В във връзка с публикацията ми на очертаващото се название на партията на Радев коментаторът в ivo.bg Стефанов обръща внимание върху герба на НРБ, подписан като некролог с рождена дата и летален край.
Тази аналогия е добре известна. Ето защо издателството ми отхвърли идеята под заглавието на книгата ми “Остродумия” да има датировка 2008-2025, която да уточнява периода, представен в книгата от времето на създаването на ivo.bg до края на 2024-та (и началото на 2025 г.).
Малоумието на аргументацията за периода, рамкиран в онзи герб, е типично за онова време. И през ум не им е минавало, че на практика са посочили раждането през 681 г. ( предполагаемо, но не и консенсусно потвърдено от историците) и установената кончина на независима България през 1944 г.
Обещаваха ни нещо като компенсация за/чрез за(д)гробен живот- светло бъдеще, за да прикрият факта на мрачното настояще.
Като казвам “мрачно” нямам предвид само метафората. Живеехме в режим на тока и в сивота, която западните кореспонденти почти задължително споменаваха, когато описваха тогавашната България.Особено контрастно се забелязваше тя при преминаването от Източен в Западен Берлин-дори колелата на влака спираха изведнъж да тракат, стъпвайки на качествените западни релси и траверси.Случвало ми се е да се сепвам от дрямка при промяната на този звуков фон.
Проблемът с онзи герб беше, че не му обръщахме внимание. Бяхме свикнали.
Както сме свикнали да имаме химн, в който няма нито дума за свободата, за човешкия принос за земния ни рай. Текстът се свежда до възторг от природните ни дадености. Това (само)ограничение и (само)изключване никак не говори добре за нас, които нямаме никакви заслуги Дунава да синей, нито слънцето Тракия да огрява.
Ако имаше у нас държавници, истински възрожденци като антипод на фашизоидните патриотари, щяха в пристъп на (само)уважение да обявят общонационален конкурс – ако не за преработване, то за удължаване на текста на химна с куплет или припев, в който да пеем за факта, че тази красива земя е Българска Благодарение на Българите ( три пъти Б, може и “ура”, когато става дума за химн).
Представяте ли си как биха подскочили от възмущение асвабадителите и привържениците на русоробската им теория за нашето минало!
НА СНИМКАТА: Тази снимка от май 2012 г. не е само част от паметта (ми) за изрисуваното от мен българско знаме върху позорния надпис на МОЧА, прославящ съветската окупация. Направена беше по моя молба от случайно минаващия мой приятел Илко в момент, когато от болницата ми съобщиха по телефона, че баща ми е починал – практически по същото време, когато съм полагал с боя националния ни трибагреник. Мистика? Вие ми кажете…
Два примера.
От химна на асвабадителите ни, от него се лее великодържавна гордост. А от химна на американците, които така и не искат да ни освобождават от асвабадителите (защото правилно отсъждат, че това е наше задължение) доминиращо се чув(ств)а уважение към храбрите, основали земята на свободните.
После да не се чудим, когато чужденци “деликатно” се ограничават да хвалят природата на България, но си спестяват тактично коментари за хората, които я населяват. Като във вица за японеца, който казал, че най-много харесва децата в България, защото са единственото нещо, което не се прави с ръце.
Не споделям този сарказъм, но това не ми пречи да споделя и някои мисли в духа на критичния поглед в огледалото (ни).
Бас държа, че малцина са се замисляли относно екологично-патриотичния ни възторг, бликащ от националния химн, в който Българинът не присъства. Да не кажа, че не съм чувал някой да е отбелязал тази малка подробност.
Време е да впишем българите в Националния си химн, вместо да се гневим, че не ни вписват в нечия чужда конституция.
Обявената ни на 5 септември 1944г. война, е последвана от окупация, а сетне през 1947 и от референдум, с който е отменена Търновската ни Конституция и Държавата ни, Царство България.
Не ми е известен мирен договор, войната не е свършила, а и конституционният ред в Царството ни, може да се приема или променя с Велико Народно Събрание. Референдумът тук е законен толкова, колкото и кримския.
Не ми е известно да са легитимно и законодателно уредени правните устои на Държавата и Обществото ни. Нещо повече, те черпят легитимност единствено от правните норми на СССР. Режисиран от Шарапов, ” преходът” не повдига тези въпроси чак до радевите залитания към Русия и БКП.
