Еволюцията на революцията в Иран

В Иран е в ход еволюция на революцията. Нека припомня някои нейни базисни репери.

През 2009 година страната беше обхваната от протести заради фалшификации на изборите.

През 2019 г. нова вълна на протести се надигна заради цените на горивата.

През 2022 г. стотици хиляди отново излезнаха по улиците и площадите със социални и културни изисквания ( например за край на принудителното забулване на жените).

С всички тези изблици на масов гняв режимът се справи с репресии и практически без да направи декларативни отстъпки в посока на исканията- съпротивата срещу забрадките даде резултати дотолкова, че копоите на властта, преследващи жените по улиците, започнаха да си затварят повече очите при някои от демонстрациите на разкрепостеност.

Протестите, които заляха Иран от 28 декември 2025 г. и не само не стихват, но се разрастват и обхващат все повече населени места, са мотивирани гнева на хората след като инфлацията ги удари жестоко по джоба. Търговци масово започнаха да затварят магазини и поведоха бунтовете, в които се включиха и други (вече традиционно протестиращи) сегменти от населенеието, като студентите. 

Когато въстане базарът, това е качествено нов елемент в земетресението, което режимът се опитва да овладее с познатите му жестоки средства. Пробва и с прехвърлянето на вината върху Израел и САЩ, “малкия и големия сатана”. 

Иронията този път е свързана с обезоръжаването на този идеологически постулат, осъществено от “малкия сатана”, който нанесе голямо поражение на режима през юни 2025 г. И “големият сатана” се включи в разклащането на режима с въздушните атаки срещу обекти на изключително скъпата иранска ядрена програма. 

Иранците видяха, че режимът не е непобедим. Сега мнозина там се надяват това да се потвърди като подкрепа за протестите, които, въпреки небивалия им мащаб, все така не могат да свалят сами въоръжената до зъби власт на аятоласите. 

Струва ми се малко вероятно Израел и САЩ да се намесят пряко, но те вече свършиха много важна работа по делегитимиране на уж всесилния режим. Освен, че демонстрираха неговата безпомощност срещу по-силния външен враг, използван от 47 години като плашило и лепило за иранското общество, въздушните удари на израелците през юни ликвидираха видни главорези, мразени до смърт от иранците. Израелците, а на финала и американците, нанесоха щети за милиарди долари на военната инфраструктура, а иранците се запитаха за смисъла да гладуват десетилетия, за да се сдобият накрая с купчина руини. 

Цената за тази безумна политика на въоръжаване за сметка на жизнения стандарт в страната властта е заложила като тежест върху самите граждани в бюджета за 2026 г. В него се предвижда 62 на сто увеличение на данъчната тежест.

Към всичко това масло в огъня на бунта налива и наливането на милиарди за поддържане на иранското терористично влияние в региона. Става дума за по няколко милиарда за “Хизбуллах” в Ливан и за ХАМАС в Газа. А сметката за подкрепата на режима на Башар Асад в Сирия е направо космическа-30 милиарда долара, с част от които сваленият диктатор избяга и си живее царски в царството на путлер. Не случайно сред скандиранията на протестиращите има и лозунги от рода на “Нито Газа, ни Ливан, ще дам живота си за Иран”.

Отвличането на венецуелския диктатор от САЩ в САЩ доведе до допълнителен импулс за изнервянето на властите в Техеран. Жив е споменът как израелците безнаказано и с хирургическа точност обезвредиха по време на 12 дневната война миналата година десетки представители на елита. Какво ли още знае, може и би сторил Израел, ако пожелае, се питат сега мнозина- при това в съчетание с американската глобална сила, демонстрираха като на кино във Венецуела?

Казусът с американската акция в Каракас има и друг ирански подтекст. Той отряза хипотезата за някакво сдобряване със САЩ, на което някои в Техеран изглежда се надяваха. В същото време стана още по-видимо, че никаква руска помощ (отново) не бива да се очаква, ако Тръмп реши да изпълни заканите си спрямо режима.

Китайците  помагат и в момента “дискретно” със свои технологии (използващи руzко оборудване) по прекъсване на сателитната връзка Starlink, но се видя също в Каракас, че техните противовъздушни системи бяха на практика обезвредени от американците – още една причина за аятоласите да си кажат, че “отнийде взорът надежда не види”.

И последно, но не на последно място по значение: жестоката разправа с протестиращите не е нещо ново за тях, но мащабът вече е друг във връзка със съобщенията за повече от 500 убити демонстранти и много хиляди ранени в болниците. Към всичко това се добавя и ожесточението спрямо копоите на властта. Към момента се смята, че убитите сред тях са над 100 души. Повечето от тях падат жертва по улиците, където ги пребиват до смърт с подръчни средства (както се вижда на много видео записи, разпространявани от Иран по някакво чудо въпреки спрения интернет). В някои случаи протестиращи вече отговарят на стрелбата със стрелба. В Иран има много оръжие сред населението и беше въпрос на време и на повишаване на градуса на омразата, за да бъде употребено.

НА КАРТАТА: Населените места, в които бунтовниците са убили представители на властта в Иран

Има твърдения за преминали на страната на бунта на представители на силовите служби, но явлението явно не е достатъчно масово, за да наклони везните към превземането на властта с атакуване на нейните институции, за което в своите видеообръщения  призовава наследникът на иранския шах Пахлави. 

В заключение: вече не говорим за повторение на периодичните протестни вълни, а за еволюция на иранската революция. Няма гаранция, че този път тя ще успее, но е трудно за вярване, че след този катаклизъм режимът ще успее да върне духът на наистина всенародния гняв обратно в своето наргиле.