На днешния ден за почитане паметта на жертвите на комунизма читателите на ivo.bg вероятно очакват моя реакция и принос към темата в блога във връзка с черната дата, свързана с апогея на червения терор, който системно критикувам и изобличавам според силите си от десетилетия.
Принос трудно мога да прибавя от фактологична гледна точка към казаното и написаното от историците с честна позиция, колкото и да се опитват да ги маргинализират в посткомунистическа България.
Свое мнение винаги мога да изразя, включително с риска да се повторя във връзка с мои текстове, публикувани в миналото. И понеже става дума за лична гледна точка, ще си позволя да занимая интересуващите се от нея с обяснение защо през годините постепенно престанах да посещавам възпоминателната церемония на 1 февруари в София.
Ни най-малко не съм оттеглил възраженията си спрямо престъпленията на комунизма. Осъзнах в същото време, че с присъствието си давам поводи на съмишленици да атакуват не само и просто мен (което не е толкова важно), колкото самата идея за жертвите на комунизма да имат “право” да скърбят само пострадалите лично или по линия на семейството си.
Това е толкова скодоумно, че не ми се коментира изобщо. Но е факт. Не желая да служа за “пример” в очите на тази малка, но яростна в самозатварянето си прослойка. Жалка работа е да обяснявам, че както във всяко българско семейство, така и в моето мога да намеря и изтъкна някоя жертва на комунистическия терор. Фактът, че сред имената на разстреляните от т.н. народен съд фигурира и независимият народен представител от последното Народно събрания преди съветската окупация Светослав Павлов, прадядото на моите деца по линия на съпругата ми, също не е обстоятелство, което бих изтъквал.
Смея да твърдя, че проблемът не е в мен. Мога да го илюстрирам с доказаната истина, че нито веднъж не съм се кандидатирал за държавен или политически пост, за да бъда подозиран в корист по линия на моето ясно отношение срещу комунизма. Ако някой може да ме обори, нека опита, но да знае, че го обявявам авансово за злостен клеветник. На този фронт, за разлика ситуацията с блъсканицата на входа на политиката и облагите от нея, съм готов да воювам с все още здравите си публицистични зъби.
Онова, с което не мога да се съглася, макар в личен план отдавна да бях принуден да се примиря и да се науча да не се обиждам, е контрапродуктивният начин, по който шепа хора приватизираха антикомунизма.
Не ги обвинявам в неговото осребряване, макар да има и такива отделни случаи. Вината им се вижда от приноса им за състоянието на демократичното дясно пространство, мъждукащо в насипно състояние. Стесняват все повече базата на дясното, за която са наистина генетично представителни (макар и главно по заслуги на семействата им, а не на собствена антикомунистическа дейност срещу червената хидра по времето, когато тя държеше всичко и всички в хватката си). В същото време същите хора пеят в хора на страничните обвинители, че някакви мимикриращи розови политици и избиратели пречат на истинското обединение на демократичното дясно в България.
Вместо да го оглавят, те се гневят. Ревниво си пазят периметърчето, сякаш някой им го оспорва. Нещо повече, този пагубен процес на отблъскване на съюзници ескалира през годините, вместо да бъде заменен с отваряне към някаква “коалиция на желаещите”. Отстрани надничат похотливо, подсмихват се, тайно ръкопляскат и потриват червени ръчички противниците, които никога не са били толкова ефективни в разбиването на десното единение, както остриетата на вендетата, за които споменавам.
За съжаление моята правота в това отношение получи напоследък и лично потвърждение.
Виден представител на това самохаресващо се на самотния връх на върховния антикомунизъм по (главно) семейни заслуги от далечното минало, за да не кажа най-видният, извърши спотаена (защото не беше публично споделена) подлост по мой адрес. Споменавал съм я (без имена, за да не допринасям за коментираната от мен ерозия).
