Кремълският барон Мюнхенхаузен няма коса- онази с косата ще го вади от блатото му

Историческите асоциации от (относително) близкото минало не пораждат смях, когато става дума за баварската столица. Мюнхен се свързва с предателството на западните демокрации към Чехословакия, която решават да жертват, за да задоволят грабителския апетит на Хитлер. От Мюнхен тръгва и походът към властта на националсоциализма- първо като фарс в буквалния смисъл, заради провала на похода на нацистите от Мюнхен към Берлин с цел да извършат преврат.  

Има ирония във факта, че тъкмо в Мюнхен всяка година се събират световни лидери да обсъждат проблемите на световната сигурност. Вероятно е търсен ефектът като форма на наказание със задна дата, какъвто е случаят и със съда над най-видните нацисти в Нюрнберг, място на някогашните най-големите нацистки сборища .

Така че, да, не е “смешно”, макар да се дочуха на сегашното издание на форума реплики, някои от които пораждат смях, а други-размисъл колко сериозно е положението.

Някои от тях си заслужава да бъдат цитирани, (пре)разказани, тъй като звучат на ръба на афоризма.

Зеленски каза за Виктор ( Орбан), че вместо да си уголемява шкембето, трябва да  си увеличи армията, която да попречи на съветските танкове да се върнат в Унгария.

 

Унгарският опозиционер Петер Магяр запозна полския премиер Туск с неговата кандидатка за външен министър след мартенските избори, по фамилия Орбан. “Това е съвпадение”, заяви с усмивка унгарският политик, който вече води с много проценти в проучванията Виктор Орбан за предстоящите следващия месец парламентарни избори. “ Аз пък съм Доналд”, контрира и предизвиква всеобщ смях в двете делегации Доналд Туск.

Финландският премиер Александър Стуб отбелязва, че Русия се опитва да направи Украйна руска, но я превръща в европейска. 

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте атакува определянето на Владимир Медински за преговарящ с Украйна в Женева като т.н. “историк”, който ще чете лекции на Украйна какво представлява Швеция (в духа на честите изказвания на путлер за победата на Петър Първи над Швеция в една древна война). 

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви от името на американците “ние сме деца на Европа” ( едва ли на Тръмп това му се е видяло забавно).

Извън шегата левият испански премиер Педро Санчес (много омразен на Тръмп) демонстрира що е то да си европейски (ляв) демократ с призива да се помага на Украйна дори като държава, като Испания, която е далеч от Русия и не се чувства пряко заплашена от нея.

Къде в целия този “майтап” е майтапчията путлер, който караше слушателите си на подобни форуми да се превиват от смях, когато се подиграваше, че спирането на руските енергийни доставки би принудило европейците да грабнат брадвите и да дойдат (пак) в Русия да секат дърва, за да се стоплят?

Няма го, крие се нейде из бункерите си по съвет на съветниците му, които знаят, че с всеки изминал ден нарастват възможностите на Украйна да го ликвидира с далекобойни оръжия. 

Зеленски му отправи послание, че се надява скоро сам да освободи терена, тъй като е значително по-възрастен от него и времето не работи за него(вия живот).

Истината, уви, е, че дори и да иска царят не може да спре валяка на войната, която толкова самонадеяно започна. Наемниците му, които приучи да убиват срещу големи заплати, никак няма да се зарадват, ако внезапно се окажат безработни. Пренастроената на военни релси икономика пуфти и се задъхва от пренапрежение да бълва военна продукция и също не може да бъде спряна за една нощ-подобно на ядрен реактор.

Загадка е как ще се вади от това блато барон Мюнхенхаузен, който дори няма коса. Явно онази с косата ще играе решаваща роля, но въпросът е кога ще го застигне.