МОЧА ( както го нарекох за пръв път на 23 декември 2011 г.), демон(с)т(р)иран частично от властта като част от нейното присламчване към евроатлантизма, попада под макроскопа на разярената матушка, на която й беше отнета любимата пропагадна рожба в България.
“Тушка” на техния език е “телце”, нещо като “мръшляк” на деп(р)есарски език у нас.
Имат и частушка за тушка в любимия им сектор на човекомразието под формата на присмех към овъгленото от електричество телце на старица. Адски смешно, нали!
Недолго мучилась старушка
В высоковольтных проводах.
Ее обугленная тушка
Внушала долго людям страх.
Матушката все така се изживява се като господа(рка) макар отдаавна да се сме се измъкнали от нейните лапи. Смята да преследва виновните у нас заради МОЧА и по света заради (от)хвърлените предизвикателствата срещу нейното самопровъзгласено право да замеря със сърп и чук съзнанието на цели държави и народи с претенцията си да се разпорежда монументално на тяхна територия за вечни времена.
Можех да приключа като отговор на заканата с лечебната за рашисткия бяс реплика “Слава Украине”. Тя е изчерпваща. Но все пак искам да добавя и нещо от сърце(вината) с българския адрес.
Вината ни- от сърце.
Тя е във факта, че успяхме да им отнемем МОЧА трудно, но с лицемерно съдействие на новопокръстените “евроатлантици” Делян Славчев Пеевски ( ДСП) и Бойко Методиевич Борисов, беембето, сглобено партийно през 2006 г. като ГЕРБ от баварски фондации с надежда то да се бори с комунизма. Вместо това то управлява вече открито с бесепизма, разновидност на Бойковизма, клоунинга на социализма с Тодорживковско лице.
Сърцето на българите, които се изправиха срещу МОЧА и за изненада (на всички) победиха с прашката си голия съветски Голиат , се (д)оказа все пак достатъчно устойчиво на заплахи от местен рашистки характер. Бяха доста реалистични и натуралистични за осъществяване на нивото на заканите с брадвата, уличния побой и прочее обещания за изнасилване и обезглавяване на децата (ми).
НА СНИМКАТА ( май 2012 г.) С изненада открих на сутринта, че още не са изтрили българското знаме, с което предната вечер закрих позорния надпис на МОЧА
Ще понесем и ужаса да бъдем зачислени в списъка на преследваните за дързостта да се противопоставим на монументалния съветски диктат.
Срещу традиционния съветски пакет от санкции срещу непокорни народи и отделни хора, който по традиция включва танкове, поотделно не можем да направим нищо. За радост вече не сме “отделни”, а част от “нещо”, от което руzката мечка се бои, колкото и да си подсвирква в гората, която изсича за продан в полза на ненаситния китайски дракон.
Дори в нашата страна, налазена от рашистки мутанти по неспихващата се традиция във въображаемо все така тяхна Болгария, заплахите им са “на гол газ чифте пищови”.
Както казват някои противници на режима в масква, те не могат да разберат защо ги посрещат русофоби навсякъде в чужбина, когато им гостуват с танкове.
Значи България строй паметник на псевдо Асвабадители със собствени средства на Своя територия ,и ако после реши да го махне ,ще бъде преследвана уникална Рашистка концепция ,има вече и Естонци в техният черен списък ,,които махнаха Съветските идоли от тяхната територия ,но навсякъде ,за разлика от България ,където все още старчът ,в повечето градове като,,Алюшата в Пловдив който се вижда чак от Пазарджик през ясно време ,вероятно за спомен ,за 1944 год,Когато Съветската армия обрала ,Пловдивските тютюневи складове без ,да плати една стотинка,
Колев, давам жокер – помолете Иво да се премести от София в Пловдив. Ама трябва да е срещу Бунарджика, да му вади очите алюшата.
А има и други начини – 🖌️ 🎨 💣 💥
Той – Хуйло, дори неговият роден град е преименувал от Санкть Ленинград на Санкть ПетерБУРГь, още когато беше в кметството, заедно със Собчак!
И сега к’во, той “можел” , а другите не могат , а?
И защо го направи, след като си иска савецката империя СССРь?
Това е безподобен цинизъм и дивашко лицемерие!
Ами другите савецки градове, защо ги преименуваха?
Оди на МОЧА ти , хуйло !
