Дълго мислих как да оставя трайна следа в блога във връзка с 24 февруари, годишнината от рашистката инвазия в Украйна на тази дата през 2022 г.
Нечий колективен ум е свършил тази трудоемка работа. Защото списъкът на параметрите на рашисткия провал на управлението на Владимир Владимирович путлер е без съмнение плод на колективно усилие на специалисти от различни сфери, което обяснява някои повторения.
Те не го правят невалиден, а по-скоро акцентират върху очевидното. За да не кажа отново, че са в духа на мисълта на Гьоте “ големите умове мислят еднакво”.
Струва ми се, че дългият списък може да послужи дълго време за сверяване на часовника на желаещите да се уверят дали изтича времето на най-злокобния режим на века. Минусите му са толкова много, толкова травматични като резултат от катастрофата на режима, че са несъвместими в обозримото бъдеще с живота на която и да било държава. Включително на Тази, поддържана чрез изкуствените вливания за поддържане на живота й с приходи от продажбите в чужбина на природни ресурси, изпаднала в режим на все по-голямо изтощаване на организма поради милитаризма и откровената глупост на главния мозък на това огромно по размери туловище, каквото е московията.
ЦЕНАТА НА ПУТИН
https://augean-stables.livejournal.com/3247199.html?
1. Изборността на губернаторите (отменена през 2004).
2. Независимостта на федералните телевизионни канали ( НТВ).
3. Свободата на средствата за масова информаци (закон за “чуждите агенти”).
4. Политическата конкуренция (недопускане на опозицията до избори).
5. Парламентарната опозиция като реална сила.
6. Независимостта на съда (делото срещу Михаил Ходорковски).
7. Независимостта на регионите от центъра.
8. Членството в Съвета на Европа (през 2022).
9. Участието в ПАСЕ.
10. Пълноценните отношения отношения с ЕС.
11. Участието в G8.
12. Доверието към изборите.
13. Честната регистрация на партиите.
14. Свободата на митингуването.
15. Независимостта на местното самоуправление.
16. Репутацията на надежден доставчик на газ за Европа.
17. По-голямата част от златните резерви(замразени през 2022).
18. Достъпът до западните финансови пазари.
19. Инвестиционната привлекателност.
20. Притокът на преки чужди инвестиции.
21. Доверието в рублата.
22. Свободната конкуренция на капитала.
23. Част от въздушния си флот (арест на лизинговите самолети).
24. Преките авиационни връзки с ЕС.
25. Достъпът до западни технологии.
26. Вносът на микроелектроника.
27. Пазарът на IT-компаниите в Европа.
28. Големите западани брандове (McDonald’s, IKEA и др.).
29. Партньорството с НАТО.
30. Контролът на над Украйна като сфера на влияние.
31. Влиянието в Източна Европа.
32. Лоялността на част от постсъветския елит.
33. Договорът за ракетите със среден обсег със САЩ.
34. Имиджът на “свръхдържава” в енергетиката
35. Населението си (демографски спад).
36. Милиони трудоспособни граждани.
37. Част от мобилизационния ресурс.
38. Стотици хиляди военнослужещи.
39. Международните спортни съревнования.
40. Финалът на Лигата шампионите УЕФА 2022 в Петербург.
41. Доверието на международните съдилища.
42. Активите на държавни предприятия в чужбина.
43. Пазарите на оръжие.
44. Научни грантове от ЕС.
45. Участието в европейски научни програми.
46. Част от академичния обмен.
47. Болонската система в образованието ( 2022).
48. Конкурентните избори за кмет в големите градове.
49. Независимостта на Конституционния съд.
50. Ограничаването на президентските мандати (поправките от 2020).
51. Репутацията по спазването на международното право.
52. Доверието съседните страни.
53. Туристическият поток от ЕС.
54. Преките разплащания в долари и евро.
55. Достъпът до системата SWIFT.
56. Част от петролния и газовия пазар на ЕС.
57. Северните работни маршрути.
58. Свободният интернет.
59. Политическата независимостта на Роскомнадзора (службата за цензуриране на медиите-бел. ivo.bg).
60. Доверието към полицията.
61.Независимите нетърговски организации.
62. Репутацията на правова държава.
63. Свободната академична дискусия.
64. Програмата на двойните дипломи с ЕС.
