Човек за човека е гад, когато озверее от глад

5 мнения за “Човек за човека е гад, когато озверее от глад”

1. Слаб превод, със съкръщения… ако искате го публикувайте:

   все пак говорим почти еднакъв език… с тези…

   На 30 януари 1922 година Политбюро забранява публикуването на съобщения за масов канибализъм

   „Гладът се засилва, зачестяват случаите на смърт вследствие на глада. През ноември и октомври от глад са починали 663 деца, 2735 болни и 399 възрастни. Епидемиите се засилват.“

   На 30 януари 1922 година Политбюро на Централния комитет на Руската комунистическа партия (болшевики) забранява публикуването на съобщения за масов канибализъм и некрофагия в гладуващите райони на страната.

   (бел. авт. Некрофагията е хранене с мъртви организми… накратко… ама не тва дето си мислите, като да си купите месо или нещо от магазина…. )

   В съветско време за глада от 1921–1922 година в Поволжието се пишеше и говореше еднообразно и доста скучно. Обикновено се казваше, че през лятото на 1921 година е настъпила суша и в някои области на страната реколтата е загинала и е започнал глад. Но трудещите се от цяла Съветска Русия, а след тях и представители на прогресивното човечество, са се притекли на помощ на пострадалите и в течение на кратко време гладът и неговите последици били ликвидирани.

   От време на време обаче се появяваха статии и брошури, които излизаха извън общата линия, в които се твърдеше, че Американската администрация за помощ, доставяща храни от чужбина и хранеща гладуващите, се е занимавала с шпионаж, подготвяла е заговори срещу съветската власт и че само благодарение на проницателността и бдителността на служителите на Всеруската извънредна комисия техните тайни намерения били разкрити, а американците — изгонени от страната.

   Продоволствените затруднения по време на Гражданската война

   Продоволствените затруднения по време на Гражданската война възникваха навсякъде и редовно. Често недостигът на продукти в селските райони беше следствие от безмилостното им изземване от съветската власт чрез представители на продоволствените комисии от всички нива, с подкрепата на специално създадените въоръжени продоволствени отряди.

   Всяко отклонение от предаването на установените по време на продоволствената разверстка количества зърно, месо, масло и други продукти водеше до безпощадни репресии.

   Селяните се възмущаваха и понякога дори въставаха. Но след пристигането на въоръжени части се смиряваха и предаваха повече, отколкото реално можеха да дадат.

   Често се оказваше, че е предадено всичко, включително семената за следващата сеитба. Работническо-селското правителство обещаваше помощ и напролет предоставяше заем от зърното, отнето от самите тях. Но в различните части на страната това се случваше по различен начин и резултатите от проявената държавна грижа бяха напълно различни.

   Провалът на сеитбата

   В резултат пролетната сеитба през 1920 година в Томска губерния и в редица други губернии на практика се оказа провалена. А през есента отново се изискваше предаване на зърно по продоволствената разверстка и за есенната сеитба останаха още по-малко семена.

   В информационната сводка на Всеруската извънредна комисия за периода 1–15 август 1920 година се съобщаваше:

   „Саратовска губерния. Във връзка с пълния неурожай и почти пълната липса на зърно за есенна сеитба се създава изключително благоприятна почва за контрареволюционни сили.“

   Същата картина се наблюдаваше и в Самарска губерния, където селяните нямаха нито зърно за следващата сеитба, нито каквито и да било запаси, за да преживеят до пролетта.

   В част от поволжките райони селяните дори се опитваха масово да отказват изпълнението на продоволствената разверстка. Съветската власт, както обикновено в подобни случаи, не се церемонеше. В информационна сводка на Всеруската извънредна комисия от 26 октомври 1920 година се казваше:

   „Татарска автономна република. Селяните се отнасят недружелюбно към съветската власт поради различните повинности и разверстки. При слабата реколта през тази година на места в републиката отказаха да изпълняват разверстката. В тези случаи успокояващо действат изпращаните въоръжени отряди.“

   Началото на масовия глад

   Към пролетта положението стана критично. Нямаше нито какво да се яде, нито какво да се сее. Селяните се опитаха да си върнат зърното, събрано в държавните складове, но властите отново изпратиха въоръжени отряди.

   „Наблюдава се масова смъртност от глад.“

   В края на пролетта и началото на лятото на 1921 година в Поволжието, Урал, Сибир, Северен Кавказ и Украйна започнаха да се появяват огнища на глад.

   Въпреки това, тъй като гладуващите райони се редуваха с напълно благополучни, съветското ръководство не възприемаше ситуацията сериозно. Допълнително объркване внасяха и сведенията от местата. От едни и същи губернии постъпваха ту съобщения за смъртни случаи от глад, ту доклади за очаквана добра реколта. Местните ръководни дейци или съобщаваха за ужасяваща суша, която унищожавала всичко живо, и за настъплението на скакалци, които щели да доунищожат останалите посеви, или, напротив, радостно рапортуваха за падналите дъждове и за преодоляването на последиците от жегата.