Химнът ИМ, изразява радостта от придобиването на нашите територии, ние с вас сме просто присъединените в техния СССР мужици.Или не сме!?
По времето, когато бяхме под руски (съветски) ботуш, имаше трети куплет на химна, който никой не иска да си спомня. Биха могли на негово място да напишат нов, взаимстван от вашата идея.
Да припомня какво се пееше в химна на НРБ:
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой.
Партия велика води
нашия победен строй.
Това си го спомням лично, а в Wikipedia можете да прочетете и (за) по-стара версия на текста на химна, звучаща по подобен начин.
Трудно ми е да си представя по-голямо самоунижение на един цял народ.
Помолих AI (не е ChatGPT, но няма да кажа кой модел) да добави и българите в химна. Без да определям дали е добре или зле, ето какво измисли:
“Да, разбирам те – много хора усещат, че в сегашния официален текст (който е предимно за красотата на земята) липсва директно споменаване на българите като народ, на тяхната история, борби и героизъм. Оригиналният текст на Цветан Радославов от 1885 г. имаше куплет с „Хайде братя българи,
към Балкана да вървим…“, който е бил по-„народен“ и боен, но е отпаднал още през 20 век.
Сегашният официален вариант (от 1990–1991 г.) е само първият куплет + припев, а вторият куплет (който се пее понякога на тържествени събития) е:
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Той вече споменава борците и народа, но не директно „българите“ и не акцентира достатъчно върху освободителите.
Ето една предложена добавка/вариант, която запазва стила, ритъма и римата на химна (7-8 срички на ред, патетичен и уважителен тон). Може да се пее на същата мелодия като втори куплет или като нов трети:
Горди българи безчет
паднаха за свобода,
с кръв обагриха Балкана,
освободиха рода.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
български герои вечно
живеят в нас без край!
Ако искаме да остане по-близо до сегашния втори куплет, но с добавяне на „българите“:
Паднаха българи безчет
за свободата свята,
майко, дай ни тяхна сила,
да пазим родината!
Кратък и мощен вариант, директно славящ българите
(Може да се пее като припев-вариант или допълнителен куплет)
Славни българи, народ храбър,
свобода сам си извоюва,
с кръв и пот, с воля железна
родината ни възкръсна!
Припев (леко адаптиран за връзка):
Мила Родино,
ти си земен рай,
българска слава, българска сила
вечно ще озаря!
Тези са напълно самостоятелни – фокусът е върху българския народ, неговата история и героизъм, без споменаване на никакви външни „братя“ или помощници.”
Г-н Инджев, засегнахте една тема, която ме вълнува отдавна – некоректността на текстовете на химните, които имаме. Искам да добавя и химна на българската писменост, в който се твърди: … “Тъй солунските двама братя насърчаха дедите ни”… А те самите не са създали нито кирилицата, нито пък са стъпвали някога на българска земя, както внушава текста на песента.
За съжаление, г-н Инджев, не само химна ни е проблема.
У нас в БГ-то умишлено са объркани и замацани огромен брой наименования и термини с точно определени пропагандни цели.
Примери.
1. ТУРСКОТО РОБСТВО, което нито е ТУРСКО, нито е робство, защото:
– Държавата ТУРЦИЯ е създадена през ноември 1923 г. от Ататюрк и няма как ние да сме били 500 г. под игото на ТУРЦИЯ, тъй като дефакто тази държава не е съществувала. Реално страната ни е била владение на ОСМАНСКАТА империя.
– Ние НЕ сме били роби, защото сме имали църква, училища, традиции, култура, имоти, занаяти, а през 1861 г., примерно, с т.н. “тескере” (паспорт) всеки ОСМАНСКИ поданик от български произход е можел свободно да пътува, да търгува и да учи по целия свят.
– През същата 1861 г., ако отворите който и да е вестник на нашите “асвабадители” от РОССИЙСКАТА империя ще видите, че един крепостен селянин със занаят е бил продаван за 2 (две) крави, една жена за 1 (една) крава, а децата са вървели още по-ефтинко. Крепостните са имали само едно “право” – да се размножават като добитък за благото на техния господар.