Бях поканен миналия ноември от Клуб на репресираните в един не малък български град, за да ми връчат грамота за моята дейност като журналист, писател и общественик. След среща с този политик поканата им към мен отпадна с мълчалив отказ от комуникация. Какво е спечелил той от тази интервенция не мога да си представя. Вие ми кажете.
Аз мога да кажа едно: за мен противопоставянето срещу (метастазите на) комунизма е не просто въпрос на принцип, но и дълг на всеки истински демократ. Имам претенцията да съм такъв. Просто изпълнявам дълга си.
Не дължа никому нищо и не очаквам някой да ми се издължава за всичко, което изтърпявам “на топа на устата” през дългите години, през които съм системно “разстрелван” от бившите господари на съветска България, които и днес са се окопали добре и както отбелязах-потриват доволно ръце. Защото не просто някой друг, а най-открояващите се техни политически врагове им вършат мръсната работа по същата схема, по която в международната политика тръмпутинизмът вбива клин в западното единство за радост на бившите ни окупатори.
Не ходя без покана на места, на които не се чувствам добре дошъл, но не се изживявам като безкомпромисен. Например понякога приемам покани като коментатор в спорни от гледна точка на моите принципи медии. Стига да не ми се налага да стигам да безпринципност и всеядност.
Само че е много по-трудно за човек като мен да влиза в сблъсък със съмишленици, поради което просто правя възможното да го избягвам. Компромисите си пазя за реалностите от живота, които, за разлика от съмишлениците, мога да си позволя да избирам или да отхвърлям.
Много, бе, много станаха победителите! На терена, през 1984, ги нямаше.
А сега да се дръпнат, за да минат по пътя си, родените в свободата.
Трябва да осъзнаем, че комунизмът е хитро приспособление на хитрата лисица Ленин за удължаване живота на расссийската империя. След Първата Световна Война на расссийската империя се падала участта на всички империи – разпад със загуба на колониите и съдба с нуждата здраво да работиш и създаваш, вместо сладко да грабиш наготово от колониите.
Всъщност това е причината путинският режим да търпи мавзолея на Ленин с мумията му вътре, макар путинистите да обиждат политическите си противници на “комуна”, “комунист” и т.н.
Взимайки идейната платформа на Маркс за пролетарската революция, болшевиките създават своя империя с разсейки в цял свят – фанатизирани терористки клетки, готови да умрат за абстрактни идеи, всъщност за конкретните интереси на Москва.
Наричани “полезни идиоти”, фанатичните болшевишки слуги, инсталирани на власт от Москва, вършат черната работа на колонизатора да ограбва колониите. Един такъв полезен идиот, възмутен от наглите грабежи на метрополията от колонията България – имам предвид Трайчо Костов, плаща с живота си за осъзнаването на очеизвадното – наложеният на България комунистически режим е за изсмукване богатствата и труда на българите, а несъгласните с това биват ликвидирани.
Същото се проследява и в Унгария, в Чехословакия, днес в Украйна – расссийската империя брани “правото си” да ограбва, защото да създава – не може! Ще пукне от глад, ако не краде и лъже.
Жертвите на комунизма в България са всъщност жертви на левия екстремизъм произведен в руската кочина и впоследствие прилаган в цял свят.
Понастоящем има една нова руска разработка и това е десния екстремизъм, който по проявите на привържениците си не се отличава много от левия в миналото. Например не се изисква голямо усилие за да се види, че в щатите в момента има всички признаци на зараждаща се тоталитарна диктатура – един оранжев любим вожд, който междувременно създаде лична армия уж бореща се с нелегалната имиграция, но с извънредни правомощия да арестува и застреля когото си поиска. Моето мрачно предсказание, което ще се радвам да не се сбъдне, е че тези тръмповски есесовци ще играят главна роля на междинните избори през ноември тази година.
Всичко това идва да каже, че световният проблем не са политическате посоки, а е най-вече тяхното екстремизиране, раздухвано по света, кой знае защо през цялото време, от поредните руски главорези.
Поклон пред жертвите на комунистическия терор присаден в България от руските варвари!
