Не искам да споря с толкова масово разпространената увереност, че е въпрос на дни Тръмп да удари военно Иран. Ето че той внесе яснота поне за сроковете, които поставя-щял да чака още (цели!) две седмици Техеран да приеме условията му.
Вече изразих съмнение, че Тръмп би заповядал атака докато населението в мюсюлманската държава пости в рамките на най-свещения религиозен празник Рамазан. Също така припомних грешката на САЩ, които дадоха зелена светлина на иракските власти да обесят заловения от американски командоси диктатор Саддам Хусейн по време на друг мюсюлмански празник Айд Ал Адха ( عيدالأضحى).
عيدالأضحى означава празник на жертвоприношението. Обесването на мюсюлманина сунит тъкмо на този празник предизвика екстремистки реакции сред сунитското малцинство в Ирак. Надигна се вълна, на основата на която се формира терористичната групировка Ал Кайда ( Крепост).
Изобщо не твърдя, че Тръмп е умен, прозорлив и милозлив. Но би трябвало все някой от обкръжението му да го предупреди, да не предизвиква този път шиитския фанатизъм. Това би било голяма услуга за режима на аятоласите в историческия момент, когато той беше разклатен от огромните протести и се закрепи чрез масови зверства. Единствената му обединителна кауза е антиамериканизма и антисемитизма. Да му бъде върната тя като доминиращ инструмент за контрол над умовете и сърцата на милиони иранци би било огромна тъпотия.
Мога да се окажа прав в прогнозата, че Тръмп няма да бърза толкова, колкото (почти) единодушно твърдят чужди и наши ескперти. Такъв е моят прочит на ултиматума му към Техеран с хоризонт от две седмици. Вероятно след толкова време ще свършат и постите, но и това не е най-важното в случая. Срокът на постенето се определя от самите аятоласи на основата на техните религиозни календари, но едва ли е “държавна тайна”, която не може да бъде изчислена от американците.
Според мен водещото за Тръмп е да печели време и да къса нервите на иранската върхушка. Представете си я как живее в бункерите с броениците в ръцете, пресмятайки колко часове и дни му е отредил Аллах пред нарастващата заплаха от големия Сатана САЩ с неминуемото (съу)частие на на малкия Израел (чиято попара събраха само преди малко повече от половин година).
И други причини има Тръмп да бави развръзката. Няма подкрепа нито у дома, нито сред съюзниците, които тайно стискат палци той да се разправи с опасния режим, стремящ се към придобиване на ядрено оръжие.
Няма никаква “коалиция на желаещите” както при войната за освобождаването на Кувейт през 1990-та. Дори в България имахме по онова време “Комитет Кувейт”, формиран от десетина общественици за демонстриране на обществена подкрепа, в който бях поканен да участвам. Включих се, въпреки нежеланието ми да бъда предвождан от практическия назначения от БСП за председател академик Благовест Сендов.
Имаше широка международна подкрепа и за освобождаването на Ирак от Саддам през 1993-та.
Сега Тръмп разполага само с коалиция на желаещите да му се подмазват в рамките на неговия Борд за мир- уж в Газа, но по замисъл нещо като касичка за трупане на милиарди под личното му разпореждане. Доживотно.
Към скептичността ми относно скорошен американски удар срещу Иран добавям като причина и предположението, че не е невероятно Тръмп да избере да си остане с ореола на миротворец, който му е приоритет, за да не кажа мания.
Може и да сгреша, както не познах, че путлер ще нападне Украйна по силата на логиката на здравия разум, който изключва(ше) подобно безумие. Ще видим. Във всеки случай Тръмп е до болка предсказуем, когато стане дума за егоизма му като движеща сила на неговите действия, залагайки на сигурното в неговите сделки.
Юнската му намеса миналата година с еднодневния американски въздушен обстрел на Иран доказа точно това: вече беше сигурно, че Израел е свършил сам работата по обезвреждането на иранската ПВО. Едва след като се увери, че не рискува нищо, сделкаджията отприщи мощта на американския бомбардировъчен капацитет без никаква опасност от загуби.
Ето защо се питам дали не сме свидетели на най-голямото, направо гигантско шоу на бившия шоумен, който иска да демонстрира, че е едноличен господар на света и може да срази всеки враг дори и без да използва пистолета, а само като го извади от кобура и го размаха на сцената.
