Годишнината от нападението на рашисткия режим над Украйна на 24 февруари 2022 година може да бъде припомнена по много начини. Избирам заради краткостта да акцентирам в рамките на необятната тема минималистично върху бруталната рашистка пропаганда в навечерието на нападението, че то нямало никога да се състои.
Анализи с по-широк поглед върху темата има в авторитетни световни медии. Надявам се да бъдат публикувани в превод в български медии.
Гьобелс може и да е автор на арогантното твърдение, че 100 пъти повторената лъжа става истина, но в практиката този принцип в наше време беше въведен тъкмо от верните му рашистки последователи.
Лъжеха вкупом и на денонощни смени пред медите злодеите, начело с царя им, смахнат по идеята да възстановява съветската империя (което не може да стане без да погълне Украйна).
Разчитаха да им повярват всички, разчитащи на здравия разум, за да измамят украинците. Правеха си сметката в състояние на шок да ги хванат неподготвени, както при окупирането на Крим в разгара на управленския хаос в Киев през март 2014 г.
Захарова на 15 февруари 2022 г.:
Само луди хора без морал допускат, че нападнем Европа
Било дезинформация, каза Захарова.
Царският говорител Песков на 20 февруари 2022 :
“Напомняме, че Русия, която е преживяла толкова войни, през цялата си история не е нападала никого. Тава е последната страна в Европа, която изобщо би искала да произнесе думата “война”.
А когато ордите на техния цар нападнаха Украйна пропагандоните обявиха, че трябва да бъде проявено спрямо Украйна БЕЗПОЩАДНО МИЛОСЪРДИЕ


Преди време попаднах на добър текст.
И така, честит “празник”;))))
На 23 февруари в Русия се чества Денят на защитника на Отечеството…
Руснаците по света го отбелязват. Рисуват картини и вдигат паметници даже извън Русия… После активират слугите си в други страни да славят деня и полагат цветя на натрапените паметници…
Някои го считат и за…празник на мъжа … Но ЗАЩО?
Защото преди това в СССР – 23.02. е … Ден на Червената Армия. Но ЗАЩО?
Изненада! Не е ясно защо са се спрели точно на тази дата.
Според ИЗМИСЛЕНАТА И ПЪЛНА С ЛЪЖИ съветска история … на 23 февруари през 1918 г. войските на Червената армия са нанесли поражение на германските войски край Псков и Нарва…
Става за празнуване, но… АКО Е ВЯРНО…
Но ПРОБЛЕМЪТ Е, че историците опровергават тази версия. Битки там на този ден не са регистрирани нито в руските, нито в немските архиви. Документите показват, че немците в този ден са били на цели …55 км. от Псков и на …170 км от Нарва.
Какво става после? Може би руската победа се е случила след дни?
Нищо подобно! Немската атака на Псков започва на 24. 02. И … градът е превзет, като на 26.02. командирът Позерн съобщава на Петроград за загубата на Псков: «Градът бе превзет от неголеми немски сили. Нашата беда е в липсата на подготовка, а така също в това, че никакви заповеди не могат да променят предварително подготвеното настроение — да не се продължава войната».
Вечерта «без натиск от страна на немците» червените … избягали от Нарва. Немците, не знаейки за това, влезли в града на сутринта…
Както се казва – Голямо геройство… Избягали позорно, а после го нарекли победа…
Нещо повече: броени дни по късно – на 3 март 1918 г. болшевишка Русия подписва окончателната капитулация в Брест-Литовск.
В статията «Тежък, но необходим урок», публикувана в «Правда» на 25 февр. 1918 г. самият болшевишки вожд В. И. Ленин характеризира ситуацията в тези дни така:
«Мъчително-позорното съобщение за отказа на полковете да удържат позициите, отказът да защитят даже нарвската линия, неизпълнението на заповедта за унищожение на всичко при отстъплението; без да говорим за бягството, хаоса, бездействието, безпомощността, небрежността… В Съветската република няма армия.»
Какво да добавим?
Щом ТОВА Е ПОВОД за празник – ДА СИ ГО ПРАЗНУВАТ!
По битиви преди малко във вечерната си емисия отбелязаха годишнината “подобаващо”, по техния си специфичен начин, сбито и събрано.
Акцентът бе (очаквано!) поставен върху ветото наложено от Унгария и от Словакия, с почти тържествуващ, жизнерадостен и тържествен тон (и от водещите, и от ухилената като за сватба кореспондентка в Брюксел).
Съвсем по гергилюбеновски.
Добре че почти демонтираха и оградиха МОЧА и спестиха на Крум Зарков мъчителните размисли дали цъфването му там с голям венец би повишило прогнозните резултати (макар и манипулирани), или точно обратното?