   В резултат в Поволжието беше изпратена комисия на Централния комитет на Руската комунистическа партия (болшевики), а работата по организиране на помощ за гладуващите, както тогава се изразяваха, започна да се развива. В цялата страна започна събиране на парични средства и хранителни продукти в полза на гладуващите. В оказването на помощ се включиха Американската администрация за помощ и организации на Червения кръст от различни държави.

   На пострадалите райони трябваше да помогне и проведената през пролетта на 1921 година, след обявяването на Новата икономическа политика, замяна на продоволствената разверстка с продоволствен данък. Както твърдяха болшевиките, продоволственият данък рязко облекчавал и подобрявал живота на селяните. На практика обаче всичко зависеше от местните власти и най-вече от печално известните продоволствени комисии.

   В сводките на органите за сигурност се съобщаваше, че в някои губернии продоволственият данък се определя според засятата или намиращата се в разпореждане на селското семейство земя. Освен това, възползвайки се от неграмотността на селяните, продоволствените работници завишаваха площите им понякога двойно.

   В крайна сметка, въпреки благотворителната помощ, гладът в страната продължаваше да се разраства и задълбочава. Освен това започнаха и епидемии.

   На 18 ноември Всеруската извънредна комисия докладваше на ръководството на страната за положението сред немското население в Поволжието:

   „Броят на гладуващите нараства. В Мамадышкия кантон броят на гладуващите е 117 156 души, от които 45 460 са нетрудоспособни. Случаите на смърт от глад са 1194. Броят на заболяванията нараства. По данни на Народния комисариат по здравеопазването от тиф са заболели 1174 души, починали са 162. Заболяванията сред децата се увеличават.“

   На 19 ноември органите за сигурност съобщаваха за Оренбургската губерния:

   „Гладът се засилва. Детската смъртност нараства. Усеща се остър недостиг на медикаменти. Поради липса на материални средства борбата с глада се води слабо.“

   На 12 декември — за Самарската губерния:

   „Гладът се засилва, зачестяват случаите на смърт вследствие на глада. През ноември и октомври от глад са починали 663 деца, 2735 болни и 399 възрастни. Епидемиите се засилват. За отчетния период от петнист тиф са заболели 269 души, от коремен тиф — 207, от възвратен тиф — 249 души. Шведската комисия на Червения кръст е поела издръжката на 10 000 деца.“

   „Небивало явление на масов канибализъм“

   През новата, 1922 година, сведенията за канибализъм започнаха да постъпват в Москва с все по-голяма честота. На 20 януари сводките споменаваха за случаи на канибализъм в Башкирия, а на 23 януари на ръководството на страната беше докладвано, че в Самарската губерния положението е излязло извън рамките на единични случаи:

   „Гладът е достигнал ужасяващи размери: селяните са изяли всички сурогати, котки и кучета; в момента консумират трупове на починали хора, като ги изравят от гробовете. В Пугачовската и Бузулукската околии са установени многократни случаи на канибализъм. По думите на членовете на волостните изпълнителни комитети в село Любимовка канибализмът приема масови форми. Лицата, уличени в канибализъм, се изолират.“

   За ужасите, които се случваха в гладуващите райони, започна да пише и партийната преса. На 21 януари 1922 година вестник „Правда“ публикува:

   „В сибирския вестник „Икономически път“ са отпечатани впечатленията на другар, посетил гладуващите места. Те са толкова ярки и характерни, че не се нуждаят от коментар.“

   Публикуваният във вестника разказ описваше сцени, които дори за опитните партийни работници изглеждаха немислими. В селата хората умираха по улиците и в домовете си, а телата често оставаха непогребани поради пълното изтощение на живите. Роднини и съседи, загубили разсъдъка си от глад, прибягваха до канибализъм, като консумираха плътта на починалите.

   В някои населени места, според свидетелствата, се стигаше до случаи, при които деца изчезваха безследно, а впоследствие се установяваше, че са станали жертва на канибализъм. Местните власти регистрираха тези факти, но често не разполагаха с никакви средства за противодействие, освен изолиране на уличените лица.

   В сводките на органите за сигурност се подчертаваше, че явлението не е спорадично, а придобива масов характер. В отделни села броят на регистрираните случаи на канибализъм надхвърляше десетки, а населението беше напълно деморализирано.

   Реакцията на властта

   Въпреки постъпващите сведения, централното ръководство се опасяваше, че публичното разгласяване на подобна информация може да нанесе сериозни щети на международния престиж на съветската държава. Освен това съществуваше страх, че описанията на канибализъм ще подкопаят доверието на населението към властта и ще бъдат използвани от противниците на режима.