65. Доверието към статистиката.
66. Част от средната класа (преминала в по-долна категория).
67. Конкурентната среда среда в енергетиката.
68. Малкият бизнес.
69. Нивото на реалните доходи реалните доходи (стагнация от 2014).
70. Свободата на словото в интернет (блокиране на Twitter, Facebook).
71. Независимите разследвания в медиите.
72. Възможността за мирна смяна на властта.
73. Доверието към пенсионната система (с реформата от 2018).
74. Частната собственост без риск от национализация.
75. Част от златодобивните активи в чужбина.
76. Достъпът до западен софтуер ( поради санкции).
77. Пазарът на продукцията на Холивуд.
78. Имиджът на културен център в Европа.
79. Участието в Европейския съд по правата човека.
80. Репутацията на надежден посредник в конфликти.
81. Свободната партийна конкуренция в регионите.
82. Независимите синдикати.
83. Възможността за критикуване на армия без риск от съдебно преследване..
84. Откритите данни на държавните органи.
85. Преките полети до Северна Америка.
86. Част от арктическите проекти със западни компании.
87. Общите космически проекти с ЕС.
88. Доверието на балтийските държави.
89. Стратегическото партньорство с Украйна.
90. Безвизовият режим с много държави.
91. Кадровият резерв от млади специалисти.
92. Независимостта на общинските бюджети..
93. Свободният пазар на медийните реклами.
94. Репутацията на “предсказуем играч”.
95. Международните изложби и форуми в предишния им обем.
96. Контролът над част от Черноморския флот на Украйна ( съществуващ преди 2014).
97. Преките доставки на технологии за добив на петрол в шелфа.
98. Доверието към референдумите.
99. Равните условия условия за опозиционните кандидати.
100. Перспективата за интегриране в общоевропейското пространство.
101. Независимостта на регионалните парламенти.
102. Преките избори за сенатори.
103. Политическата конкуренция на общинско ниво.
104. Независимостта на избирателните комисии.
105. Прозрачното преброяване на гласовете.
106. Институтът на общественото наблюдение без ограничения.
107. Реалната многопартийност.
108. Свободният достъп на опозицията до телевизиите.
109. Дебатите като задължителен елемент от изборите.
110. Независимостта на следствените органи.
111. Презумпцията за невиновност в политическите дела.
112. Институтът на съдебните заседатели.
113. Авторитетът на адвокатурата.
114. Независимата съдебна експертиза.
115. Свободата на политическата сатира.
116. Независимите социологически служби.
117. Конкурентната кампания за губернатори.
118. Пряката отчетност на властта пред обществото.
119. Прозрачността на държавните поръчки.
120. Реалната борба с корупцията.
121. Независимостта на антикорупционните разследвания.
122. Доверието към полиците и силовите структури.
123. Гражданският контрол над армията.
124. Независимите военни медии.
125. Откритостта на данните за военните загуби.
126. Репутацията на неутралния посредник.
127. Нивото на доверие към държавните институции.
128. Свободата на международния академичен обмен.
129. Широкото участие в международни конференции.
130. Безвизовите студентски програми с ЕС.
131. Общите изследователски лаборатории.
132. Участието в европейски културни фондове.
133. Грантовете от международни неправителствени организации.
134. Международни благотворителни проекти.
135. Конкурентоспособността във висшето образование.
136. Привлекателността за студентите от чужбина.
137. Независимите ректори на университети.
138. Академичното самоуправление.
139. Програмите за двойни дипломи.
140. Достъпът до международни библиотечни бази.
141. Свободният научен интернет.
142. Репутацията на безопасна страна за инвестиции.
143. Участието в глобални производствени вериги.
144. Достът до лизинга за западна техника.
145. Свободният внос на високотехнологично оборудване.
146. Общи проекти със западни компании в областта на петрола и газа.
147. Инвестициите на автопроизводители.
148. Производството на чуждестранни автомобили в страната.
149. Присъствието на международни IT компании.
150. Центровете за разработване на глобални брандове.
151. Преките разплащания в международни валути без ограничения.
152. Пазарът на евробондове.
153. Кредитните рейтинги за инвестиционното равнище.
154. Дългосрочната макроикономическа стабилност.
155. Предсказуемостта на данъчната политика.
