Има ли ядреналин в кашата, с която тровят публиката относно убийството край Петрохан?

 

Водещият в БНТ Любенов е имал цяла седмица да се подготви, за да зададе днес под любезна форма всички нелюбезни въпроси от целия конспект на статуквото с насоченост срещу ППДБ към поставения от него в предаването на детектора на истината академик Николай Денков. Назубрил беше водещият имена, дати, названия и резюмета на слухове-все в същата посока.

“Пропусна” само написаното от в. “24 часа”, което цитираха много (други) медии, не и Кошлуковата БНТ, представяна от лицето Любенов:

“Убитият край хижа “Петрохан” Ивайло Иванов е представлявал “Росатом” в арбитражното му дело в Женева срещу НЕК. През юни 2016 г. българската компания бе осъдена да плати 600 млн. евро компенсация на руснаците за оборудването на несъстоялата се АЕЦ “Белене”.

Това описва с гордост самият Ивайло Иванов в профила си в LinkedIn. Не е ясно какво е било възнаграждението му, но явно е било огромно, защото той спира да работи като адвокат и данъчен консултант и се заема изцяло с екстремни спортове и рейнджърство в компанията на издирвания за убийствата Ивайло Калушев”.

Вярвате ли, че Любенов е “пропуснал” случайно горното заради лични съмнения в истиността на версията за руzка връзка, каквито изрази в мрежата не друг, а заподозреният по условие в “русофобия” енергиен експерт Илиян Василев, който оспори логиката на подобно подозрение?

Единственият българин от “черния списък” на кремъл, санкциониран заради “русофобия”, какъвто е бившият български посланик в (Елцинова) русия, припомня казуса с “Росатом”. 

Цитирам изцяло написаното от него не само за опресняване на паметта на съзнателно разсеяните джурналисти, но и заради факта, че интерес от замитане на следите от скандала с огромната сума, платена светкавично и безропотно от България, може да има именно гузният тогавашен премиер. Добавям само, че, както винаги, той представи тогава своя провал в защитаването на българския интерес като голям успех, тъй като сме платили по-малко от очакваното, но пък веднага и това било добър знак за България.

Публикацията на Ilian Vassilеv

“Новият опит за “омаскаряване” на един от убитите – чрез внушението, че е бил адвокат или част от кантора, обслужвала интересите на „Росатом“ – не издържа дори елементарна логическа проверка. 

Ако тук има мотив, възниква простият въпрос: защо руската страна би имала мотив да го елиминира, след като той вече е „свършил работа“? Подобна версия е не просто несъстоятелна – тя е очевидно удобна, защото измества фокуса от реалните политически и институционални отговорности.

Истината е по-дълбока и далеч по-неудобна. Изходът от арбитражното дело по АЕЦ „Белене“ беше политически договорен още преди съдът да се произнесе. Това не беше импровизация, а логично продължение на вече очертана линия на поведение.

До арбитраж изобщо нямаше да се стигне, ако Бойко Борисов /след заплашително напомняне от страна на Кремъл през техен човек тук/ не беше разпоредил на Делян Добрев да прекрати три дни по-рано единствения действащ договор, който обвързваше държавата и прехвърляше върху нея отговорността за прекратяването на проекта. Решението на Министерския съвет № 250 от 28.03.2012 г., внесено по доклад на Делян Добрев, се оказа ключовият юридически акт, който отвори пътя към арбитража. Фактът, че договорът изтичаше само след броени дни – без правни и финансови последици – прави този ход още по-показателен.

Няма съмнение, че Делян Добрев е действал по указания. Той беше министър едва от няколко дни след уволнението на Трайчо Трайков и не вземаше самостоятелни стратегически решения. А за Трайчо бе ясно, че никога няма да го подпише.  Решението беше политическо – и беше на Борисов.

Същите актьори, със същия водещ център на решения, впоследствие договориха и „изхода“ от арбитражното дело. Зад кадър беше постигнато споразумение: България да плати около 600+ милиона евро, вместо пълната претенция от над 1 – 1,2 милиарда евро, а това да бъде представено публично като „голяма победа“. В действителност това беше контролирана загуба, опакована като успех.

Имаше и друг вариант – да не се плати нищо. Но той изискваше политическа воля, която очевидно липсваше. НЕК изпълни политическите инструкции, договореността беше формализирана, а арбитражният съд по същество утвърди вече постигнатото разбирателство между Борисов и Путин.

И тук възниква въпросът, защо България „губи“ дело срещу „Росатом“, плаща стотици милиони евро, докато Кремъл продължава да разполага с компрометираща информация за милиарди, засягаща лично Борисов? Това не прилича на юридически спор. Прилича на политически рекет – с дългосрочни зависимости и краткосрочно алиби. За тези, които казват, че Радев е проруския политик у нас.

Нелепият опит за омаскаряване на жертвата, за сметка на истинските въпроси към разследващите – защо не си вършат работата, а прикриват убийците, не променя тези факти. То само подсказва колко силен е страхът истинската схема да бъде разплетена докрай. И че залозите са много, много високи.

Дали пък това не обяснява нервността на Борисов.

Което ще стане, ако моделът падне. Само не съм сигурен, че обществото е готово да чуе цялата истина, и няма само да поиска да се спрат зловонията”.

За семейните (в буквалния и в преносния смисъл) скандали в българското ядрено лоби, свързано генетично с матушката ( Росатом) пишат и сайтове, които не могат да бъдат заподозрени в “русофобия”.

Темата за ядреното лоби е сред основните в книгата “Ядреналин”, чийто съавтор и мой приятел Георги Котев ( 55), си отиде млад на 25 март 2021 г. , няма и девет години години, след като книгата ни видя бял свят. 

От представянето на “Ядреналин” в градинката пред “Кристал” в София на 26 април 2012 г. в деня на годишнината от съветската ядрена катастрофа в Чернобил се заинтересува с личното си присъствие посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Не и българските медии-своеобразно потвърждение на тезата в книгата, че с ядреното лоби в България “шега на бива”.

НА СНИМКАТА ( Иван Бакалов): Посланик Уорлик на представянето на книгата.