   На 30 януари 1922 година Политбюро взема решение:

   „Да се забрани публикуването в печата на сведения за случаи на канибализъм в гладуващите райони.“

   От този момент нататък всички подобни материали бяха класифицирани като строго секретни и предназначени единствено за служебно ползване от висшето партийно и държавно ръководство.

   Помощта отвън и нейното възприемане

   Междувременно дейността на Американската администрация за помощ и на чуждестранните благотворителни организации продължаваше. Благодарение на тях милиони хора получаваха минимални дажби храна. Въпреки това съветската пропаганда представяше тази помощ като второстепенна и подчертаваше, че основната заслуга за „преодоляването на глада“ принадлежи на партията и съветската власт.

   Вътрешните документи обаче показват, че без външната помощ последиците от глада биха били несравнимо по-катастрофални.

   Краят на глада и мълчанието

   Постепенно, през втората половина на 1922 година, положението започна да се стабилизира. Новата реколта, намаляването на продоволствения натиск и международната помощ доведоха до отслабване на глада. Заедно с това изчезнаха и масовите случаи на канибализъм.

   Темата обаче беше изцяло изтласкана от публичното пространство. В официалната историография гладът от 1921–1922 година беше представян като резултат единствено от природни бедствия, а трагедиите, до които беше доведенo населението, включително канибализмът, останаха скрити зад гриф „секретно“ за десетилетия.

   Едва след разсекретяването на архивите стана възможно да се възстанови реалната картина на събитията и да се разбере мащабът на човешката катастрофа.

   Евгений Жирнов

   Г-н Инджев, повтарям ако искате, пулбикувайте или ползвайте текста… постарх се колкото мога лично и с помощ от ИИ… може и Вие да минете върху него ако нещо не съм го.. побългарил 😉