Така, цитирам “Виден представител на това самохаресващо се на самотния връх на върховния антикомунизъм по (главно) семейни заслуги от далечното минало…” е Вили Лилков, но това не трябва да се определя като някакво противопоставяне на съмишленици борещи се за премахване на болшевизма от България. Мисля, че той е бил повлиян от представените досиета от комисията, цитирам човека, който най-добре знае и се запознал с темата, а именно журналистът Христо Христов за един като Иво показан там:
“Комисията само обявява принадлежност към комунистическите тайни служби и нищо повече. Комисията не казва дали агентът е „добър” или „лош”, дали е писал доноси или е давал някаква важна информация. Комисията само констатира един факт, който обществото трябва да знае и нищо повече. След това журналистите, ако искат, може да отидат и да четат! И когато досиетата се четат, тогава се вижда повече. Тогава се разбира, че един агент като журналиста Петко Бочаров, макар че е бил от заможен род, сам е отишъл и се е предложил на ДС, а след това е написал десетки томове доноси, а друг агент като Димитри Иванов с писането си дори е предпазвал хората, за които ДС му е искала сведения!”
ВъпросЪТ е кой , какво и защо “разбира” под “лявото” и “дясното”!
Защото ОМРАЗАТА не е нито “лява”, нито “дясна”! Нито е “центристка”!
Тя е – ЕДНА!
И единственото решение е – противодействиеТО , срещу тази ОМРАЗА на популизма!
Защото единствената “идеология” на атечествено-ПОПУЛИСТите е – ОМРАЗАТА! – ЕДИНСТВЕНАТА!
Доказателствата са “десните” наРцисти и фашисти на Хитлер и Мусолини, и “левите” им “батковци” – болшевишките КОНТРАреволюционни терористи на ленинЬ и болшевишкияТь УРКА – СралинЬ! И туземният им терористичен клонинг – БКПь!
И сегашните им уродливи “подобия” – от “левите” канибали в КНДР, през “десните” чекисти на Хуйло и неговият догЬ-сАбакЬ ДОНЬкиЙ краZZноFFь, и се стигне до туземните мУтриарси бокоТИКВАТА, ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ, кУпейкинЬ и иZZраждане, МВРО, атака, дудука, и още агентЬ КобургЬ…..и т.н..
Като , само припомням, че бокоТИКВАТА “обещаваше” , че ще “пребори” олигархията и обръчите на мафията, както сега “обещава” и неговият “геЙнеральски” колега – решетниковият шарлатански фатмак – лумПенЬ РАБЬев!
Одите на омразният ви популистки хуйло!
Като знам по бенете, че нищо случайно няма, преди малко в репортажа в памет на жертвите на комунизма дадоха един човек с шапка на израждане… Обикновен цинизъм, или нещо друго?
За съжаление невинаги антикомунист (за антифашист да не говорим) означава демократ. Уважението към личността (да не говорим за убежденията) на другия не е много често срещано явление дори сред демократите, камо ли сред другите… Гореспоменатото поведение на Воли Лилков показва, че никой не е съвършен… Жалко… Това не отменя добрите (полезните) му качества, но хвърля сянка върху личността му… Жалко…
Криво да седим, право да съдим…. Шегувам се, това също не е много на почит, дори сред демократите… Присъстващите правят изключение… (може и да не се шегувам)
Здравейте, Българин!
Израждане може и да са изроди, но не съм чул да казват, че “народният съд” е еманация на справедливостта. Всеки идиот има право на моменти на просветление… Вервайте ми, от личен опит знам.
Зър се фатих, та се сетих… А Радев дали не се е изпускал нещо по въпроса? Пропуснал съм, май…
По-горе пропуснах да дам пример за немного демократичен антикомунист – Никола Петков… Мъченик на антикомунизма, но поддръжник на “народния съд”…
Никой не е съвършен… (от личен опит знам)
“Единството на дясното е жертва на вътрешния егоизъм на късогледия антикомунизъм”
И при дясното и при лявото, накрая става въпрос за едни пари.