Сред омразните ми заместители как трябва да се нарича миналото и настоящето ни са “ тато” и “соц”. Омекотяват истината за дикта(р)тора, представян термино(не)логично като добряк от семейството на Жабокряк.
Жабокряк е онова място в България, където ходят на поклонение всяко лято на 24 август поклонниците на най-славната по техните съветски стандарти акция срещу германските (не)окупатори на царска България от 1944 година. Всъщност става дума за санаториум за лекуващи се ранени и безпомощни войници на Вермахта, избити в леглата им от “славните партизани”.
НА РИСУНКАТА: Така изобразяват своя “подвиг”, който всъщност е военно престъпление.
Толкова за “тато” в пост татолитарната ни държава.
Колко до “соца”, както мнозина наричат умилително периода на съветската окупация на България, това, уви, също звучи подозрително щадящо. Напомня на “наци” за нацисткия режим в Германия.
Подобен статут на оневиняване чрез омаловажаване на терминологично равнище е придобил и щаденият от изобличаване Бойко Методиев(ич) Борисов чрез почти любящото по негов адрес определение “баце”. В Беларус викат уважително “батько” на неговия аналог Лукашенко. И у нас се използва това обръщение от рода на “абе, батко”…
Въпросът не е нито в близостта на езиците, нито за това какво мислят злите езици за “добрите” автокради и диктато(р)тори.
Въпросът е как злото успява да се проКРАДНЕ до съзнанието на хората като по-малкото зло, пък ако ще и то да е с видими огромни прасешки размери.
Дългогодишното успение Бойкородично разчита на едно внушение-че е то е по-малкото зло. В сравнение с какво?
Първо с комунизма, на което доста шарани се хванаха, а много от сините между тях се нахраниха. После – в сравнение с “монархосоциализма”, въздигнат след свалянето на “костовизма”.
Вече сме в режим на релативизма-сюрреализма на Бойковизма, който ни обещава, че без него ще става все по-лошо. Оруел би се изумил от апокалиптичния футуризъм на тази наглост.
Държа в ръцете си една малка, но много полезна за разясняване на уж неясната за мнозина истина с когото си имаме работа. “Бойко Борисов (в)първо лице”, се казва. Издадена е през 2015 г. от издателството LUDITE в София. Съставителите са Георги Стойчев и Мария Христова.
Това е сборник от цитати на беембето ( Бойко Методиевич Борисов) от Банкя. От един от издателите разбирам, че книжарниците отказват да продават този цитатник. Жалко. Съставителите са подбрали по теми негови публични изказвания, вкл. с втора книжка, в чието заглавие е добавено “Още два мандата по-късно”.
Като автор на книгата “Премиер на РъБъ”, която съм посветил на първия му мандат, откривам, че не само аз съм “колекционирал” абсурдизмите на човека, наложил трайно отпечатъка на своята простоватост, простащина на моменти и просто на инертните българи, готови да приемат неговото “творчество” с едното ухо. Някои от “прозренията” му са си негови и униКАЛНИ. Като изречената пред мен като водещ на “В десетката” по БТВ на 1 април (!) 2002 г. лъжа, че не само не се интересува от политика, но и я заклеймява като “изпражнение в целофан”. Това миризливо негово твърдение оглавява главата “Политиците и политика” в книгата.
“Вътрешната политика е като изпражнение в целофан. И на този целофан сега ние искаме да му сложим много панделки, да го направим по-красив. Но без да се изчисти вътре, той винаги ще ни мирише”. ( стр. 51)
Има и продължение от същото предаване на същата страница:
“ Аз по принцип не ги обичам много партиите, защото когато си поставен в партия-щеш не щеш, трябва да изпълняваш повелите й. Не бих се записал в никоя партия, партията ме потиска, защото има много хора с хиляди интереси”, лъже на Първи април същата година човекът, който на 3 декември 2006 година си направи собствената партийна корпорация ГЕРБ с организационния (и не само ) ресурс на баварския неправителствен сектор. Същият до ден днешен е олицетворение на понятието “човека партия” в България, от когото ДСП се учи.
А знаете ли как започва в цитатника главата “Кметски”? Ето с тази негова (пророческа) мисъл, изречена пред БНР на 6 ноември 2006 г. след като първата му работа като кмет е била да изпрати работници да запълнят дупка на столичния бул. “България”, откъдето ( и защото) минава всеки ден с колата си.
“Хората имат право на ново начало” (стр. 45)
И си го получиха , както знаем днес, опаковано в двойния целофан на беембето и ДСПето.
В “океана” от мъдрости, някои от които представя за свои, но са лош преразказ на поговорки и библейски постулати, избирам за финал едно негово предизборно изявление, защото то съвпада по дух и фалшиво самочувствие с обещание на Хитлер, което се сбъдва (за разлика от обещанието на кандидата за кмет на София):
“Ако бъда избран за кмет, за две години София ще заприлича на Мюнхен и Виена”, казва пред избиратели в София през октомври 2005 г. подкрепеният от Мюнхен наш барон Мюнхенхаузен.
На фона на руините на Берлин през 1945 г. бил поставен надпис на английски и на немски с цитат от следното предизборно обещание на Хитлер:
“Дайте ми пет години и няма да познаете Германия”.
Както знаем, спазил е обещанието си, макар и не за пет, а за 12 години, довеждайки Германия до неузнаваемо положение.
Политиците с диктаторски и автократични претенции понякога казват истината без да искат. Какъвто е и случаят с изпражнението и целофана.
ШАПО!
Няма какво да се добави!
ЛюбоФФта на народа към Тодор Живков изразена в крякори – бай Тошо, Тато и т’ва е.
