Предисловие: заглавието е разкодирано в последното изречение.
Харесвам парадоксите, които постигат обратната цел на видимата им страна. Такъв е случаят с чешкият външен министър Петър Мацинка, който предизвика скандал на конференцията по сигурността в Мюнхен от популистки позиции. Предизвика Хилари Клинтън да го репликира остро заради опита му да отклони посветената на проблемите на Украйна дискусия в друга посока. Случаят отекна опозиционно в Чехия и сред съюзниците, особено от страна на известния с остроумните си речи и реплики полски външен министър Радослав Сикорски.
Мацинка, който не падна по гръб, на практика сега се “реваншира” за популисткия си гаф с изказване в Общото събрание на ООН, в което атакува лично унилия кон, както на подбив наричат външния министър на московията Сергей Лавров, обръщайки се персонално към него.
От моя гледна точка речта му не се нуждае от коментар, освен от един: ако един чешки популист, клонящ към уклончива подкрепа за Украйна, е способен на такава кавалерийска атака срещу коня и неговия ездач путлер, то какво остава за чешката опозиция, която доскоро управляваше и превърна Чехия в един от най-ефективните поддръжници на Киев срещу рашистката агресия!
Ето каква каза Мацинка в очите на винаги изцъкления кон.
“Господин министър Лавров, обръщам се към вас ( на английски не може да се разбере дали е използвал уважителна форма, а трябва да се подразбира от контекста, който никак не е уважителен- бел. ivo.bg) преди всичко не като противник. Обръщам се към вас като към човек, който много добре знае, че никаква велика сила не може да спечели войната срещу реалността.
Временно можете да контролирате територия. Временно можете да управлявате наратив.Можете да създавате и насочване пропаганда. Но не можете да подчините времето. А времето ще покаже, кой е говорил за сигурност и кой я е разрушавал.
Въпросът сега не е в това дали Русия има опасения в сферата на сигурността, които вие вече 4 години използвате за оправдаване на безпрецедентната агресия срещу Украйна.
Въпросът ми е: защо отговорът на тези опасения трябва да бъде с дронове и артилерия?
Опасенията могат да бъдат легитимни. Но нахлуването-никога. Ракетите не са аргумент.Смятам вашите ракети за физическо признание за собствения провал.
Господин министър, силата на глобалната държава не е в способността да започне война. Най-голямата сила е в способността да й сложи край.
След четири години светът би искал да чуе прости отговори: как трябва да изглежда вашата победа?
Колко разрушени градове ви стигат? Колко загубени човешки животи са ви достатъчно?Защото ако победата не се изразява в ясен край, това не е стратегия. Това е циничен автопилот.
Сигурността не се измерва с размера на окупираната територия. Ето защо питам сериозно: стана ли по-безопасно положението за Русия, отколкото беше преди 4 години? По-стабилно? Повече доверие?
Ако правдивия отговор е отрицателен- а той наистина е-тогава е закономерно да попитам: наистина ли избрания път води до по-голяма сигурност на вашата страна?
Войните не завършват с просто драсване с писалката. Те завършват с въпроса “защо?”. И на този въпрос ще отговаря не Украйна, а Русия. Русия, чиито герои някога се сражаваха рамо до рамо с европейските народи против нацизма ( тук Мацинка отхвърля съветския наратив за “водещата роля” на СССР- бел. ivo.bg). Само че днес върху паметта им пада сянката на нова война.
Господин Лавров, великите нации са способни да понесат поражение. Но те не могат да надживеят стратегия, която не предвижда край. Можете да завземете територия, но не можете да превземете бъдещето.
Историята е пълна с държави, които са вярвали, че времето е на тяхна страна. В действителност то винаги е работило срещу тях. Всяка война започва с план. Вашият план днес е жив само защото нямате мъжеството да признаете, че той се провали.
Изминаха четири години, времето изтича. Дойде време най-накрая да спрете тази война”
Смея да твърдя, че тази обвинителна реч на Мацинка е истински словесен и морален МЯУ ( Масиран Ядрен Удар според съветската и рашистката военна терминология).
По-добре не може да бъде казано.
Още преди да съм прочел, статията Ви… кон…. “коня” срещу Народно събрание, трябва да се махне и той е МОЧА…. сега ще прочета… 🙂
речта на Мацинка е смело откровена, забележителна. ще бъде доживотно негов актив.
и толкова! защото адресатът / събирателно – конят / изобщо не е един от нас, а РАШИСТ.
нека си спомним как всички те, включително “коня,”броени дни преди 24 02 2022г, нагло, безцеремонно ЛЪЖЕХА де кого срещнаха + хората от най-високо ниво на цивилизования свят, че няма да нападат УКРАЙНА. а когато нападнаха, ИЗЛЪГАНИТЕ продължиха да си комуникират с РАШИСТИТЕ.
онези са “империята на злото”, а ние сме светът на наивниците./ щом се надяваме с приказки да променим ЗЛОТО /
третата световна война вече застила със своите въглени не само героичната УКРАЙНА, но все по силно нагрява световната икономика, силите на злото се обособяват, локализират и вече растат като тумори. толкова е същото като преди ВСВ, че нашето късогледство днес ще има много, много тежка цена!
Много хубаво казано!
За съжаление, думите не свалят дронове, а още по-малко – балистични ракети. Трябват дела, дела и пак дела… Що ли ми звучи познато? Да не го е казвал един папа (Тато, на български), комуто е галил ушите един, гален от няколко папи?
Това, за делата, е не толкова за Чехия (или, пази Боже, за малка и миролюбива България), колкото за по-големите ѝ съюзници от НАТО.
Рашистките мозъци ,особено като този на Лошада Лавров ,не се впечатляват от аргументи ,или реалност ,те намират удоволствие в воени действия ,в убийства и мародерство ,цялата им история е доказателство за това ,постояно все снимат филми ,и се пъчат все с втората световна ,война ,която се опитват да изкарат чиста руска победа ,като че ли ,Хитлер им е направил услуга ,че е нападнал СССР ,за да въртят една и съща латерна ,повече от 80 год,но май Путка най съжалява че изгубиха бившите си республики и Източна Европа ,спечелена в резултат на войната ,,
Катарзис.
Като в пиеса на Брехт, в която катарзисът е в зрителя, а не в героите ѝ.