойл” чрез административен натиск върху рафинерията да инсталира устройства за отчитане на търговската му дейност. След което почина и той от инфаркт. Не “Лукойл”. Ваньо Танов почина.

Три години след тази снимка баскетболист вляво беше награден от руския посланик Потапов с орден “Ломоносов” за заслуги към руското влияние в България. Самият Потапов и цялото му семейство по-късно се оказаха с придобито след края на мандата му в София българско гражданство. 

 

 

 

 

 

Тържествува сега руският носител на ордена “Ломоносов”, че вчера сутринта е  обещал американска дерогация за “Лукойл”, а вечерта това вече е станало факт. 

Как да тълкуваме “загадъчното му възклицание”, което силно напомня знаменитата афористична мисъл на бившия руски премиер Черномирдин “ Искахме да стане по-добре, но стана както обикновено”? 

Чрез снимката по-горе и дългото обяснение към нея отговарям на въпроса “как беше”. С това “загадката” се разрешава сама. Но не съвсем…

Истинската енигма е в мотивацията на САЩ и Великобритания да пощадят точно България, освен Унгария, чийто демонстративно близък до Тръмп премиер Орбан отиде на крака в Белия дом да го моли лично за подобна (лична заради политическото му оцеляване) услуга. Излиза, че без да мръдне от България, премиерът Желязков е постигнал същото, т.е. е далеч по-влиятелен в Америка и на Острова. Вярвате ли в този абсурд?

Тъй като е също така абсурдно орденоносеца да си припише заслугата, ще се наложи да направя обосновано предположение. То също е свързана с горната снимка, т.е. с дългата предистория на още по-дългата съветско-руска зависимост на България, която се разклати за пръв път при управлението на омразните на днешното статукво у нас Кирил Петков и Николай Денков. 

Апропо, Денков също поиска дерогация за вноса на санкционирания руски петрол, т.е. изключение за България от санкциите. Получи я. В резултат на което получи и дълга кална кампания срещу себе си в медиите на днешното статукво, които ръкопляскат сега на властта.

Тръмп едва ли знае нищо по въпроса, но в администрацията на САЩ (и Великобритания) няма как да не са наясно с основната отличителна характеристика на България като страна, която е дала названието на стратегически важния Балкански полуостров. Ако регионът бъде разклатен рязко от криза с горивата с епицентър в най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа, при това по причини, свързани със САЩ и Великобритания, опасността от рухване на цялата балканска конструкция на сигурността е повече от реална.

Подобно рухване ще бъде използвано от още по-наглото позициониране на рашизма у нас, каквато заявка направи със заплахите си в интервю за ТАСС дипломатушката Митрофанова. Тя знае още по-добре от американците и британците, че България с нейния проруски президент, проруски партии в парламента и лабилни “евроатлантици” на власт е най-уязвимата държава в ЕС за срив на прозападните настроения, доминиращи засега като положително отношение на преобладаващата част от населението към ЕС, дори и към НАТО.

Би се получило (троянски) кон за кокошка (курица) като в руската подигравка спрямо България, че “Болгария не курица и не заграница”, т.е. че си е руска собственост и е никаква чужбина. 

Спасителният пояс ни е хвърлен от Америка и Великобритания защото те имат геополитически интерес да не се удавим в морето от руска хибридна антизападна пропаганда. Фалшивите ни евроатлантици дори не смеят да се похвалят с тази евроатлантическа целесъобразност. Тя  не е израз на симпатия към намагнетизираните корумпета в нашата държава, оказала се световен шампион по брой санкционирани за корупция в двете държави нашенски политици.

Прави ли ви впечатление, че нито от нашенска, нито от англо-американска страна никой не обелва и дума за мотивацията на Лондон и Вашингтон да отложат прилагането на санкциите тъкмо за България, която не се слави като най-близката на двете столици по каквато и да било линия? 

И аз съм впечатлен от това мълчание. За мен то означава, че геополитическият мотив доминира, поради което слабостта на страната ни пред натиска на рашистката хибридна война е сработила в наша полза. 

Парадоксално, но факт, по моето скромно мнение.