Множат се героите (на труда в разпространяването на антиизраелска пропаганда) по света и у нас

Едно интервю с необичаен по обичайните стандарти на журналистиката в наши дни гост провокира в мен отново въпроса за очевидностите, които и обикновен потребител на журналистическо съдържание забелязва с просто око, стига да мисли логично. Интервюто на близката до Тръмп американска телевизия Fox News дава думата на Маса Хасани, син на един от създателите на ХАМАС, който буквално и без увъртания поставя въпроса защо се получава така, че огромните несправедливости в арабския свят не получават медийното внимание. 

Каза още, че победата на мюсюлманина Зохар Мамдани на кметските избори в Ню Йорк е абсурдна с факта, че това е най-страхотния и добре функциониращ град в света, който изобщо няма нужда да бъде реформиран на фона на крещящата нужда от реформиране в ислямския арабски свят-теза, която напълно споделям, но е тема за отделен анализ и коментар. Оприличи червено-зеления алианс ( леви плюс ислямисти) в Ню Йорк на “троянски кон” и инвазия на основата на омразата към Запада. В същото време новото поколение американци не разбират какво е комунизмът и вярват, че и другите страни са такива (като САЩ).

 

 

 

Ще илюстрирам мисълта си с обобщаваща конкретика.

В Судан се води дългогодишна и все по-кървава гражданска война с многократно повече жертви, отколкото във (уж) приключилата война в Газа. “Говори” се за половин милион убити. 

А се “говори”, защото никой не знае с точност колко са те.

А не се знае, защото практически “никой” не се интересува. 

При тази мръсна война без правила никой не предупреждава “вражеското население” да се изтегли от застрашен район, както правеше израелската армия, отказвайки се на практика от елемента на изненадата в настъплението си срещу терористите. Следейки международната политика от десетки години, не съм чувал някой друг и някъде другаде да е прибягвал до подобна тактика с цел намаляване на цивилните жертви. Нито съм виждал с очите си нещо подобно в Ливан като кореспондент в продължение на 4 години ( 1983-1987 г.), където внезапните нападения без оглед на жертвите във вражеския лагер бяха стандарт без изключение.

Отгоре на всичко в Судан са налице признаците на истински геноцид при масовото избиване на население по етнически и религиозен принцип, какъвто се вменява(ше) на Израел при известния за всички факт, че Израел не само не само не избива араби заради етноса и религията им, но съжителства в собствената си държава с повече от два милиона араби, ползващите се с равни права с евреите- факт, какъвто с обратен знак просто няма в нито една арабска и преобладаващо мюсюлманска държава.

Същото сравнение може да бъде направено и за никога нестихващите масови кланета в Нигерия. Там също светът нехае колко милиона са жертвите през десетилетията на етническата и религиозната омраза.  

Натрапва  се сам отговора на въпроса защо аршинът за Израел, раздуван неимоверно, не важи за споменатите два примера в Африка ( а има и още по света)? Не “намирисва” ли това на зле прикрит антисемитизъм?

Темата, по отношение на избиратално лошо отношение на журналистиката спрямо нападнатия на 7 октомври 2023 г. Израел, е подкрепена с факти ( за някои от които съм писал и не искал да се повтарям) в статия на Капка Тодорова.

Все пак не мога да не повторя обаче въпроса за очевидностите. 

Не е ли очевидно, че репортажите от Газа без нито едно изключение акцентираха върху разрушенията, предизвикани от израелската армия и страданията на населението. Без нито едно изключение! Нито веднъж не показаха терора на ХАМАС над употребяваното за пропагандни цели страдащо население или обратното- “героичната” криеница не терористите, които много уважавани (преди) медии дори отказваха да определят като терористи. Не показаха онези сити и скрити под земята “бойци”, контролиращи хранителните помощни от чужбина, докато пропагандата им заливаше съзнанието на състрадателната международна общност с лъжата за изкуствено предизвикан глад от страна на Израел.  

Как се постига такова единодушие, което не е позволено от елементарните правила на журналистика по никоя друга тема в световен мащаб?

Елементарен е отговорът и пак ще предложа на желаещите да мислят: няма как да си “журналист” в Газа и да не спазваш изискванията на своите гостоприемни домакини от ХАМАС. Те искат само едно: разпространяването на тяхната гледна точка. Който не го прави, не оцелява. Физически.

Ето тези “герои” (на труда в разпространяването на пропагандата) получиха аплодисменти за своята смелост, която не поставям под съмнение относно опасността да се намираш под обстрел в зона на бойни действия. Знам какво е от личен опит. Бил съм в палестински лагери в Ливан по време на артилерийски обстрел срещу тях. Например в Айн ал Хилуе в Южен Ливан, когато проиранската и просирийска ливанска шиитска групировка “Амал” на Набих Бери (и днес все още важен фактор в ливанската политика!) ги обстрелваше безмилостно седмици наред. Смелостта ми беше еднодневна ( никой не изискваше от мен нищо подобно) и мога да си представя какво означава да оцеляваш дни наред под снарядите.

Защо тази журналистическа смелост не се прояви и с “другата гледна точка” поне веднъж, вече обясних. Но има и още нещо. Да, водещ е страхът на смелите да не получат куршум в главата от любезните си домакини. Но от ентусиазма им можем да видим и друго: те просто са си съмишленици с терористите.

В контекста на скандала в BBC, при който на преден план изпъкна главно една манипулация спрямо думи на Тръмп, не ми се иска да наливам вода в злорадството спрямо това чуждо нещастие. Пък и съм пристрастен. Световната корпорация не веднъж ми е давала думата за коментари – например в нощта на 10 януари 1997 г. , когато ме включваше пряко на всеки кръгъл час от София във връзка със събитията тук въпреки факт, че медията имаше и свои кореспонденти на място.

Все пак не мога да не отбележа горчивината, с която наблюдавах как от BBC два дни отказваха да приемат за вярна версията на Израел за падналата аварирала ракета на ХАМАС на паркинга пред болницата “Ал Хали” в Газа. Вместо това въртяха лъжите на ХАМАС за израелски ракетен удар с 500 жертви в болницата, които се оказаха десетки пъти по-малко и не по вина на Израел. 

Подобно разочарование изпитах и в деня на триумфа на Тръмп при посещението му в Израел във връзка със споразумението за освобождаването на израелските заложници. Репортер(кат)а на британската медия засипа с комплименти отсъстващите от картината “храбри палестински журналисти” в Газа за тяхното “доблестно отразяване” на ситуацията в анклава.

Най-лошото в тази пристрастност и необективност е, че става заразна за много други медии. Например в България, където лицето на БНТ Любенов заклеймява Израел за “геноцида” в Газа, неговият приятел Георги Милков говори без опониране за “израелските зверства”, а в новинарските емисии текат репортажи с европейски етикет, в които изцяло и без алтернатива е представена гледната тачка на терористите, макар да ги няма в кадър.

И защо не, казват си те-след като BBC заема такава позиция…Чух го с ушите си от добър професионалист иначе, като колегата Йордан Бързаков по Нова тв, който се позова на вековния авторитет на британската медия, застъпвайки такава теза.

Няма от подобно подражателство на негативния пример последици. Има само поледици, които подхлъзват лабилния зрител, оставен да се ориентира сам в дебрите на медийните тънкости, макар, както вече отбелязах, здравият разум да подсказва каква е истината.