Нека ми е позволено да припомня нещо за 29 ноември 1990 г. Моите “пет лева”, а не “пет стотинки” , както е прието да се казва в епохата преди въвеждането на еврото.
За оставката на Луканов и неговото второ правителство на тази дата става дума.
Ето как се развиха (за мен и не само) събитията два дни по-рано.
Беше събота, 27 ноември. По тъмна доба, извън работното време, ме изненада у дома обаждане. “Говорете с министър-председателя”, каза женски глас по телефона.
Никога преди не бях разговарял с Андрей Луканов, а той обичаше да си говори с всеки, който му е важен. Виждал го бях веднъж отблизо в агенция “София прес” на ул. “Славянска” на нещо като пресконференция, където Кеворкян си говореше демонстративно с него на ти.
Втори път- в залата на Министерския съвет при предаването на властта в негови ръце, където бях поканен в качеството на избран от общото събрание на БТА да изпълнявам длъжността главен директор на БТА след като нашето “въстание” беше прогонило старото ръководство, начело с члена на ЦК на БКП, председател на СБЖ и син на върховния земеделец със заслуги към БКП Георги Трайков.
Чух с ушите си на това първо и единствено правителствено заседание, на което съм присъствал някога, как дългогодишният министър на комунистическата отбрана Добри Джуров взе думата и заяви на др. Луканов, че си тръгва, но остава на разположение. Само да го повикат, ако има нужда.
Прозвуча ми като реваншистка заплаха, знаейки, че му се носеше славата на фактор, наклонил везните с тежестта на армията при преврата срещу Живков, нареден от СССР.
Да вметна също, относно отровните реплики спрямо “нароилите се антикомунисти” след 10 ноември (вярно за мнозина, но отговарям за себе си, а не за “мнозина”), че първата и последна демонстрация срещу непоклатимата власт се състоя на 3 ноември 1989 г. под екологичен претекст, но със скандирания “демокрация” за финал на метри от Народното събрание. Бях там и скандирах също(то).
Не е вярно, че първият митинг от подобно естество беше организиран на 18 ноември, когато вече беше позволено и дори желателно да участваш.
Бях забранен междувременно като коментатор, гостуващ в Телевизията и Радиото, защото бях поискал оставката на Живков половин година по-рано на младежки форум в НДК (питайте Стойко Стоянов от “Фактор”,той също беше в тази зала 11, днешно кино “Люмиер”, където взех думата извън сценария).
Но да се върна на 27 ноември.
Чух в слушалката на домашния си телефон самия Луканов да иска от мен да “пусна по БТА” съобщение до медиите, че журналистите, които пишат за насрочената за 29 ноември обща стачка срещу неговото управление, “ще си имат работа с прокуратурата”. Възразих му, че технически е невъзможно, тъй като ВИНФ (редакция Вътрешна информация) вече е сложила край на излъчването за деня. Той настоя. Казах му, че мога единствено да разпоредя Информация за чужбина да излъчи неговото премиерско послание.
Луканов не разбра символиката на моето предложение заплахата му за запушването на журналистическите усти да бъде излъчена за чужбина.
Качих се на съветското си автомобилче и отпраших към Телевизията. Там ме чакаше след мое обаждане по телефона Александър Стайков, лидер на “Подкрепа”. Минахме през гримьорната. С бели лица, но не заради грима, там седяха като наакани деца синдикалните лидери на “Подкрепа” Константин Тренчев и на КНСБ Кръстьо Петков. Не им дадоха думата по телевизора.
Телевизията беше спряла излъчването на “Панорама”, от чиято трибуна двамата храбреци трябваше да оповестят стачката. В очакване на “синята акция” синият екран беше замръзнал за дълго време. Явно по нареждане на Луканов. Беше се обадил и на Гарелов, който беше козирувал и се беше подчинил. Така както на “летучка” се беше разпоредил “никога повече кракът на Иво Инджев да не стъпи в телевизията” след като се бях изцепил за оставката на Живков. Наредил беше това пред журналисти, присъствали на моето заклеймяване. От тях научих.
След 10 ноември 1989 г. Гарелов ми изпрати картичка с надпис “Честита нова година, извинявай! ”. Знаеше, че знам.
Обратно към събота 27 ноември…
След гримьорната минах през охраната на студиото, откъдето се излъчваха в момента новините от късната емисия по БНТ-2. Милиционерът на входа на студиото беше изумен, но не посмя да ни спря. Сашо заприщи с ватерполисткия си гръб вратата отвътре.
Взех стол и го занесох до Бетина Чампоева, която четеше в ефир новинарската емисия. Седнах до нея и изчаках тя да си поеме дъх. При първата нейна пауза обясних в прякото предаване, че призовавам журналистите да не се подчиняват на заплахите на премиера Андрей Луканов.
Казах, че не бива да допускаме да се завръщаме към времето, когато научавахме новините за България от “Свободна Европа” и БиБиСи.