Русия винаги е била срещу българите:
1861 – обявява се срещу българската църковна независимост. Руският посланик княз Лобанов съдейства на гръцкия патриарх да изпрати на заточение българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Лобанов организира и отвличането на архиепископ Йосиф Соколски,
1873 – враг е на българското освободително движение, защото успехът му би направил България независима, в това число и от Русия. Граф Игнатиев подкрепя обесването на Левски. В писмо до Горчаков от 25 януари той тържествува: „Софийската афера“, тоест смъртната присъда на Левски, е приключила с „щастлив изход“,
1876 – в Райхщатското споразумение Русия декларира, че създаването на голяма българска държава е изключено. Същото е потвърдено в Будапещенската конвенция от 1877 и в Лондонското споразумение от 1878, подписано непосредствено преди Берлинския конгрес. Ако наистина искаше нашето освобождение, нямаше да подписва тези споразумения, а и нямаше през 1885 да защитава Берлинската ревизия, да е срещу Съединението и да насъсква турци и сърби срещу нас.
Очевадно е, че Санстефанският мирен договор е един фарс за пред българите,
1878 – подарява на Сърбия населените до тогава с българи Нишко и Пиротско. Подарява на Румъния Добруджа с изключение на южната й част,
1881 – опитва се да наложи пълен контрол над България. Изисква погасяването на Окупационния дълг, равняващ се на 32 тона злато, който ние изплащаме почти петкратно, включително с издръжката на руските бежанци от болшевишкия терор,
1885 – обявява се срещу Съединението, подтиква Турция и Сърбия да ни нападнат, а при сръбската агресия отзовава руските офицери от нашата армия,
1886 – организира преврат срещу законния български княз и при финалния му неуспех Русия апелира Османската империя да нахлуе в Тракия, а „българските“ русофили, начело с Драган Цанков, призовават официално с „махзар“ султана да окупира България.
На 6 ноември Русия къса дипломатически отношения с България,
1902 – посланикът на Русия в Цариград Зиновиев лично издейства назначаването на сръбски владици в Македония. Той заявява: „Политиката на Русия е Македония да не стане никога българска“,
1903 – ултимативно предупреждава България да не помага на Илинденско-Преображенското въстание. Посланик Зиновиев настоява пред турците „по-бързо и решително да потушат въстанието и да използват повече оръдия“,
1909 – с протоколите, подписани с Турция и България, Русия заменя несъбираемото си вземане към Турция със събираемо към България, което си е класическа изгодна за руснаците сделка. Това е неизгодно за нас, защото ставаме длъжници на Русия вместо на Турция, на която не сме имали намерение да плащаме и с която сме пред война, но е руското условие за признаване на независимостта ни, обявена на 22 септември 1908. Когато болшевиките идват на власт през 1917, анулират всички дългове и вземания на Русия поради простата причина, че дълговете са в пъти по-големи от вземанията. Това е друг изгоден за Съветите акт, който се оказва изгоден и за нас като длъжници.
1912 – подкрепя енергично Румъния в претенциите й за Южна Добруджа. Руската идея е да се насочат румънските аспирации на юг и да се отклонят от руска Молдова,
1913 – застава на страната на Сърбия в спора с България, а руският цар отива за риба при пристигането на българската делегация, което довежда до Междусъюзническата война. Подтиква Румъния да ни нападне: На 13 юни, три дни преди избухването й, руският посланик в Букурещ Шебеко информира румънците за предстоящата война и настоява крал Карол да мине Дунав,
1915 – обявява война на България и бомбардира Варна,
1916 – напада България едновременно от югозапад – Македония и североизток – Добруджа. Бомбардира трикратно Балчик,
1923-25 – подклажда Септемврийското въстание и комунистическите метежи и атентати у нас,
1934 – контролираният от Москва Коминтерн обявява създаването на македонска нация. Това решение е поддържано и насилствено налагано от българските комунисти до 1963,
1941-44 – инициатор е на комунистическия терор,
1944 – обявява ни война и ни окупира, налагайки кървава сталинистка диктатура и т.н. и т.н.
Отношението на Русия към България е резюмирано от Аксаков през декември 1885 в бр. 24 на вестник „Русь“ с думите:
„Всяко тържество на българите е смърт за Русия“.
До RICO,,интересно е че сегашният ,Санкт Петербург,(не е лошо да го наричат Санкт Путлебург)се намира в Ленинградска област ,,а и много улици стоят с старите имена ,Октябраская,Ленинский проспект ,Аврора ,,Флотская ,,Типични Расийский абсурди ,Уж Ленин е предател според изказване на Хуйло ,че подписал Бресткият договор ,признал Украйнска нация ,а запазва много символи с Ленин и болшевиките ,даже ,и мумията на червеният Фараон и досега стой насред Москва
към Колев:
Прав сте, руzzнаците продължават да се кланят на сушения дирник на масов убиец – ето това е “руzzката душа”!