Ще помага ли 47-мият президент на САЩ на протестиращите срещу 47 годишната диктатура в Иран?

На снимката:Ирански демонстрант моли Тръмп за помощ

 

 

 

 

 

Отговорът е категорично не, що се отнася до някаква негова загриженост за някаква съпротива срещу която и да е диктатура на фона на многобройните доказателства, че го е грижа за “други неща”. Видя се от приоритетите му в случая с Венецуела, където не бърза да сменя режима на чавизма. А и нито веднъж не е заплашил по никакъв начин най-свирепата диктатура на планетата. Напротив, котка др. Ким Чен Ун с откровената заявка връзката му с него да му донесе още (въображаема) слава на миротворец.

Готов ли е да пожертва тази своя лична мания с пряка намеса в Иран, доказвайки за трети път след юни миналата година с бомбардировките там и с военната операция във Венецуела от 3 януари тази година, че миролюбието му е свързано единствено колекционерската му страст да придобие позлатения лик на Алфред Нобел и да го добави към позлатения кич в кабинета си?

У дома сделкаджията обижда наляво (да, надясно също) всеки, който не го харесва. Но няма нищо против да си гука усмихнато и приятелски с класическия комунист от сталински тип Ким Чен Ун, нито да прави сделки с неокомуниста Лукашенко. Да не говорим за кагебиста Путлер.

И защо да си разваля имиджа на миротворец заради някакви си аятоласи? Те не са му омразни като мюсюлманина Зохар Мамдани, който му пречи на кметския пост в Ню Йорк (но въпреки това приласка и него на поклонение в кабинета си в Белия дом).

Понеже убитите от режима граждани вече са повече 500-600 (с точност никой не знае, но тази черна статистика се споделя като достоверна от световните медии), възниква въпросът: колко (хиляди) трябва да станат жертвите, за да изпълни Тръмп заканата си да накаже режима в Техеран заради масовите убийства? Самият той мълчи по въпроса. Заплашва с намеса аятоласите, ако те продължат за убиват протестиращи в Иран, но те продължават масовите екзекуции по улиците на градове и села.

Впрочем новост е, че и селата също се включиха в протестите този път. Там също има инфлация и тежка икономическа криза. Особеното в техния случай е свързано с две неща ( освен, че изобщо се надигат на протести): репресивните органи не обхващат селските райони толкова, както градските центрове и второ-по селата хората по вековни традиции съхраняват доста оръжие. Там всеки клан, който иска да защити честта си спрямо друг, е длъжен да може да го направи с оръжие. В противен случай губи легитимност. 

Тръмп не е дал знак да има нещо против ислямския фундаментализъм (освен ислямизма, съчетан със социализма на споменатия Мамдани, който не прилича много на ислямски главорез, особено ако видите как се облича и държи съпругата му, видно от снимката). 

Тръмп нахока на 28 февруари миналата година Зеленски в своя кабинет и това ще остане в историята на “дипломацията” като безпрецедентен случай лидер на чужда държава да бъде поканен на гости, за да го унижават пред целия свят- Сталин е правил така, но не пред камерите. По сценарий Зеленски беше упрекван тогава също, че не носи костюм. В същото време Тръмп се среща без проблем с богати арабски монарси по чехли.

Тръмп многократно е доказал, че не се интересува от принципи. Вълнува се единствено от две неща: печалбата и личната слава-такава, каквато той си я представа. За нормалните хора ( лидери) славата е свързана със защитата на ценности, като свобода, независимост достойнство. За него е славно само онова, което го прави велик в собствените му очи без оглед на споменатите “абстракции”. Не случайно декларира, че не го интересува международното права и че се съобразява единствено със собствения си морал.

Други американски президенти са показвали преди него, включително с изявления в днешно време за свои грешки в миналото, че са в състояние да бъдат самокритични. Бил Клинтън съжали, че е участвал в убеждаването на Украйна да си предаде ядрения арсенал на Русия. Барак Обама изрази съжаление, че не е подкрепил достатъчно категорично предишни протестите в Иран. 

Тръмп е абсолютно неспособен на подобна преоценка. Самовъзвеличава се непрекъснато. Блюдолизците около него се възползват от жаждата му за похвали, която се изроди в прекръстване на негово име на цели институции. Чуждестранните лидери се научиха да се вписват в това поведение ако искат да бъдат чути, а не заплюти от него. В израелския Кнесет направо го обявиха за “най-големия колос в историята” заради посредничеството му при предаването на израелските заложници.

Анализът на базата на всички тези факти показва по аналогия, че Тръмп пет пари не дава за свободолюбието на протестиращите иранци. Дори не си прави труда на излъже, че е загрижен за правото им на по-добър живот без диктатура. Би се намесил, по-скоро символично с въздушни удари в Иран, за да избегне американски жертви, точно както при 12 дневната война през юни 2025 г., когато тя вече беше спечелена от Израел. 

Споменавайки Израел е справедливо да се отбележи, че огромната популярност на Тръмп там има своето емоционално и рационално обяснение във връзка с факта, че неговият личен приоритет на миротворец съвпадна с израелския национален приоритет за връщането на заложниците, вкл. като възможност Израел да спре да кърви (буквално и символично на международната арена) в натрапената от ХАМАС война в Газа.

Не така стоят нещата в московията, която е европейски шампион по харесване на Тръмп, както се вижда от международно допитване през 2024 г. към гражданите на други държави колко от тях биха гласували за Тръмп, ако имаха такава възможност. Цели 78 на сто от поданиците на царя биха пуснали бюлетина за американеца, в когото явно виждат враг на Украйна и на Европа. Това е повече от подкрепата му в САЩ дори в щати и в общности, където (вече) традиционно гласуват за него. Но и в България си ги бива тръмпистите в тази въображаема класация (как иначе, щом асвабадителите го харесват толкова!). Тук 56 процента от българите биха го подкрепили, групирайки се плътно до московията по този показател с Унгария, Грузия и Сърбия на дъното на тази таблица.

 

 

 

 

 

 

 

Малко вероятно е Тръмп да изневери на себе си заради “иранския народ” . Ако все пак реши да предприеме нещо чрез използване на американската сила той ще бъде, както винаги, достатъчно откровен да го обоснове с някаква полза за себе си и за Америка без оглед на срама, който ще трябва да берат заради цинизма му следващите поколения в тази досегашна крепост на демокрацията.