ДАНСинга на смъртта между Петрохан и Околчица

Танцува ли ДАНС заговорнически с властта срещу опозицията на дансинга на смъртта, разположен между Петрохан и Околчица?

Този въпрос възниква от реакцията на главният танцьор Деньо Денев. Дали е имало вербувани от неговата служба сред живеещите в т.н. хижа ( която е нещо много повече от хижа като сграда и съоръжение), питат от опозицията. На нея това й е работата, да пита за онова, което властта иска да премълчи.

Танцуващият с властта, която все така не иска да напусне дансинга въпреки оставката на правителството и на президента Радев, отказва да отговори, като се позовава на служебната тайна. На дипломатически и журналистически език това не само не означава опровержение на съответното твърдение (или съмнение), а клони към потвърждение.

В своята статия “Гошо Мъката не помни за Мишо Бирата” от преди 15 години засягам темата за високопоставените лъжи на самия президент Първанов. Днес тяхната безнаказаност явно е образец за подражание. Ненаказаните престъпления стават учебно помагало за желаещите да ги повторят.

“Вие ме убихте с този въпрос”, реагира той, когато репортери инцидентно го попитаха на крак дали има досие в ДС. 

Отричаше да е застрелял в Узбекистан архар, защитен вид планински козел, макар руската секция на “Свободна Европа” на практика да потвърди по-късно сведенията за престъплението чрез свой кореспондент в Узбекистан.

Правеше се на луд (подобно на неговия приятел Бойко Борисов, голям майстор в този жанр) по въпроса дали е получил като подарък два мезонета от оръжейния търговец Манджуков. Публикувах в книгата си “Президент на РъБъ” данни от нотариалния акт за двата мезонета, чийто собственик “случайно” се оказа Владимир Лазов, много близък приятел на Първанов от Перник.

От момента на придобиването на двата апартамента дребният предприемач Лазов изведнъж се превръща в голям строителен предприемач. Печели “случайно” и обществена поръчка за ремонтни дейности в Сирищник, родното село на Първанов и то по цени, които в. “Сега” оприличи като сравними със стандартите на строителството в Дубай. 

Също “случайно” Лазов беше сред публиката на “Шоуто на Слави”, седейки до Първанов по време на участието в предаването на съпругата му Зорка. И още “по-случайно” Слави Трифонов ме излъга, че не разполагал с архив от това предаване. То се знае, че не благоволи да ми го съобщи очи в очи, а делегира задачата да ме излъже на негова служителка по телефона (с два дни закъснение след моето запитване и моето лично посещение на неговите владения в НДК).

Сега гледам със стиснати юмруци как обслужващият персонал на Трифонов в партията му ИТН (до)развива кампанията на своя гуру по темата за моралното бичуване на един мъртъв вече гуру на група от още 5 мъртъвци, които не могат да се защитят от политическата и чисто човешката, изключително злобна злоупотреба с тяхната смърт.

Ловецът Първанов увърташе около 5 дни с опакованото в мълчание нежелание да признае, че е бил в планината край Симитли на лов за вълци, когато всички се питаха защо не обявява национален траур за 8 загинали в пожар във влак българи. Накрая службата му за дезинформация призна, че наистина е бил в планината (след като беше разобличен с доказателства във в. “Струма”, а след това и от репортажи на столични вестници), но …не бил стрелял.

Всички тези лисичи номера са добре известни. Те могат да минат временно докато лисугерът има пълната власт да замита следите си с опашката, употребявана като инстумент за объркване на евентуални следотърсачи. Първанов, както знаем, се измъкна сух от тази помия, в която беше затънал. 

Не е чудно, че има ученици на това поприще. Над тях бди защитната мрежа от взаимни зависимости на принципа “аз на тебе пост, ти на мен молитва-молиш с ръмжене любопитните да не питат повече”.  

Много им е удобно на любезно ръмжащите да се крият зад държавната тайна, а в същото време да пускат в публичността контролирана информация с цел да се дискредитира опозицията, която си позволява да задава въпроси. Но не е изключено да открият някой ден колко е бил прав Талейран да каже, че е лесно властта да се вземе с щикове (трикове в нашия случай), но върху тях е неудобно да се седи. 

Първановщината като светъл пример няма да им помогне да попречат да бъдат осветени като съучастници, ако не и инициатори на криминална трагедия, чието разплитане може да се случи въпреки, а не благодарение на танцуващите с овълчените властници.