156. Пълната независимост на Централната банка.
157. Ниската инфлация като устойчива даденост.
158. Ръстът на реалните доходи на населението.
159. Нивото на потребление спрямо 2013 г.
160. Масовият туризъм в Европа без ограничения.
161. Преките полети в страните от ЕС.
162. Международните младежки обмени.
163. Репутацията на открито общество.
164. Доверието към преброяването на населението.
165. Прозрачността на демографската статистика.
166. Ръстът на продължителността на живота.
167. Спадът на смъртността в дългосрочен аспект.
168. Стимулите за завръщането на емигрантите.
169. Кадровият потенциал на IT-сектора.
170. Стартъп-екосистемата на световно ниво.
171. Дългосрочните инвестиции на финансиране от чужбина.
172. Участието в международни акселератори (програми за ускорение).
173. Свободният пазар на криптовалута без твърд контрол.
174. Независимите медийни платформи.
175. Пазарът на на независимото документално кино.
176. Международните кинофестивали в предишния мащаб.
177. Договорите на спортистите в редица международни лиги.
178. Участието на национални отбори под национален флаг..
179. Организирането на международни състезания.
180. Притокът на чуждестранни треньори.
181. Доверието в антидопинговите структури.
182. Репутацията на честна спортна държава.
183. Програмата за международно осиновяване.
184. Достъпът до чуждестранни медицински кооперации.
185. Общите фармацевтични изследвания.
186. Вносът на редица съвременни лекарства без ограничения.
187. Участието в глобални медицински протоколи.
188. Свободните професионални ассоциации на лекарите.
189. Независимите синдикати на учителите.
190. Преките грантове за културни инициативи.
191. Международните театрални гастроли.
192. Износът на културни проекти.
193. Репутацията на надежден партньор в Арктика.
194. Общите проекти в зелената енергетика.
195. Пълният достъп до технологиите за втечнен газ.
196. Преките инвестиции за добив в шелфа.
197. Конкуренцията на пазара на самолетните превози.
198. Лизинг на чуждестранни самолети без риск да бъдат конфискувани.
199. Сътрудничеството със западни застрахователни компании.
200. Репутацията за предсказуема външна политика.
201. Доверието в международните рейтингови агенции.
202. Участието в международни форуми без ограничения.
203. Достъпът до западни консултантски услуги.
204. Общите инфраструктурни проекты с ЕС.
205. Финансирането от международни банки за развитие.
206. Свободният износ на нефт и газ в Европа.
207. Устойчивият профицит на бюджета без военни разходи.
208. Част от суверенните фондов под чужда юрисдикция.
209. Активите на частни лица за в чужбина без замразяване.
210. Пазарът на луксозни недвижимости в ЕС.
211. Свободният трансграничен превод на капитала.
212. Режимът на най-облагодетелстван в търговията.
213. Членството в редица международни споразумения.
214. Влиянието в международни организации.
215. Имиджът на модернизираща се икономика.
216. Перспективата за технологично партньорство със Запада.
217. Стратегическото доверие на съседни страни.
218. Нивото на интеграция с европейската икономика.
219. Пазарът на квалифицирана миграция в страната.
220. Притокът на чуждестранни специалисти.
221. Независимите регионални медии.
222. Местните обществени движения без натиск.
223. Свободата на екологичния активизъм.
224. Прозрачността на екологичната отчетност.
225. Международните екологични грантове.
226. Общите климатични инициативи.
227. Достъпът до европейските програми за енерго ефективност.
228. Конкуренцията в сферата на жилищното комунално стопанство.
229. Прозрачните тарифи на естествените монополи.
230. Нивото на доверието в банковата система.
231. Масовото ипотечно кредитиране по пазарни цени.
232. Свободният пазар на застраховането.
233. Достъпът до чуждестранни образователни платформи.
234. Свободният YouTube без ограниченията на монетизацията.
235. Независимите блогове.
236. Конкуренцията в цифровата реклама.
237. Неограниченият пазар на международните платежни средства.
238. Пълноценната интеграция в световната финансова система.
239. Репутацията на държава с разделение на властите.
240. Балансът на разделението на властите.
241. Силното местно самоуправление.
242. Доверието към институцията на омбудсмана.
243. Независимостта на Сметната палата.
244. Публичните парламентарни разследвания.
