Нахлуха ми спомени във връзка с предстоящото повишаване цената на водката в СС… сеР.
Годината беше 1974. Мястото: поделение 60620, Сливен.Поделението граничеше с ограда с щаба на 3-та армия, наричана “бойна”, замислена да се бие с Турция няколко дни докато дойдат съветските освободители. Ползата от близостта с щаба беше, че имахме обща лафка. Не виждахме от нашата страна полковниците и генералите, но снабдяването беше добро-кифли, банички, само пари да имаш.
Вредата? Използваха ни като роби. За копаене на гробове (ако щете вярвайте), бране на череши от вилите им или за ръчно разрушаване на сгради, които с лекота можеха да бъдат бутнати за минути от фадрома или там от каквото имаше като тежки съветски машини по онова време.
Бяхме и нещо като “представителна част”. Спукваха ни от маршировки с крясъци “здраве желаем другарю..” ( всяко величие, дошло в гарнизона, вкл. съветско).
Имаше учение през онова лято. Разположиха в полка съветски войници. Смърдяха странно дори от разстояние. Надушихме ги, макар да не ни позволяваха никакво общуване (по късно разбрах вече в самия СС… сеР, че и ние сме опасни за контактуване, заразни чужденци за тях) .
Оказа се, че съветските гости пиеха своята дажба одеколон, която им се полага.
Моята лична полза от учението със съветските другари беше, че те ме спасиха от гарнизонен арест. Беше ми беше наложен за неподчинение. Обяснявам.
Старшината ме заведе да лежа там. Както се полага на престъпник, той ме преведе без колан през центъра на града. След разходката, очарователна за мен като уникален достъп до сливенската цивилизация извън тормоза в казармата, се оказа се, че всички килии в ареста са заети. Бяха снабдени с поименни надписи за съответните съветски командири. Килиите бяха превърнати в техни кабинети. Хем под земята на сигурно (срещу любопитни погледи на враговете, т.е. българите), хем уютно и познато като за поданици на килийната цивилизация.
Така и не лежах в местния казармен затвор. Старшината ме върна (без)славно в поделението. Разходих се за втори път из града като да съм бил в отпуск за заслуги.
Останах си с отбелязването на моето провинение за неподчинение във военната книжка.
НА СНИМКАТА: Не че “нещо”, но повечето набори си пазят снимки как целуват знамето на клетвата или нещо подобно “по устав”. Аз имам снимка с ръка в джоба, с разпасан колан и в стойка, която въобще не отговаря на командата “мирно”.
Причината за наказанието? Бях се изрепчил на старшината, че не искам да се острижа нула номер. Заявих му на сутрешна проверка, че е идиотско да го направя на 23-тия месец, когато най-после предстоеше да ме пуснат малко преди уволнението в годишен отпуск.
Старшината ме докладвал нагоре. Командирът на ротата лейтенант Величков ме заплаши с изпращане в “дисцип” да служа още година в наказателно поделение, т.е. да чукам камъни след края на 2-те години служба, тъй като съм оспорил решение на другарите от политбюро, които са решили да бъдем постригани нула номер.
Спасяван съм от съветските началници на НРБ, макар те да не знаят. Благодарение на факта, че съветските командири (на НРБ) бяха задръстили гарнизонния арест в Сливен, отървах тази форма на военен затвор.
“Двукратните ни “освободители”, за мен са еднократни, но лично.
Шах и (компро)мат. Зависи кой как чете.
Вече не си спомням поделението, но и аз служех в Сливен два месеца. Като студент, катедра 22, правехме там „практика“. Имаше един старши сержант от редовните, който провеждаше практическата ни подготовка. Не мога да си спомня подробности, но „свободата“ да се докоснеш до цивилният Сливен, можах също така да изживея, под строй разпасан, и вече не знам по какъв повод!…
Преди четох коментари на Беларуси ,които в някой градове станали свидетели на изтеглянето на Руските войски на Беларуска територия след ,поражението им край Киев през март 2022год ,,настанили ги в някой казарми или стопански сгради ,и те споменават за смрад и тежка миризма която излизала от там,веднага разбирахме че в близкият магазин има руски войници по вонята която се носеше покрай тях ,пишат коментаторите ,и за черните пазари на крадени от Украйна ,предмети разказваха които руските военни устройвали ,продавали ,Велосипеди ,Смартфони ,и какво ли не още ,,
Като войниче артерчик без до ша натрових инспектиращи съветски ОФЦЕРИ защото им дадох да пият вода от неумита водоноска и те драскаха цяла нощ. Но шефа на тила майора не ме наказа защото си падахме по германски коли и касетофони и Бони Ем! Вика ми тее са си натровени от Лининизъм по рождение !
Някой знаят други не знаят, че ареста не се брои за прослужено време и се дослужва след датата на уволнение. Та стоиме на плаца 30-40 дослужващи, м.Март 1993 във Видин и ни гледа целия щаб на 1ГО и три набора след нас. В някакъв момент на някой му хрумна, че трябва да ни разкара и да ни намери нещо да правим. Поради начина на отопление , с печки на дърва, огромно количество трупи бяха складирани на един стадион. Е преместихме ги с няколко метра за няколко дена.
Толкова можеха в порусначената БГ армия, която щяла да ни пази . Тъпотии!
Дори не може да си представите, или повярвате, някои от причините за ареста на някои от нас:
Разбита кухня( артелна) в застава поради глад;
Отиване по голяма нужда при наряд на граничната бразда;
По ранно явяване на наряд, след наряд през 6 часа поради липса на войници;
А как ви звучи караул даван от арестант излежаващ в този момент наказание за изнасилване, поради липса на войници.
Щяла да ни пази, нещото щяло да ни пази …
Тъпотии!
Господин Инджев, вие сте абсолютен рекордьор по „спасяване“ от ссср.
Може и нещо да пропускам, но:
веднъж от турско робство,
веднъж от фашистко робство,
веднъж от социалистическо робство,
а сега разбирам и съвсем лично – от арест.
Цели четири пъти… направо сте им любимец.
Предварително (не) се извинявам на хората без чувство за хумор.