Президентският дневен red се размина с гневния ред на обществото

Днешната предизборна акция на фюрера в студиото на Румен Радев е нещо, което няма нужда да се преразказва и така да се мултиплицира партийната агитация на гостуващите му фашизоиди. Предпочитам “разказ по картинка” за другарската среща на съмишлениците по линията на “Крим е руски”.

СТОП КАДЪР  от екрана под гледащия настрани Апостол на свободата, който е предупредил за опасността да бъдем освобождавани от Русия

 

 

 

 

 

Видяхме четирима хулигани, трима от които без биография преди да бъдат монтирани в парламента като приближени на четвъртия, който е техен антипод с пребогатата си биография на политически номад. Както обикновено, той изнесе своя монолог на фона на мълчаливото присъствие на останалите трима.

Цончо Ганев, когото нарекох по конкретен повод Хулиганев, както и Светослав Тодоров, за когото също съм писал като за хулиган (на мой гръб) без биография, станаха междувременно “очилатковци” в опит да изглеждат “по-учени” в качеството на депутати.

НА СНИМКАТА: Светослав Тодоров в ролята на щурмбамфюрер на своя фюрер дирижира линча над мен на своите подобия, някои изпратени от фюрера чак от Варна в Добрич да хулиганстват и да не позволят да си представя книгата “Измамата “Сан Стефано”. Същият е парламентарно легитимирана мутра, която не се отделя от вожда си като негов телохранител, на когото е наредено да не се обажда.

Младежът Йордан Тодоров в тази “света троица” същевременно е един от хулиганите, вандализирали сградата на Европейската комисия в София, чиито имунитет ГЕРБ успешно охраняваше от разследване на прокуратурата.

Толкоз за “бандата на четиримата” ( както едни маоисти нарекоха други маоисти в Китай при разчистването на сметките между китайските комунисти след смъртта на самия Мао, поощрявал хулиганите-хунвейбини да тероризират милиони сънародници). 

Последва срещата на Румен Радев с парламентьорите на най-мразения дразнител на най-масовите протести в България от десетилетия, очаквано се състоя без появата на самия дразнител. За сметка на това бяха опровергани очакванията за заяждания и размяна на остри реплики в духа на заявките за това от досегашното поведение на вожда на ДПС .

Оказа се в това отношение, че нагнетяването на взаимната омраза между “Руменчо” и олигарха (както взаимно се наричаха) е някаква бутафория за пред агитките на двамата.

Скъсаха се да се съгласяват взаимно с изразените мнения пред камерите и микрофоните. Ако някой преброи колко пъти Цонев и Радев използваха израза “съгласен съм”, ще може и количествено да илюстрира, че седянката изобщо нямаше качеството на острата конфронтация, позната досега между двете страни.

Радев дори отправи комплименти към Цонев, че той най-добре можел да обясни въпроси, свързани с бюджета.  

Само се чудя дали това неочаквано взаимно миролюбие не е част от възможен (?) процес на раздалечаване с брачните партньори на ГЕРБ, които на същите тези консултации се позиционираха като остър политически противник на Радев.  

С други думи т.н. консултации при президента нямат нищо общо с актуалния гневен ред на обществото, чиито протести са причината за самите консултации. Оказва се, че гневният Румен Радев, който досега глаголеше злобно срещу “политическата класа”, е част от нея със собствен дневен red, верен на собствения си идеологически и политически генезис.