245. Конкуренцията на пазара на държавните поръчки.
246. Прозрачността на разходите за отбрана.
247. Гражданските механизми за влияние върху бюджета.
248. Откритите международни наблюдателни мисии.
249. Свободният пазар на печатни медии.
250. Международната репутация на предсказуем износител на зърно.
251. Част от договорите за доставки на оръжия.
252. Пазарът на изстрелване на спътници в космоса в предишния обем.
253. Общите проекти в рамките на Международните космически станции в сравнение с миналото.
254. Достъпът до западни спътникови технологии.
255. Достъпът до съвременно промишлено производство.
256. Репутацията на център на регионалната сигурност.
257. Доверието в официалната статистика за БВП.
258. Стабилният курс на националната валута.
259. Реалната конкуренция в енергетиката.
260. Участието в международни правозащитни механизми.
261. Свободните наблюдателни мисии в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа .
262. Доверието на международните инвеститори.
263. Широкият пазар на чуждестранния франчайзинг.
264. Участието в глобалните вериги за снабдяване с електроника.
265. Масовият внос на автомобили без паралелни схеми.
266. Свободният достъп до западен маркетплейс.
267. Преките доставки на окомплектоване.
268. Независимостта на отрасловите съюзи.
269. Репутацията на открит пазар на газ и петрол.
270. Конкуренцията в самолетостроенето с участието на западни партньори.
271. Доверието в институцията на референдума.
272. Прозрачността на конституционните процедури.
273. Ограничаването на пълномощията на президента.
274. Възможността за широка политическа коалиция.
275. Свободната регистрация на кандидатите.
276. Международната легитимност на спорните решения.
277. Независимостта на големите градски парламенти.
278. Преките избори на кметове без филтриране.
279. Прозрачността на електронното гласуване.
280. Политическият неутралитет на държавните медии.
281. Доверието на младежите в изборите.
282. Широкият пазар на международното стажуване.
283. Конкуренцията на независими аналитични центрове.
284. Репутацията на правовата държава в рейтингите.
285. Част от чуждестранните заводи на територията страаната.
286. Свободният износ на металургична продукции в ЕС.
287. Пряк износ импорт оборудване за машиностроенето.
288. Интеграцията в европейските транспортни коридори.
289. Международните логистични хъбове.
290. Репутацията на страна без мащабни санкции.
291. Пълноценно участие в глобалната дипломация.
292. Стратегическият диалог с водещи световни икономики.
293. Доверието глобалните медии.
294. Широкият културен обмен с Европа.
295. Международните грантове за журналисти.
296. Репутацията на държава с предсказуем курс.
297. Перспективата за постепенна либерализация.
298. Възможността за сменяемост на властта.
299. Дългосрочният обществен консенсус.
300. Имиджът на страна, интегрирана в световната система.
301. Финландия и Швеция в НАТО!
Слава Україні ❤️ Братя
302. В преодоляване на болезнената мания за месианство.
302. Възпитанието на децата и подрастващите.
Слава Україні!!! 💙💛
Впечатляващ списък!
Дори не ми се прилага българския подход “знам го, но по друг начин”. Няма значение, че някои от нещата не ги е имало и преди Путлер (Откритостта на данните за военните загуби например), а че други точки са сходни (64 и 139). Съфорумците правилно са допълнили дори този списък, което показва колко колосално е творчеството на Путлер…
Към Караиванов:
Идеята ми беше да публикувам помагало за желаещите да разсъждават, говорят и пишат по темата.
Кой каквото ще да казва, приятно е да видиш как демокрацията тържествува. Да, мъчно ми е за българите в чужбина, но пък се видя, че БСП окончателно скъса с тоталитарния модел, когато шефът казваше, партийните изпълнява ха. Депутатската съвест се опълчи дори на техния си президент. Браво, другари!
Това решение ще ощети главно нашите, Доган и Копейкин. Широка палитра – от демократи, през извървелия трънливия път от проклятие за България до жертва на статуквото, до боклуците на Копейкин.
Като казвам трънливия път, си го представям гол, бос, лишен от имота…
Честно казано не съм чул Зарков да.казва, че трябва да се подкрепи ветото, но “излъсканият” му имидж предполага това…
Полезно помагало. Ще се ползва за зацепване на рашисти по други форуми.
