Статуквото още не е подпукано, но вече е пропукано

Ако търсех някакви звездни, кармически и прочее връзки космически щях да свържа днешния сакрален за България ден 19 февруари- ден на скръб във връзка с кончината Васил Левски- със съвпаднали по време значими промени в обществено-политическия живот на страната. Като Ден първи на служебното правителството, извоювано в резултат на гражданските протести миналия декември. И не само…

Дребно на пръв поглед като проблем, но “древно” като времетраене, е обсебването на държавната телевизия от личността на една проекция на статуквото, каквато е арогантната фигура на Емил Кошлуков. Краят на неговата епоха, която ще се запомни като “кошлуковщина”, започва от днес със заседание на контролиращия орган СЕМ.

 

Показването на среден пръст от екрана на неговата бащиния БНТ не беше нито еднократен, нито непремислен жест.

 

 

 

 

 

 

 

Уж се извини за простащината с пръста, но след това, ден след, месец след месец, година след година продължи да се гаври по същия символичен начин с нормалността, отказвайки да си тръгне като си вземе за спомен микроскопичния остатък от някакво достойнство.

Виждаме подобно поведение и от страна на друг узурпатор на важен пост, какъвто е Сарафов в самомприсвоената роля на изпълняващ длъжността главен прокурор по волята на същото статукво, което бранеше и Кошлуков. Досега. И двамата вече са пътници.

Доказват житейското правило, че не е важно как започваш житейския си път, а как ще го завършиш и с какво ще те запомнят. Важи особено за Кошлуков, когото мнозина смятаха някога за демократ, но приключва общественото си битие като слуга на един автократ и неговия началник Пеевски. Сарафов поне никога не е заблуждавал демократичната публика, че е нещо различно от своя предшественик, когото с такава лекота бутна в пропастта, за да му заеме мястото.

Благодарностите за това развитие заслужават гражданите, които се разгневиха достатъчно, за да се стигне до днешния ден като проекция на техния бунт срещу управленската наглост. Сарафов и Кошлуков, крепени от сваленото от власт дуо Борисов-Пеевски, са на път най-накрая да бъдат “изчегъртани”-ако използвам израза на Трифонов, който уж щеше да изчегъртва въпросното дуо, подмами с тази заявка избирателите да му дадат властта, а накрая се оказа сред най-яростните нейни крепители в режим на колаборация с тиквата и прасето. 

Дуото, не просто гръмогласно, а направо заглушаващо здравия разум на всяка ефективна критика, сега мълчи гръмко. Глътна си приказливия език и за шесторната смърт в Балкана. При това и двамата представители на този тандем имат биографии на бивши служители на реда-едният като шеф на професионалното ръководство на МВР, а другият като следовател, назначен още преди да се дипломира като подобие на юрист ( щото началството е провидяло в него гения от най-невръстна възраст).

Имат такива биографии, но (изведнъж) няма какво да кажат. Изгубиха “дар слово” и старата си “слава” на разпоредители със съдбата ни. 

Никой не очаква тяхното всевластие веднага да бъде “подпукано”, но е факт, че то е пропукано. Гражданите показаха достатъчно решително, че им пука и резултатът е налице, както се вижда на днешния 19-ти февруари.