ЛюбоФФта на народа към ББ изразена в крякори, от които е видно, че ученика е надминал учителя си – Бате Бойко, Батман, Буци, Баце, Пунта Мара, Генерала, Мутрата, Пожарникаря, Маркуча, Тиквоча, Боко, Бай Х@й, Винету, Ту-туу, Тиквата ………., демек, ярък и много пластов герой ……….. видно е,че бая народ живее в в главата на наш’то ‘убу мУнче……….
Сега взе да изплува и образа на Пинокио ……….., че много ‘зе да лъже мУнчето …….. В лицето на ББ психиатрите виждат богат материал за много дисертации………, ама проКУРатурата не дава на никой да ГО барне с пръст ………. и за това ГО пази НСО …….. дан ‘земе нЕкой да прецака т’ва народно богатство……….
Не съм съвсем съгласен с Вас господин Инджев!
Това се отнася за „соца“, който аз точно така употребявам и то в контекста показващ Недовършеността на едно изпълнение обещано ТОГАВА от „върхушката“ в „социалистическа“ България.
Така тази дума, според мен, показва едно пренебрежително съкращение на думата Социализъм, който тогава беше вложен там.
Добре го бяха измислили, да се случи в НЕОГРАНИЧЕНОТО бъдеще, точно както лафа „трай коньо за зелена трЕва!“
При това има и условие, което освен, че е далеч в бъдещето, не е уточнено какво точно трябва да се построява?
Е, само маркираха какво щяло да стане СЛЕД ТОВА (след като го построим).
Щяло всеки да се труди според възможностите си (значи колкото може, без да го изнасилват (както тогава) и всеки щял да бъде заплащан (грижовно обезпечаван) според нуждите му.
Аз, като хлапе, си представях моите нужди, че тогава, след като възрастните успешно построят соца, аз ще получа един кожен Футбол и един велосипед!
Представяте ли си, какво щастие ме е очаквало, макар, че мои съученици със съответните бащи, вече притежаваха тези соц–придобивки!…
Думата „баце“ не съм употребявал и не ми е било необходимо по този начин да титулирам банкянския хвалипръдльо.
Знам само, че ГЕРБ беше единствената надежда на българите, и то поради Европейското развитие, което беше монтирано в абревиатурата на партията им.
Пак хитро измислено, да се докосва до желателното ОТ ВСИЧКИ Европейско бъдеще, от което тогава по московски бяхме отстранени, за да сме близо до Москва!
Искам тук също да отбележа, че „братската“ дружба тогава беше прокламиране десетки години и беше необходима, като слънцето и въздуха!
Така, че „баце“ явно са го използвали като побратимяване с месестия толуп от Банкя. Родствена, българска близост!
Тук обаче искам да отбележа, че имаше и контра виц, относно „братската дружба“, която не е трябвало да бъде чак братска, а САМО ПО РАВНО!
Тук ме навява и един спомен относно заслугите.
В Бразилия исках да посетя един прочут ресторант, забележителност. Вече съм забравил подробности относно това, но когато отидох там той беше препълнен. Казах на входа, че идвам от чужбина и той попита от къде? За да е екзотично далеч за бразилците, споменах България, като предполагах, че не знае нищо за нея. НО, изведнъж той засия и ми отговори, че това че се случи само ако аз познавам Стиочков! На това аз също отговорих със сияние като казах, че естествено и разбира се, че го познавам! Ние сме една малка страна и поради това повечето сме и роднини!
Разпореди се и така получих една малка маса в краят на дансинга.
Тук искам само да добавя, че Стоичков със собствените си способности и талант в спората, без да го лансира „партията и правителството“, е извоювал това световно признание, което ние основателно трябва също да му признаем, защото това е една ЛИЧНА заслуга и политиката на гаднярите тук няма никакво место!
Това е моят принос към съответните (за)бележки на господин Инджев…
Само да добавя, това за лайното в целофан, не беше ли определението даден от „някого“ (който ми е непознат) и се отнася за „соца“?
Поне аз така си го представях и го намирах като едно сполучливо сравнение.
За съжаление подробности не знам…
Влязох тук за да напоша:
Не отговарям за Тато, Баце, Тиквоча и др., но за “соца” мога да кажа добра дума, поне в минало време. Тогава за мен и моята компания това беше откровено подигравателно казано. За разлика от Тръмп ние разбрахме и от изтънчени подигравки (за дебелашките да не говорим).
Но Борис ме е изпреварил, за което му благодаря. Направил го е много по-красноречиво!
Така си беше…
А нали правешкият тато-ди-тути-каскети, болшевишкият милЮЮЮционерски вождЬ на савецката колония НРБь, сам си беше признал , че неговият “соцЬ” е едно “недоносче”, което е директно показва, че той сам не става за нищо! – Сам!!!
А банкянската мутра – ТиквониЙ , няма дори това “ниво” , защото все пак е бил само пазвантин на правешкият каскет!
Явно банкянската ТИКВА, все още не е “узряла” дори до степента на “зрелост” на правешкият милЮЮЮционерски партиен секретар!
Освен това, правешкият каскет е бил дори такъв “терикат” , че е бил и доносник още на ченгетата, преди 1944г., по времето на “монархофашизма”!
А бокоТИКВАТА е само един неуспешен мутро-милЮЮЮционерски агентЬ – БудаХари, и не може да се “мери” с правешкия каскет, дори и в доносническата “специалност” , с него!
Оди на хуйло ти, боко!
Така е.
Да ползваш думата “соца” пред комунизма е означавало едно отношение.
Сега друго означава.
😀Честита Нова Леврогодина.