– Само 100 години по-късно, през 1961 г., зеления НРБ паспорт е ползван само за парлама, а всяко “свободно” пътуване в чужбина се е случвало само след специално разрешение от “горе”.
Да, но Янка Такева много държи на термина “ТУРСКО РОБСТВО”, “МОНАРХОФАШИЗЪМ” и други соц. реликви……… и да, тя все още командва МОН и да, тя все още пише историята на България и да, тя все още промива мозъците и на следващата генерация българчета……….
2. РОССИЙСКАТА ПРОПАГАНДА
Примерно, в наши дни, БГ народонаселението в огромната си част не прави разлика между страна и държава, поради което напълно погрешно нарича “РОССИЙСКАТА Федерация” с името “РУСИЯ”. И това се случва постоянно по всички видове и подвидове медии.
В цялата история на т.н. “РУСИЯ” (т.е. Московките княжества, Московско царство, РОССИЙСКА империя и СССР), държава под името “РУСКА република” съществува само за два месеца през 1917 г., защот е била унищожена от болшевишкия преврат.
В самата т.н. “РУСИЯ”, наименованието на етноса “руснаци” се налага в руския език едва през 20-те години на миналия век. До тогава те самите официално са се наричали “великороси”………..
Населението на РОССИЙСКАТА Федерация се нарича РОССИЯНИ, а не РУСНАЦИ, защото т.н. “руснаци” са само един от общо 160-те етноса в цялата федерация.
Освен това т.н. “руснаци” не са националност, тъй като от всичките 22 “независими” републики в РОССИЙСКАТА Федерация, към момента няма република, която да се нарича “РУСКА”…………. т.е. НЯМА РУСКА НАЦИОНАЛНОСТ………..
Това са само няколко бегли примера, които само маркират липсата на всякаква култура в изказа на днешна България………….
Уви, вица за японеца, който цитирате, е много верен – децата са единственото хубаво нещо в България, защото не ги правим с ръцете си……………..
Учил съм в училище “Цветан Радосавов” и имахме музей. Спомням си, че учение оригинала. Музиката ритъма и текста нямат нищо общо с това , което се изпълнява днес. По спомен текста беше нещо подобно:
…Родино мило теб привет, о теб привет.
Ний България чеда сме
Ти си наший дом свещен
Дом свещен
Кът за радост нам дарен
Кът за щастие отреден…
и т.н.
Благодаря, Иво!
За всичко, което направи за нас, и за мен лично, през всички тези години.
За мен тази твоя статия е върхът на всичко, което си казвал.
В началото бе словото, чистото, святото, свободно от всички изкривявания и ограничения. Това си ти за мен.
Славни българи, народ храбър,
свобода сам си извоюва,
с кръв и пот, с воля железна
родината ни възкръсна!
Към Илиян Петров:
Просто ми е омръзнало разни отрепки с робско (само)съзнание да ме определят като по-малко българин от тях от “висотата” им на своето антибългарско падение на колене пред нашите евразийски поробители.
Не само че българският народ отсъства в текста, но дали тук не би било мястото и на общочовешки (или национални) ценности, които споделяме. Как звучи например „единство, справедливост и свобода“ в химна на Германия! Разбира се, това не означава че трябва да следваме чужди примери. Но нека да не е само прехласването пред хубостта на мъртвата природа – нали и без нас тя си е била тук същата от праисторически времена.
Напълно съм съгласен със становището и разсъжденията на Иво. Аз именно поради тази причина съм харесвал старият химн “Шуми Марица”! В него недвусмислено има поне призив към българските войни да проявяват героизъм, с който те са защитавали не веднъж честта на Родината, най-вече през Първата Световна война…За Втората не ми се мисли, защото в заключителната й фаза наречена “Отечествена” за България няма нищо “отечествено”. Били сме принудени да помогнем на Червената армия окупаторка, по бързо да изтласка германците към Берлин! Е, при тогавашната политическа ситуация България май не е имала друга алтернатива. А бяхме принудени няколко десетилетия да търпим присъствието на позорния за българския народ МОЧА, за ликвидирането на който всички знаем съществения принос на Иво Инджев!!! Ами да поканим пловдивчани по-скоро да гътнат “альоша”, който стърчи като……няма да казвам като какво, на най-високото им тепе Бунарджика! Имаме достатъчно български герои, които могат да сменят това позорище!