Путкин искаше Киев за три дни или поне най много за три седмици ,ако се провали план ,А,според журналиста,Гордон искаше ,цяла. Украйна да му падне в ръцете ,както Крим ,тръгнаха огромни колони бронетехника към Киев до 60 км,дълги ,самоуверено като сватбари ,смятаха че ги чакат там повечето хора с хляб и сол,Зеленски ще избяга ,а Украйнските воени ще сложат оръжие
..но след като изядоха мазната опашка ,Рашистите минаха към план ,Б,постепено овладяване на Донбас ,и изтощаване на Украйна ,затова Путькин постояно се хвалеше че всичко върви по план ,така е учен в СССР човека ,Чомаданчик ,чиновник ,плановик за него Спец Операцията му е като личен дуел за него,,но засега Украйна му Провали почти всички оперативни планове ,особено този за по късно нападение и на Балтийските държави ,например ,Литва ,и Естония също се готви вече усилено за защита Финландците строят могъщи укрепления подобни на линията Менерхай,,Путя ще загуби ,но с цената и на невини жертви ,от страна на съседите ,заради неговото безумие ,какъв спорт какви 5 евро ,сега се радват ако на някой тяхни спортисти им позволят да очастват в международни състезания ,
И да чуем Героите на Света.
https://youtu.be/uWGUKF3pycE?si=eLXDBKIp3yobgprH
Тъй като тръгна пета година на войната на Русия срещу човечеството,да погледнем към загубите и в Афганистан.В руски сайт за войната пише,че загубите в личен състав са около 15700.Същевременно пишат,че унищожените камиони/влекачи.бензиновози и пр./са 11700.Кажете средно по колко души се возят в камион,който е унищожен.333 са унищожените хеликоптери,най малко са с по 3-4 души,а обикновено 6-8 ,колко тогава са им загубите/?265 танка,почти 3000 БТРи,това е Минке положението…Прелома в Афганистан настъпи именно през петата година,съчетано и с предоставянето на Стингери и други оръжия.
Още един списък, попадна ми преди малко.
НЕ СЪМ АЗ авторът, ще го спестя кой е, понеже не го познавам и не съм искал и разрешение да кажа кой е, но е свободен текстът от “копирайт” 🙂 ако се разпознае, да си признае сам 🙂
🇧🇬 “Подкрепям Украйна 🇺🇦, а не Русия, поради следните причини:
1. Украйна е братски народ.
2. Ние сме християнизирали Украйна.
3. Дали сме азбуката на Киевска Рус.
4. 70% от войнишкия състав в руската армия през 1878г. са украинци.
5. Над 200 000 българи са се преселили в земите на Украйна, област Бесарабия.
6. Украйна признава, че е получила азбуката и християнството от България (за разлика от Русия).
7. Украйна никога не е организирала и финансирала бунтове, метежи, въстания и преврати в България.
8. Украйна никога не е организирала политически убийства в България.
9. Украйна никога не е крала архивите ни.
10. Украйна не е крала златния ни резерв.
11. Украйна никога не е разпокъсвала землището ни.
12. Украйна никога не е насъсквала Сърбия, Румъния или Турция да ни нападнат.
13. Украйна не е измисляла нови, несъществуващи езици.
14. Украйна не е измисляла несъществуващите македонска, тракийска, шопска и добруджанска нации.
15. Украйна никога не ни е обявявала ВОЙНА!!!
16. Украйна никога не е прехвърляла диверсионни групи на наша територия.
17. Украйна никога не е имала свои “украинофилски” партии в България, имащи за цел дестабилизацията на държавата и обществото.
18. Украйна никога не е финансирала и поддържала национални движения „Украинофили“, нито участва в правенето на събори, където се веят украински знамена.
19. Украйна не ни продава най-скъпия петрол и газ в Европа.
20. Украйна не заселва стотици хиляди украинци по нашето Черноморие.
21. Украйна не е пращала въоръжени терористи в България.
22. Украински политици не са заявявали, че ще ни изкупят и другата половина от Черноморието, след като вече били изкупили едната половина.
23. Украйна не е финансирала чудовищни терористични атентати в България, най-големите и кървави в света за времето си.
24. Украйна не е промила мозъците на 80% от българите да ѝ се кланят и да предават България, нито дели хората на украинофили и украинофоби, за да внася допълнително разделение и разединение у българите.