2. Ако смятате, че се случва нещо съвсем ново в съвременната история, бързам да ви информирам, тази греда се повтаря постоянно и то в продължение на повече от един век. Ще се изненадате, но първите Американците, които спасяват Русия от глад, стигат до там с параходи. Всичко започва през 19-ти век. За съжаление, сценарият е непроменен. Русия обикновено се довежда до ръба на пропастта от управляващите, а след това от критичната точка САЩ са ги оттегляли четири пъти през последните 130 години. И ето отново това прави Тръмп. Просто е невероятно. Изглежда, че историята трябваше да направи последната си крачка. Русия, след няколко години на война се озова в ситуация, при която логиката подсказва че още малко и режимът няма да издържи. Но тогава се появяват американците отново, давайки на Руснаците още един шанс да се измъкнат от тази каша невредими. И тук възниква основният проблем.
   Въпросът е: Пак защо? Никой не знае със сигурност. Може би Вашингтон се страхува, че в този хаос, наистина някой ще натисне червения бутон? Или Кремъл е необходим като… управлявана криза, удобна за контролиране на Европа. Може би всичко е въпрос на бизнес.
   Корпорациите не обичат да губят дори токсични пазари. Или може би всичко е така, заради обикновена глупост. Американските политици просто не знаят друг начин.
   Независимо какво прави Русия, те продължават да вярват, че могат да постигнат споразумение с нея.
   И това е най-страшното. Америка не просто спасява Русия, тя го прави по навик. Историческата инерция е толкова силна, че никой дори не се замисля как ще свърши това. Отново и отново с глад, войни, репресии, милиони жертви. Но САЩ всеки път издърпват Москва от бездната и всеки път руснаците им отвръщат с омраза. За да се разбере колко дълбока е тази историческа дупка, да видим колко пъти и по какви методи САЩ вече са изтегляли Русия от дупките и до какво са довели те.
   През 1921 г. Владимир Маяковски пише стихотворение, озаглавено „Колко милиони гладни? 10“, което съдържа тези редове.
   Храни ни АРА. Ще успее ли тя?
   Да нахрани милионите деца.
   Чуждестранен работник помага
   Ще ли му се удаде
   на милион храна да даде
   АРА е Американската администрация за подпомагане. Маяковски силно греши в прогнозата си. През 1923 г. вестник „Известия“ пише, че в Съветския съюз Американците са изхранвали 11 милиона души в Русия, почти десета от населението на страната в 28 000 градове и села и са раздали над милион и четвърт хранителни пратки. АРА е реновирала 15 000 болници, обслужващи 80 милиона пациенти, и ваксинира 10 милиона души срещу различни епидемични заболявания. Мисията на Вашингтон в АРА беше водена от Хърбърт Хувър, бъдещият президент на САЩ.
   Конгресът на САЩ отпусна 59 милиона долара, за да спаси Русия от глад. Това е около един милиард съвременни долара. Чрез фонда ARA Рокфелер отдели отделно 1 100 000 долара в подкрепа на учителите. Това са около 20 милиона съвременни долара. ARA достави 12,5 тона научна литература и помогна за организирането на турнето на Московския художествен театър „Станиславски“ в Америка. Какво всъщност се е случило през тези години? Какво знаем за глада в Съветска Русия в началото на 20-те години на миналия век?
   Може да се изненадате, но съвременните изследователи вярват ,че това е най-тежкият глад в руската история след Голямата чума при Борис Гадунов в началото на 17 век. Американският историк Ричард Пайпс го нарича най-големата невоенна катастрофа в европейската история от Средновековието насам. Можете ли да си представите? Разбира се, това е колосална социална и хуманитарна катастрофа. Бедствие. Достатъчно е да кажем, че все още не знаем точния му брой жертви. Според груби оценки, гладът от 1921-1922 г. и свързаните с него болести са убили повече от 5 милиона души. Няма точни данни, тъй като в след революционна Русия статистическите записи са се водили по очевидни причини
   неточно. По какво съветският след революционен глад се различаваше от предреволюционния, по време на който, между другото, познайте кой е помагал на руснаците? Разбира се, американците. Затова е сформиран така нареченият Гладен флот, който достави хиляди тонове храна на Русия. Правителството на САЩ също предостави финансова помощ на руските губернии.
   В Картината „Разпределение на храна“, шейната доставя американски храни, донесени с парахода „Мисури“. Моментът на пристигането на Корабът за Русия е представен в друга картина, наречена „Корабът с помощи“. Това не е идеологически саботаж, а картините не изобразяват измислица. Това са картини известният руски маринист Иван Айвазовски, който очевидно не е идеологически диверсант. За съжаление, за Русия гладът е типично явление. Например, през 19 век, в зависимост от природните и климатичните условия условия, глад е възниквал периодично на всеки 5-7 години. Поради лошата реколта през 1840 г. И особено през 1891-1892 г. е имало масова смъртност от глад. Дистрофията и гладуването, проституцията са широко разпространени. Майките изоставят децата си. Има случаи на убийства на лекари. Но гладът от 1921-1922 г. години е безпрецедентен по своя мащаб. Той обхващаше огромна територия от Урал до Черно море, където са живели над 30 милиона души. Тоест, не е само Поволжието. Фактът, че Поволжието е гладувало, е стереотип. През 1921-1922 г. Южен Урал и приУралието, средното и долното Поволжие, както и пристанището Астрахан, Кавказ, Украйна и Крим. Следреволюционният глад в Русия започва от големите градове. Например, жителите на Петроград вече гладували през зимата 1917-1918. в последиците от две войни: Първата световна война и Гражданската война. Селскостопанското производство е в упадък и година по-късно ситуацията само се влошава. Това води до масово напускане на хора от бившата имперска столица и нарастващата смъртност сред останалите градски жители.