Резултатът беше следният: стачните комитети, омърлушени от заплахите, сред които заканата на Луканов градският транспорт в София да бъде заменен от мобилизирани за целта военни, са възприели появата ми и призива ми като сигнал за продължаване на стачната готовност. Това ми съобщи шефът на щаба на стачния комитет на “Подкрепа” д-р Кръстев.
Както и да ви се вижда горното свидетелство, мога да си го позволя поради това, че е факт, за който има(м) много, много хиляди свидетели, що се отнася до изявата ми по Телевизията. Нали фактите са свещени!
Коментарите са свободни, особено на (же)лаещите, които искат да си упражнят свободата на словото върху (не)многострадалната ми глава.
Лука(но)вият край има ли връзка с Новото начало, породено в утробата на Мултитруп и с прочее метастази от миналото незабрадимо?
Финалът, уви, е отворен, за да не кажа, че е доста отровен.
Е, тези факти ми доставиха голямо удоволствие. Добре е г-н Инджев да напише мемоари от най-новата ни история /от 10 ноември насам защото е бил пряк участник в събитията/. И, да се разбере що за мишоци са били описаните по-горе “демократи” и др. известни лица. Само не разбрах за Сашо с ватерполисткия си гръб е Сашо Йовков, или Сашо Диков. Мисля, че е първия.
Към Maxim:
Александър Стайков, покойник вече
Това, което си спомням за този комунистически наглец е, че на едно от заседанията на Народното събрание, някой от лидерите на СДС /сега не си спомням кой/ призова от трибуната комунягите да поемат вината за всичките злини, които са причинили на българския народ! В отговор Луканката пъргаво се озова на банката и заяви, че ще поемат вината, ама заедно с мезетата! Какво покъртително безсрамие! Какво цинично “чувство за хумор”! Е, той няколко години по-късно пое мезетата под формата на четири куршума от “Макаров”! Представям си като е усетил какво му се готви, как е изтичал и панически звънял отдолу на жена си, един мним клошар го е гръмнал професионално! През това време, като е разбрал какво се случва, шофьорът му бързо се е изтеглил с мръсна газ! Е, както се казва, Господ понякога забавя, но не забравя!
Трябва повече пъти да се повтарят спомена за такива съдбоносни лични актове и събития , които да довели до решаваща промяна на цялото общество, особено тогава , в първите месеци на “прехода” , когато е участвал лично в тях и нашият домакин – господин Инджев!
И разбира се след тогавашния край на правителството на Луканов , дойде и окончателният му край от личният му “спор” с неговите мафиотски братиньовци от МУТРИгрупЬ, чийто “пряк бандитски наследникЬ” е и магнитският международен бандит – ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ.
Остава да му пожелаем същият луканКова “съдба” , заедно с неговият придворен бандитски шут – мутро-милЮЮЮционерският мутроджендърЬски мутросексуален мУтриархЬ и мутропитекЬ – бокоТИКВАТА, предвид скорошните коледни празници!
Одите на магнитският ви луканКовЬ хуйло!
Към Teodor Dinev:
Филип Боков беше този, който се изцепи от парламентарната трибуна за вината и мезетата…
Благодаря за корекцията на Иво! Явно съм се объркал, за което моля да бъда извинен! Мезетата обаче ги пое Луканов! Достатъчно виновен беше и ги пое заслужено! Повечето от нас помнят и “благославят” “Лукановата зима”! Помним и хиперинфлацията до която през 1997 г. ни докара правителството на марионетката Виденов! В един от романите си Стивън Кинг беше написал нещо от сорта на “Има на света три гадни неща – негрите радикали, хомосексуалистите и комунягите! Но от тези трите, най гадни са комунягите!…Е, той има понякога странно чувство за хумор, но който иска може частично да го опровергае!
Дори и да се повтарям, пак искам да го кажа–
Търси се ДЕЙСТВАЩ политик с доказано антикомунистическо ежедневие и то в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ!
Не празен брътвеж по бойковски, а действия които са предприети и могат да се докажат.
Това единствено, защото ни нужни хора, които правят необходимите неща въпреки, че при това претърпяват лоши за тях последствия.
БТА е особено важна за страната, и както виждаме е под строг контрол от Москва. Да се осуетят вредни за комунистическото ръководство практики, както виждаме по посоченият повод, под повеля са се събрали много подобия на Бойко и това е типично за строя.
Както се казва, Хич да не Ви пука, относно Вашето някогашно отстраняване!
Вие създадохте Вашия блог и той е уютното място за много от нас, където с приличие и взискателност могат да се изказат истините!
Това, че в МРАЧНИТЕ ВРЕМЕНА са Ви отстранили, господин Инджев, е прякото доказателство за Вашата стойност.
За България!
Това е доказателство както при златната пара паднала в селски нужник (на двора). Губи си стойността (докато е там)…
Но на друго място може и показва стойността си!