25. Украйна не е нападала (за последните 1000 г.), бомбардирала и окупирала България.
26. Украйна не притежава между 30 и 50% от българската икономика и не ни държи в 100-процентова енергийна зависимост от нея посредством свои хора в българския парламент, съдебни и правоохранителни служби и структури.
27. Украйна няма 45-метрови паметници, символизиращи престъпен режим и не ни заплашва, че ще ни се случи случка, ако ги махнем.
28. Украйна не ни е пренаписвала и фалшифицирала историята.
29. Украйна не ни натяква постоянно как ни била освобождавала два пъти и как трябва да сме ѝ вечно благодарни, тоест надупени и подчинени.
30. Украйна не е поставяла свое марионетно правителство и престъпен режим и диктатура, които управляваха 45 години, избиха цвета и елита на нацията и върнаха България със 100 години назад в развитието ѝ. Има и други причини, но тези са основните.
Слава Україні
Иван А.,
Заради този списък можем да им прости за Трети украински фронт…
Слава на Украйна!
Извинявам се, още малко от мен, като горното, пак някой друг, но съглсен с него, уж не е по украинската тема, но може да се запише… ако бъде пуснато…
Кратка история на русофилството в България до 1944 г.
– 1885 г. – русофилите приканват султана да окупира Източна Румелия, за да спре Съединението.
– 1886 г.
– русофилите извършват държавен преврат и свалят Батенберг.
– русофилите приканват руския цар да окупира България, за да не допусне връщане на Батенберг на трона.
– русофилски офицери правят опит за въоръжено въстание в Североизточна България.
– 1887 г. – опит за организиране на про-руски въоръжени отряди, действащи срещу Регентството.
– 1890 г. – Опит за русофилски преврат срещу Фердинанд.
– 1911 г. – русофилското правителство на Ив. Евст. Гешов допуска делене на Македония, следвайки заръките на Русия за съюз със Сърбия.
– 1911-12 г. – Русофилското правителство на Гешов, сляпо уповавайки се на Русия, отказва да сключи териториални клаузи със Сърбия и Гърция за бъдещето на българските земи в Македония и Тракия.
– 1913 г. – Уповавайки се на Русия, правителството на Гешов отказва да се споразумее с Гърция за размяна на Солун срещу цяла Егейска Македония и Беломорска тракия (два пъти).
– юни 1913 г. – Уповавайки се на Русия, русофилът Стоян Данев спира настъплението на българските войски, давайки шанс на Сърбия и Гърция да контраатакуват и да спечелят Междусъюзническата война.
– 1915 г. – несъгласни с включването на България в Централните сили, офицери-русофили, сред които Радко Димитриев, заминават за Русия и се присъединяват към руската армия.
– 1918 г. – агитатори-съветофили подкопават морала на българската армия с пропаганда.
– 1919 г. – БКП се обявява за неотлъчно следване на разпоредбите на СССР спрямо България.
– 1923 г. – Съветофилите от БКП вдигат по заповед от Москва въстание срещу българската държава.
– 1925 г. – по заповед на СССР и лидерите си в изгнание, комунистите извършват най-кървавия атентат в историята на Европа до този момент в църквата Св. Неделя.
– 1925-1944 г. – финансирани от СССР и БКП разбойници тероризират населението в страната под фасадата на “партизани” и “революционери”.
– 1940 г. – БКП настоява за включване на България в Оста.
– 1941 г. – Звено настояват за присъединяване на България към съветската орбита и допускане на съветски войски.
– 1941-1944 – българските комунисти съдействат на югославските и гръцки комунисти да се борят срещу българските войски в Македония и Беломорието.
– 1944 г. – Отечественият фронт съдейства за реализирането на про-съветски преврат, нахлуване на Червената армия и осуетяване на възможността България да обяви неутралитет спрямо Германия.
Както е видно, русофилите у нас винаги са работели за “добруването” на българския народ
https://www.facebook.com/reel/1468454241307556
Холандци курдисали вчера пред руското посолство четири латерни и цял ден им пускали украинския филм. По някое време посланикът излязъл изнервен и казал:
– Искам това да престане!
Органузаторите му отговорили:
– И ние искаме същото: Русия да престане!