   Мащабът на бедствието е красноречиво илюстриран от този факт. До 1920 г. буквално половината от членовете на Академията на науките и населението на Петроград е намален двойно. Следователно, основната цел на военния комунизъм е натиск към селото, за да могат селяните да споделят хляба си с града. Но селяните сеят по-малко и нямат излишък. В повечето региони има суша няколко сезона поред и хората остават без провизии. И селяните трябвало да гладуват. През март 1921 г. На Десетия партиен конгрес Ленин признава, че е невъзможно да се вземе храна по време на глад.
   Селяните нямат излишъци, защото просто нямат нищо. А какво ще стане, ако проблемът не бъде решен?
   Глад сред селяните, може да доведе до колапс на държавата.
   Когато гладът вече се е превърнал в масово явление, правителството на Ленин се опитва да го скрие, като разказва истории във вестниците за план за електрификация на страната.
   Когато бедствието прие катастрофални размери размери, накрая съобщават, че 25 милиона души гладуват в страната. В действителност цифрата е била много по-висока. Патриарх Тихон е поискал помощ от Епископа на Ню Йорк. „Чрез вас призовавам народа на Съединените щати на Северна Америка. В Русия има глад. Огромна част от населението ѝ е обречено на…смърт от глад. Зърното на много провинции, някога житница на страната, е изгорено от суша. Епидемии се появяват поради глад. Необходима е възможно най-широка помощ. Всякакви съображенията от различен порядък трябва да бъдат оставени настрана. Хората загиват, бъдещето загива, защото населението изоставя домовете, земите, нивите, фермите и тича на изток, викайки: „Хляб!“ Забавянето заплашва с бедствия, нечувани преди. Изпратете хляб и лекарства незабавно.“
   Призив от Максим Горки гласи:
   „За земята на Лев Толостой и Достоевски, Менделеев и Павлов, Глинка и други световноизвестни личности, дойдоха ужасни дни. И аз смея да вярвам, че културните хора на Европа и Америка, след като са разбрали трагедията на ситуацията за Руският народ, незабавно ще му помогнете с хляб и лекарства.
   И американците не ги карат да чакат дълго. Най-голямата помощ беше предложена Американска организация APA. която, както се посочва в изявлението й, си поставя за цел само една задача:
   „да се окаже всякаква възможна помощ на руския народ, преди всичко на гладните, болните и особено на децата. Ние, като християнска нация, трябва да положим повече усилия, за да предотвратим тази трагедия.“
   Година по-късно, през 1922 г., Максим Горки пише с благодарност:
   „Щедростта на американския народ съживява мечтата за човешко братство във време, когато човечеството отчаяно се нуждае от подкрепа и състрадание. Вашата помощ ще бъде записана в историята като уникално и гигантско постижение, достойно за най-голяма слава и дълго ще остане в паметта на милиони руски деца, които спасихте от смърт“.
   Даааааа, американската помощ е толкова дълбоко вкоренена в руската история, че почти никой не знае за нея днес. Благодарността на руския народ е толкова огромна, че е просто е невидима.
   Лев Троцки пише през същата година:
   „АРА ще ни нахрани, когато пристигнат параходите въпросът ще се реши за 5 милиона гладуващи. Ако сравним това с други европейски организации, оказва се, че всички те заедно вършат 10 пъти по-малко работа. Ролята на АРА е огромна, великодушието се появи пред нас в истинската му светлина.“
   Недоброжелателите определено ще кажат, без да крият своят сарказъм за това как американската буржоазия уж просто печели пари от страдащите съветски граждани и че болшевиките вероятно са плащали за храната с царското злато. Но не. Помощта е напълно безплатна.
   Заместник-председателят на Съвета на народните комисари Лев Каменев заяви съвсем официално:
   „Благодарение на огромната, напълно безкористна, повтарям, безкористна помощ на АРА милиони хора от всички възрасти бяха спасени от смъртта и цели села и дори градове преживяха ужасната катастрофа, която ги заплашваше. Народите, населяващи Съюза на съветските социалистически републики, никога няма да забравят за помощта, която американският народ им оказа чрез АРА. „
   Да, възможно е интелигентният и образован Каменев да не е имал намерение да забрави щедростта на американците, които спасиха милиони съветски граждани. Но спасените граждани на СССР са гледали на американската помощ, естествено без капка благодарност и дори с подозрение и презрение. Изглежда, че съветските граждани вярвали, че американците им дължат нещо или им предоставят помощ, основана на някакъв техен таен злоумишлен план. Недоверието е огромно. В Русия всичко е все още така. Те се отнасят с американците по същия начин. Но в началото на 20-те години на миналия век някои известни съветски хора трябвало по някакъв начин да оправдават особеностите на поведението на съгражданите си пред АРА и американската администрация относно помощ. Корней Чуковски дори пише анонимно писмо до американците – уж писмо от жена, обясняващо някои подробности на неблагодарната руска душа. Това писмо е истински паметник на епохата. Струва си да се цитира изцяло, за да може напълно да се оцени атмосферата какво се е случвало през тези години, мащабът на помощта и не напълно адекватният характер на повечето граждани на Съветска Русия. Основната причина за това Чуковски формулира точно в самия край на писмото.
