Радините вълнения продължават у нас под и(нди)гото като в едноименния роман на патриарха на българската литература Иван Вазов, обозначил се поначало като русофил, но завършил жизнения си път като българофил, който не само заклеймява руската агресия срещу България в Добруджа през 1916 г., но и се присъединява към искането на общественици да бъде сменено руското название “Александър Невски” на Патриаршеския Храм в София с българското “Св.св. Кирил и Методий”- както и става за кратко, преди българофилите да бъдат победени от русофилите.
Опитват се Радевите хора да го представят като хибрид между български патриот и неговия антипод, какъвто е всеки русофил.
Всички Радеви говорители в мееедиитие блеят в един глас. Не били близки до Радев. Не били от най-близкия му кръг, тъй че не знаели какво точно крои той. Но знаели със сигурност, че не е точно путинист.
Въдица е това с червея на съмнението на кукиша-пардон, на кукичкта- за наивни шарани сред проевропейските българи. За останалите е важно да нямат съмнение, че Радев си е техен човек.
Нещо подобно се опита Антон Кутев да внуши от екрана на Кошлуковата телевизия по покана на своя прелюбезен Г. Влюбенов като част от тесния му кръг постоянни гости. Внушението е на внушителния в близкото минало по своето влияние в БСП, а след това и в обкръжението на Радев (като негов официален говорител) “бивш политик”, както гастрольорът Кутев в гостоприемното за него студио се обозначи безнаказано.
Писал съм за него отдавна “Късно е либе за Кутка”.
Не става дума за личността му, а за явлението “Кутка”, с каквото се опитват да ни закичат в опита си да ни сгодят с фалшивия образ на чисто новия политически левент на хорото, за да не се дърпаме като ни щипе и да му пристанем.
Да му полегнем за първата мрачна нощ при консумацията на предлагания от него нов мрак по сметка.
Мрак, който Радев започна “принципиално” с прегръдка с др. Бойко Борисов в ГЕРБ(ер)ОВАТА зала.
И завърши институционално с целувка с др. Илияна Йотова в триъгълника на сластта.
Надявам се, че в следващите два месеца ще се намери журналист, който да попита румэн георгиевич: чий е Крим? Чия е Гренландия?
Показателно за Радев е, че не си довършва започнатото.Почна като генерал, стана президент; сега, напуска президентството, за да стане партиец… И, вече не се знае какъв русофил ще е, не се знае какво ще се окаже накрая.
До Веселин Димов:
А не може ли да го причислим към групата на “нахапаните ябълки”, към която вече се числят бойко банкянски и палячото тръмпушка /сигурно пропускам и други/? Нима са довършили нещо започнато? И пак да споделя болката си – те са си такива /модус вивенди/, но какво да кажем за гражданското общество /доколкото го има/, което им предоставя почти неограничени възможности да се вихрят?!
Национално движение ,Радев втори ,може и така кръстят новият му стар проект ,ако не е трети март или 9 ти септември ,чак буца ни заседна от умиление на гърлото ,от Радевата саможертва ,,на мястото на Алюшата ,на тепето Бунарджика в Пловдив трябва да махнат паметника на несъществуващият СССР и да сложат фигурата на честният скромен комунист Радев заради небивалата постъпка по Балканските ширини ,,Илияна Йотова го изпрати с цветя и ръкопляскания от президентството , ,е може и Орден Стара Планина да му връчи ,за Договора Боташ ,а Курнелика Нинова неговата хранилка ,може и тя да го награди че ,един път предаде столетницата ,сега е на път да я довърши ,като и вземе електората на изборите
“И, вече не се знае какъв русофил ще е,…”
А какъв русофил е се знае много добре – стига реклами!
МНОГО несполучливи трактовки ме поставят в недоумение като пример, като тази, какъв щял да бъде Радев като партиен основател?
Каква партия, щял да основе!
Мисля, поне за мен, е напълно ясно, че ще основе нещо комунистическо и антиевропейско, защото по негово време той нищо проевропейско не можа да демонстрира.
Можем дори да твърдим, че и като „Натовски генерал“, името което получи даром с влизането ни в НАТО, беше следствие на автоматизма, а не поради принос!
Дори изразът му, че какъв трябвало да бъде Крим, показа най–явно, че той мисли по начинът на един съветски офицер, както и ато такъв и е бил възпитан. Видяхме и се убедихме, че земите на присвоените бивши съветски РеСпублики той ги третира като съветски.
Нека само си спомним как нашия правешки сатрап искаше да поднесе България на тепсия на Съветска Русия.
Като погледнем, на един некадърен ръководен политик, като Живков и всичките преди а и след него беше нареждано как трябва да управляват. На никой от тях не се налагаше да влага умисъл относно управлението си.
Заповедите си получаваха в Москва, или идваха от посланиците й, и единственото което трябваше да се случи, е те своевременно да бъдат разгласени.
Дори не се съмнявам, че предложението на Живков, да станем съветска република не му е дошло лично в главата, а темата със сигурност е била вече дискутирана със съветските му Другари.
Те обаче са били на ясно колко са бедни и изостанали и да се грижат за още един Съюзен храненик не им е било изгодно.
Дори напротив, по–целесъобразно е било да имат страна сателит, която по принуждение трябва да ги изхранва. Там само е била нужна една заповед, да се организира товарен влак с хранителни стоки за русия, и това се изпълнява без да се разгласява.
Дългове и без това имахме за руските заводи, които уж даром строяхме.
Това беше и желано, защото виновен беше не строят, а ръководителят, който тогава бичуваха и отстраняваха.
Така, че единственото спасение от идването на Радев е той да бъде разобличаван, и ако все пак дойде, съдбата на партията му ще бъде като тази на Гоце.
В Трета глуха!
Това което обаче не трябва да правим, защото сме го правили, е да мислим, че неговите обещания ще се сбъднат. На такива, надявам се, сме се наслушали.
Мая Манолова пита Радио Ереван:
– Как можем да направим от Радев национален герой?
– Като кой точно? – питайки отговаря радиото.
– Като Левски! – настоява Мая.
– Ами, обесете го!
Светло бъдеще с Радев не може да има. Погледнете Бойко Борисов и Тръмп и се сещайте какво ще прави Радев. Гола вода- пълен лаладжия! Неговите правителства бяха гола вода и той ще е такъв.