Г-н Инджев,
Щях 100% да съм съгласен с вас, ако това беше първият мандат на оранжевия клоун. Тогава около него наистина все още имаше разумни хора, а и той не се беше разпищолил. Сега положението е съвсем различно. Заобградил се е само с жалки йесмени и некомпетентни мижитурки. Отдавна отношението ми към него се определя от израза “Никога не подценявай глупака, особено глупака с власт!” Затова и сега няма да си позволя да го подценя.
Но има и още една-две причини да смятам, че въобще не му пука, дори и да знае (а той със сигурност не знае) за празника Рамазан. Той отчаяно се нуждае от някакъв голям успех. Нещо. Каквото и да е, само да е голямо – както той самият обича да се изразява за всяко свое постижение, даже и за когнитивните си тестове: Greater than anything before. Сега наистина се нуждае от такъв велик успех, защото е затънал до ушите в скандали и провали: като почнем с вечните досиета Епстийн, минем през убийствата в Минесота и завършим с днешните шутове и шамари, които получи с килограми от Върховния съд с отмяната на любимите му мита. И ако последните две може и да поотшумят, както напоследък става със скандалите около него заради огромното им количество, то “Досиетата Епстийн” се оказаха доста упорити и корави и все повече затягат примката около шията му. Така че, ако се види принуден от обстоятелствата, не Иран, ами и Китай ще нападне на Рамазан. Разбира се, много ще се радвам, ако вие се окажете прав. Но не залагам на това.
Не зна’… точно как ще бъде възприето… всички ‘одят на фитнес, щот са дебели… как па никой не отиде на библиотека 😉
Главната причина е че не пристигнал втория самолетоносач.. към края на седмицата се очаква
Аз също предполагам, че по–скоро не разполага с достатъчно военна сила, като база за поддръжка на военната машина там. Само със самолетоносач(и) не се постига победа, защото с 2 бомби и 4 малки ракети на самолет, не може да се постигне много.
Разбира се, и провалът на ислямския празник Рамадана (през който военни действия не се препоръчват) може да окаже отрицателна роля и повод за тероризъм, което някой трябва да му е изяснил, а и както виждаме, неговият театрален бълвоч често пъти остава без последствия.
Май наближава времето, да му скроят шапката!
Към Stefan Stefanov:
Не е пристигнал, защото стои на котва край Гибралтар по заповед на Тръмп, който не е р(азр)ешил още.
до Boris: очевидно не знаете какво включва една арамда покрай един самолетоносач… но да не го обръщам на тролски форум тука… един самолетоносач е голям удрана сила и даже си носи и “армийка” ако се наложи за сухопътна операция…
Е, ние тоя филм вече сме го гледали – казваше се “Да разлаем кучетата” / “Wag the Dog” още 1997 г.
Иване, да нямам особена представа относно самолетоносачите, от старата генерация съм, когато танковете бяха царете на настъплението.
Но все пак си мисля, без настъпление (жива сила която трайно да превземе съответните територии) не може да има трайна победа. А и да има войска на самолетоносача, той трябва да акостира за да може тя да се приземи, което не е чак толкова лесно. Иранците разполагат и с ракети, което виждаме от нападенията в Украйна, които те предоставят на руските орки.
Предполагам сте прав. Но истинското решение го взе Израел като взриви пейджърите на хизбула. Останалото е въпрос на време.
Интересно, че не сте познали за Украйна. Аз имам далеч по – малко познания и поглед от Вас, но слушам редовно Икономист. Те познаха за войната няколко месеца по – рано, като основния аргумент беше, че ако не нападне сега , след няколкото години ще е късно защото Украйна ще е по – добре въоръжена.
Към Stefan Stefanov:
Не знам дали знаете, но самият Еленски до последно не вярваше, че ще има пълномащабно нападение заради липсата на елементарен здрав разум в подобно начинание. Той го признава публично или най-малкото никога не е опровергавал този факт. Бил е предупреден от британци и американци (за разлика от мен, разбира се), но е отказал да повярва в безумието на такъв сценарий. Грешката НИ беше в това, че се опитвахме да разсъждаваме с рационални категории спрямо един маниак. А и кой да предположи, че той е бил напълно заблуден от прехвалените си служби каква украинска и международна реакция може да се очаква, поради което наистина е вярвал, че ще бъде лесно като на парад.
Путлер изглежда е до изпушил покрай ковид. Писа едно есе за връзките между Украйна и Русия. Благодаря за отговора.