   „Няма чай сутрин, няма хляб. Спя с палтото си. Мастилото в мастилницата е замръзнало. Печката не е палена цяла зима. Всички мебели отдавна бяха изгорели. Слагам ръкавици и вземам книга. Без ръкавици е невъзможно да се обърнат страниците. Те също са замръзнали. Книгата е пълна с идеализъм, но аз отбелязвам само пасажите, които имат отношение към храната. Какви охранени са били героите на известни романи? Пикуик, Ана Каренина, Родерик Хъдсън, Мадам Бовари. Опитвайки се да избегна глада, аз и семейството ми напуснахме Петроград и отидохме в селото. Но се оказа, че селяните ядат глина, мишки и дърво. Смъртта им беше по-позната, отколкото на нас. И след три месеца семейството ми и аз се върнахме в Петроград, за да умрем. Когато обаче се приближихме до гарата, видях нещо, което ми се стори като чудо. Две весели деца, които стояха на стъпалата на входа на сградата. И когато ги погледнах, те се засмяха. Не можех да повярвам на очите си. Не бях виждала деца да се смеят от три години. Момчетата и момичетата, които виждах, изглеждаха като стари мъже и жени, сбръчкани, сиви и ядосани. Но тези деца стояха и се смееха, сякаш всички млади хора от Петроград бяха възкръснали. Те се биеха като деца. Те тормозеха и дразнеха минувачите, опипваха по каруците. Всички казваха, че някакви далечни странни, неразбираеми хора дойдоха от някаква Америка. Те бяха толкова странни момчетата, които донесоха истинска захар със себе си. Не захарин, и бяло, истинско бяло брашно. И ни хранеха безплатно. Да, наистина безплатно. Те хранеха слабите и болни деца. Скоро в детския език се появила нова дума, американеца, което означава да се нахраниш до насита. Връщайки се у дома, децата повтаряха. Американците ме нахраниха до насита днес. Ако си бяха подготвили добре домашните, казваха: „Ние научихме си урока по американски.“ Едно момче, възхищавайки се на мускулатурата на приятеля си, го нарича истински Американец. Скоро научихме значението на буквите A.Р.А, които бяха произнасяни от нас с една дума – АРА. Тази дума се чуваше често и придоби широко разпространение. С руски окончания. Аровски, аровци, арски. Вместо ура, децата ни викаха на улицата: „АРА! Изненадващо ли е, че гладните бащи бързо завиждаха на възстановяващите се деца? Ние станахме пролетарии, а нашите потомци се превърнаха в буржоа, който врърщайки се у дома се хвалят: „Вие дъвчете краставици и картофи, но днес ни дадоха ни топли макарони и какао. Изненадващо ли е, че всяко дете искаше да донесе на майка си поне малко макарони? Опитвайки се да преодолее нарастващата пропаст между родители и деца, АРА разработи планове за подпомагане на родителите. Получих писмо от берлинчанин издател с новината, че ще отпечата един от старите ми ръкописи и че като авансово плащане ми изпраща три пакета с храна чрез АРА.
   Само си помисли, три пакета с храна от АРА. Знаеш ли, скъпи мой Рокфелер, какво означаваха за мен тези три пакета от АРА? Можеш ли да разбереш как аз съм благодарна на Колумб за откриването на Америка? Благодаря ти, стари моряко, благодаря ти скитнико. Тези три пакета означаваха повече за мен от просто бягство от смъртта. Те ми дадоха възможност да се върна към литературата. Чувствах се отново като писателка. Но за колко дълго стигнаха тези пакети?
   Децата ми тичаха всеки ден до офиса на АРА на Морская. И всеки ден се връщаха с празни ръце. Съмнявам се, че някой американец може да разбере радостта ми, когато някой от семейството довлече количка с дългоочаквани пакети АРА! И да ги довлече на третия етаж в апартамента ни. Не е ли чудо, че от другата страна на света някакви янки, за които съм слушала през целия си живот, че са безсърдечни хора ламтящи за печалбата, посветили се на търгашество? Не е ли чудо, че тези хора са пътували хиляди мили, за да ме нахрани и да ме направят щастлив?а Почувствах ново начало в това и нова добра ера. Киев страда, а Ню Йорк го усеща. Проблеми в Петроград – вълнуват Бостън, сякаш всички градове са обединени. Москва става съсед на Чикаго. Океани и планини, които ни разделят престанаха да съществуват. Дали това е началото на предсказаната епоха от Американски поети? Всички нации общуват? Трябва ли да има едно сърце на Земното кълбо? Ако ме попитат дали руският народ изпитва истински благодарност към американския народ, който спаси хиляди животи от болести и смърт, бих била принудена да отговоря честно: едва ли. Отделни хора изпитват дълбока благодарност, но не и масите от хора. Въпреки че само се докосвам до Петроград и Москва. Причините обаче са лесно разбираеми. Преживяхме войната и революция. Човек, преминал през подобни изпитания, спира да се доверява на когото и да било и вярва само в себе си, защото зад многото високопарни думи и фрази има скрита измама. Дори сега, виждайки как Америка храни децата ни у нас се казва: „Нашият народ не знае почти нищо за американската литература и наука. Докато руските ни магазини са пълни с евтини преведени немски романи, единственият американски писател, преведен на нашия език, е Ъптън Синклер, който учи нашите хора да виждат негативните страни на Америка.
   Руската средна класа не знае нищо за това как е създадена АРА, какви са идеали и цели й. Те познават само арогантните, забързани Американци в бързи коли и казват: „Такива хора не могат да ни хранят просто така. Първо, в очите на руснаците тези хора не изглеждаха мили. Те винаги са заети, винаги бързат, винаги са официални и винаги изглеждат… гледайки надолу от висините на позицията си позиции. Често забелязвах, че след лична комуникация с американците, руснаците изглеждали обидени. Искат американците не само да ги нахранят, но и да проявят приятелски интерес към личните им нужди и живот. Американците са изключително резервирани, затова се стига до заключението, че Американците са безчувствени и изключително формални. Всичко гореизброено е за отношението руснаците към АРА – това не е само мое лично мнение. Визирам известния Роман на Пелняк „Третата столица на двадесет и третата година“, в който представители АРА се представят като пияници. Не съм забелязал в никоя руска книга приятелско отношение към АРА. Наскоро пееха в един от малките театри. Американският дух е твърде отдавна е смесен с руски. „Време е да добавим АРАмата. Но ще разбере ли АРА този мат?“ Публиката се засмя. На никого не му хрумна да изхвърли тази песен от репертоара. Не можете да обвинявате обикновения човек на улицата, че е толкова невеж? Не. И не го обвинявайте твърде строго за неблагодарност, защото само свободните хора могат да чувстват и искрено да изразяват своята благодарност, защото само свободните хора могат да чувстват и искрено да изразяват своята благодарност. Тази фраза се съдържа почти всичко. Всичко, което трябва да се знае и разбира от Русия за всички времена.“
