Нещо и нищо ново при сделките за мир в Близкия изток

Дали няма новината за американската инициатива, подкрепена от мълчаливото въздържание на другаруващите ядрени автокрации Китай и Русия чрез резолюция на Съвета сигурност на ООН да се проправи път към нещо като палестинска държава да се превърне в повторение на видяното?

Вече се е случвало с провала на резолюция 181 на ООН от 29 ноември 1947 г., която постановява паралелното създаване на арабска и еврейска държава на територията, наричана Палестина, след края на британския мандат – както за благозвучие се нарича британска окупация. 

Провалът на онова решение на ООН по вина на арабските държави, нападнали солидарно новородената Държава Израел още в деня на осъществяването на решението на резолюция 181 на 15 юни 1948 г., сам по себе си не е първото неосъществено усилие на “международната общност” да уреди въпроса с уседналостта на евреите, пръснати по света. 

“Обществото на народите” дава мандат на Великобритания в края на Първата световна война да създаде национално огнище в подмандатната й Палестина.

Лондон приема и кани евреите да заповядат. Те започват да прииждат. Местните араби се възпротивяват. Лондон изведнъж сменя приоритета и залага на съюза с местни арабски племена и кланове. Започват въоръжени арабско-еврейски сблъсъци и партизанска война на измамените евреи срещу британското владичество под лозунга “Свобода за Палестина”. 

ТОВА Е НАЧАЛОТО НА БЛИЗКОИЗТОЧНИЯ КОНФЛИКТ.

Принуден съм да използвам главни букви заради усещането, че тази истина се натъква на някаква необяснима глухота и слепота. Писах я не веднъж с малки букви. Дано този път бъде забелязана през замъглените от маранята на историята очила на някои читатели.  

Тази история е низ от измами и самоизмами. 

Ето как продължават. Опитвам се да бъда схематично кратък, за да съм ясен за онези, които се правят, че не разбират от дълги обяснения.

Британците мамят веднъж евреите, които им се доверяват. После пасуват заедно с Франция при гласуването на ООН за две държави на 29 ноември 1947 г.

Само Париж и Лондон се въздържат тогава при това гласуване за две държави. Отхвърлено е решението единодушно от всички арабски държави- толкова, колкото единодушно днес гласуват и въздействат заедно върху постоянните членуващи в Съвета за сигурност  САЩ, Китай, Русия, за да се отвори отново възможността за създаване на арабска държава в Палестина, отречена и чрез агресията срещу Израел от самите араби.

Британците разчитат през 1956 на Израел за общ военен десант с Франция срещу Египет на Насър, който национализира през 1956 г. Суецкия канал, строен от Франция в средата на 19 век. Тройният съюз се оказва измамен в очакванията си спрямо двойния съюз САЩ и СССР, които поставят ултиматум и тройката се изтегля от заетия плацдарм в Египет. 

През 1967 г. при поредната война на арабите срещу Израел те се оказват измамени в надеждата си, че бидейки въоръжени до зъби от суперсилата СССР ще смажат Израел и ще го унищожат. 

Арабско-израелската война през октомври 1973 г. разбива за пореден път самоизмамата на арабското обкръжение на еврейската държава, че тя може да бъде победена по военен път. Краят на тази илюзия е отбелязан с мирен договор на Египет и Йордания с Израел.

Успешната измама на терористите от ХАМАС, които изненадаха Израел със своя “малък” холокост на 7 октомври 2023 г., доведе до ответната реакция на измамените евреи. 

Някой да беше изненадан, че евреите не желаят отново да бъдат изненадани, както по времето на нацизма, когато ги транспортират с милиони до “трудови лагери”, но всъщност ги вкарват в газовите камери?

Не се изненадвайте, ако евреите все така не желаят да бъдат изненадани-този път от инициативата на човек, който иска Нобелова награда за пир. 

Швейцарците му подариха златен часовник и той им смъкна митата от 39 на 15 процента.

Катарците му подариха президентски самолет.

Израелците му подариха триумфално посрещане в Израел на 10 октомври с бурни благодарности за помощта да си върнат по-малко от 10 на сто оцелели от отвлечените в робство в Газа.  

Съревнованието продължава. 

Изглежда гледаме повторение на едно надлъгване, в което залогът отново е оцеляването на онези, които са микроскопично малцинство в океана на арабското мнозинство в съотношение 10 милиона жители ( заедно с 2 милиона араби в Израел) спрямо близо половин милиард арабско население. 

Бори се за оцеляването си държава с 21 000 квадратни километра площ ( повече от пет пъти по-малка от България) , лишена от подаръците на природните ресурси, спрямо сбора от държави с 1,3 милиона кв. клм. територия на забогатели от природни ресурси страни , чиито златни кюлчета натежават на кантара на сделкаджиите в геополитическия бизнес.