   Веднага щом критичната фаза на бедствието отмина, болшевиките започнаха да се чувстват обременени от нуждата да им помога Америка, дискредитирайки съветската власт в очите на населението. Още през юли 1922 г. правителството на Ленин шокира света, като обяви намерението си да възобнови износа на зърно. Можете ли да си представите, през януари 1923 г. В Одеса можеше да види следната сцена: американски кораб в пристанището разтоварва храна за гладуващите, докато съветски кораб товари зърно наблизо за изпращане до Хамбург. Виждайки, че загрижеността за храната гладуващите съветски граждани бяха поети от чуждестранни организации, съветското правителство насочи ресурсите си към други цели. На 25 август, три дни след подписването на споразумението с Хувър, Литвинов съобщил в Москва, че е продал бижута на стойност 20 милиона златни рубли в Англия. И купувачът щял да купи за още 20 милиона паунда стерлинги? Това са фондове, надвишаващи даренията от чужбина за гладуващата Русия. В началото на октомври 1921 г. Троцки дал строго секретни инструкции на съветския агент в Германия Виктор Троп да направи поръчки за пушки и картечници на стойност 10 милиона златни рубли. Това стана известно през есента на 1922 г, което предизвика голяма изненада в американските благотворителни среди. Доказателства, че съветското правителство е продавало продукция в чужбина по време на глада в собствената му страна, шокира общественото мнение на Запад. Съветските властите обясниха това с нужда от пари, за да придобият промишлена и селскостопанска техника. Хувър протестира срещу нехуманната политика на правителството, да граби храна от гладуващите хора в замяна на вносно оборудване и суровини, в името на успешна икономическа дейност на онези, които имат достатъчно късмет да оцелеят. Но тъй като най-лошото вече било зад гърба, болшевишките власти пренебрегват мнението на Запада. Съобщенията за износ на зърно от Русия направиха невъзможно набирането на още помощи… И през юни 1923 г. чуждестранни социални активисти прекратиха дейността си в Русия. При тези обстоятелства САЩ започнаха да свиват тяхната работа. В навечерието на закриването на клона в Уфа, например, Москва препоръча на местните власти да организира отпътуването на АРА, поздрави, благодарности, сбогуване, но това трябва да е с напълно официален характер от името на местните централни изпълнителни комитети, държавни автономни институции и изпълнителни комитети на държавни предприятия. При никакви обстоятелства не трябва да има масови актове на благодарност и речи от името на населението.
   Впоследствие съветската пропаганда ще говори за американския шпионаж и подривна дейност през тези години.
   Антиамериканизмът все още се насажда и днес. Този трик вероятно вече е бил известен още от водачите в
   примитивните племена. Нарисуват изображение на враг на стената на пещерата и докато хората хвърлят камъни по него, измъкнат месо от общия казан. Трябва ли потомците на спасените от смърт да знаят истината? Особено след като тази истина някак си не се вписва в политиката на Кремъл. Въпреки това, такава мащабна помощ остави след себе си множество документални доказателства в руските архиви. Преди няколко години Националният музей на Башкортостан, който пострада особено от глада в онези години, организира изложба, посветена на мисията на АРА. За първи път в история. Изложбата беше отворена само няколко дни и беше затворена по нареждане отгоре. И това е напълно естествено за Русия. Как може да се говори за ролята на САЩ в спасяването руския народ от глад, когато всички федерални телевизионни канали днес наричат Америка враг, потискащ Русия по всякакъв възможен начин? Но съвременните руснаци на средна възраст събитията от 90-те години на миналия век все още трябва да са им в паметта, когато след разпадането на Съюза, разрушената и бедната страна се нуждаеше от помощ и я получи от Съединените щати на Америка. Операция Провидънс Хоуп на американските военновъздушни сили за доставка на храни за Русия и страните от ОНД се извършват от 1992 г. до 1997 г. Америка е внасяла храни в Русия цели 5 години. По същество Русия се изхранваше от НАТО. Самолети на НАТО донесоха храни да нахранят настоящите критици на Съединените щати. Младите Соловьови, Скабееви, Кисельови и други шушумиги погълнаха хуманитарната помощ с апетит. За тази цел бяха извършени над 500 полета. Мина време и пак са забравили? Струва ли си да се споменава Ленлиза или този момент все още има свой собствен отпечатък върху паметта, макар че е изкривен и изопачен в името на култа личността и величието на СССР? По този начин, въпреки постоянните политики на Американците, грубо казано, винаги са хранели в трудни времена руснаците, и веднага щом последните възстановят калорийните си резерви, тогава винаги започнаха да се хвалят и да стават брутални, точно както сега. Скъпи американци, 4етири пъти през последните 150 години спасихте руснаците от глад. Те станаха по-силни и започна да създава проблеми по целия свят, пречейки на нормалните хора да вършат нормалните си дела и да живеят. Все е една и съща стара история. Слушайте, може би трябва да спрете да ги храните вече?

   По материали от Украйна

3. болшевишките канибали ВИНАГИ са били такива. И не е само по времето на “гражданската война”, когато и големите градове са обезлюдени, заради глада и терора. Още тогава са унищожени над 10 милиона! От КОНТРАреволюционният канибал ленинЬ!

   След това идва и ГолодоморЬ и хоХлокостЬ, след 10 години, когато също са унищожени над 10 милиона от глад и тероризъм!!!
   След това идва ГУЛаг и “Голямата чистка” , и в тях – още 10 унищожени от глад и терор, до смъртта на СралинЬ!
   След това идва междусОюзническата война между СралинЬ и неговият таварищ Хитлер с – три пъти повече унищожени – 30 милиона, от глад , от штрафбатските камикадзета , от заградотрядите на чекистите и смершЬ, …..и от всичко ….. . Само в голодоморският Ленинград , СралинЬ убива 1 милион ватници, защото не иска да ги евакуира, и да продължи военното производство, дори от умиращи от глад.

   Но …..но и след войната “бащицата” СралинЬ отново унищожава няколко милиона с глад – в Молдова, в Бесарабия, в западните части на Украйна, заграбени от Полша, заедно с Хитлер, след 1939 г. от пактЬ за “неНАПАДЕНИЕ” МоллотовЬ-Рибентроп!
   И там отново, след войната, канибала СралинЬ прави отново голодоморски хоХлокостЬ, като в Бесарабия и Молдова има канибализъм и в областите населени с българи.

   Така че през цялото време до смъртта на СралинЬ има голодоморски хоХлокостЬ, и преди войната, и по времето на войната, и след войната!

   А , ако нямаше лендЬ-лийз жертвите от войната нямаше да са “само” – 30 милиона, а щяха да са много…. много повече….

   А жертвите на всичките болшевишки голодоморски хоХлокости са толкова на брой, колкото и през Втората световна война ! От – 1917г., до – смъртта на СралинЬ!

4. Истината бавно, но винаги изплува! Блатните павиани ще си платят за всичко!

5. Непонятна руска душа, драги Мел!
   И за мен ми е необяснимо, първо, защо американците не са разбрали, че тези подобия на хора (след първото или поне второто им изхранване) и като следствие на враждебното им отношение и факта, че са изнасяли храните за да доставят оръжия, не заслужават повече спасения от глад.
   Също трябва да им е било известно, че са оправдавали това си действие с някакво завоевателно намерение за което никой АРА труженик не е и помислял.
   Тъпотата на това рашиското население е толкова фрапираща, че не са могли да си представят, че дори ако са искали да ги завладеят и асимилират и ако са сполучили това да направят, ТЕ ЩЯХА ДА ЖИВЕЯТ ПРИ СЪЩОТО ОХОЛСТВО и така да се отърват от всякакъв глад и болести.
   Същото положение е и сега. Карат ги на заколение като добичета да воюват и мрат в Украйна за да „спасяват и освобождават“ сънародници, които ако наистина страдат, спокойно могат да напуснат „ада“и да отидат безпрепятствено в родината си.
   Дават на воюващите за това торба пълна с нищожни с рубли които те не могат нищо да реализират. Освен да се напиваш до безумие, или да умреш на фронта, нищо друго не можгат да постигнат. Дори и да превземат тези територии, следствие на пошлостта, некадърността и разрухата в тяхната държава, там няма да постигнат нищо положително.
   Добре знаем от соца, как рушиха старите буржоазни сгради и фабрики и на тяхно место строяха руини от панелки и „заводи“ с калпава продукция, която и самите нас мъчеше.
   Може би единствената възможност за нас е те да бъдат изтласкани в границите на жалката си федерация и там да бъдат запечатани без всякакъв контакт с нас и така да изчакаме да се самоизядат. Защото гладът пак ще се завърне и това вече са го правили през Гладомора.
   Това, че ни плашат с атомарен отговор, не трябва да ни плаши, защото–
   Първо, САЩ знаят къде се намират тези установки,
   Второ, те ги следят от космоса и при най–малкото „оживяване“ на стартовата площадка, могат веднага да я унищожат.
   Трето, едва ли тези площадки са още използваеми (което добре познаваме от времето на соца, че военната ръжда не можеше и да се боядисва) а е възможно дори те да изпуфкат при старата им още в силозите.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.