В Иран- я камилата, я камиларя, я рахбара

 

 

 

Според американския Hudson Institute има трайна тенденция към намаляване на иранския въздушен обстрел в Близкия изток. Регистриран е спад от 86 процента в изстрелвания на ракети от иранска територия и 73 на сто спад на броя изстрелвани дронове в сравнение с първите дни на войната.

Но дава ли това основание на Тръмп да каже, че Иран е капитулирал, вкл. защото президентът Пазешкиян се извинява на арабските държави за атаките с дронове и ракети от иранска територия?

Според мен става дума именно за територия, а не за държава. По съобщения на Израел още с първите въздушни удари са ликвидирани общо 40 души сред най-важните разпоредители при издаването на заповеди.  Освен върховният аятолах, сред тях бяха двама министри на отбраната, шефът на корпуса стражите на ислямската революция. Кой тогава нарежда кои цели да бъдат обстрелвани с наличните ресурси от дронове и ракети?

Това е малко като във вица за умиращия стар евреин, който немощно питал дали край смъртния му одър са се събрали синовете му Моше, Авраам, Исак…Когато му потвърдили, че всички са дошли, старецът събрал сили и се провикнал: “кой тогава, по дяволите, е останал в магазина”! 

Нещо подобно се случило. По липса на легитимно ръководство, което да дава конкретни заповеди, в системата на иранската отбрана може да са се задействали предварително подготвени системи за автоматичен отговор при подобна ситуация. Това обяснява изглеждащата като безразборна въздушна иранска атака буквално във всички възможни посоки, вкл.  (по грешка?) към Турция и Азербаджан (но все пак по предварително фиксирани цели). Обясняв и извинението на президента Пазешкиян, комай единственият останал жив важен фактор след първата фаза на израелско-иранските удари, упълномощен да покаже съществуването на някаква по-умерена алтернатива в ръководството на страната.  

Дали Тръмп е разшифровал истината, ако горната хипотеза е вярна? Съмнявам се. Той отчаяно се нуждае от демонстрация на успеха си поне по две причини.

Първата е свързана с вече не толкова далечните междинни избори в САЩ през ноември, които партията му и лично той ще загубят гръмовно, ако Тръмп се провали в Иран. 

Втората и по -близка причина като времеви хоризонт е очакваното посещение на Тръмп в Китай на 2 април. Той не може да си позволи да се появи там в качеството на победен. Вече веднъж му се наложи да отстъпи миналата година от заканата си да задуши с непосилни мита китайския дракон, но получи от него камшичен удар с ответната китайска закана за забрана върху износа на редки земни изкопаеми от ключово значение за зависимата от тях американска икономика.

Нова подобна крачка назада би обрекла на неуспех опитът на Тръмп да се направи на Никсън, имитирайки неговата историческа среща с Мао на китайска земя на 21 февруари 1972 година, когато тогавашният американски президент постигна геополитическа промяна в отношенията в триъгълника на съперничеството между СССР, Китай и САЩ.  

За Нетаняху това е война за оцеляването на Израел и на личната му политическа кариера, базирана на военния му опит.

На снимките: младият Бенямин (Биби) Нетаняху като командос от легендарния елитен израелски отряд “Сайерет Маткал”, от чиито редици от около 200 души традиционно, с малки изключения, се формира израелският управляващ елит. “Биби”, ако щете вярвайте, в момента се превърнал в боен зов за сваляне на режима в Иран от страна на милиони ирански изгнанници в чужбина и дори на иранци, скандирайки от балконите на жилищни сгради в Техеран. 

 

 

 

 

 

 

 

За  Тръмп иранската кампания е преди всичко инструмент за постигане поредната сделка за контрол над ресурси, като петрола. Икономисти изчисляват, че в случай на отменяне на санкциите над иранския износ страната бързо би могла да си върне с американско (съ)участие някогашния си дял от 60-те години на миналия век от десетина процента от световното производство и износ на тази суровина-роля, която отстъпи на Саудитска Арабия под ударите на санкциите. 

Друго си е Тръмп да се яви в Пекин в ролята на световния властелин, който държи козовете за възстановяването на петролния поток от Иран в Китай, където иранският петрол заема дял от 18 процента от целия внос. Има голяма разлика дали големият сделкаджия ще отиде да се договаря с фабриката на света, силно зависима от суровината, в качеството на виновник за спрения ирански износ или обратното: като онзи, които е направил възможно възобновяването му (макар и да е причинил за известно време дискомфорт на втората икономика в света по този показател). 

Колкото до режима на аятоласите, който е също толкова непредсказуем, колкото самият Тръмп, на помощ в предвижданията могат да дойдат само константните величини от миналото, даващи база за разсъждение. 

Иран е изпаднал ако не в пълна международна изолация, то в самота дори по отношение на уж близките си партньори, каквито са режимите в москва и Пекин. Но не му е за пръв път. Доказа, че може да оцелее дълго както под външен, така и под вътрешен натиск. Включително и през завършилата без победител 8 годишната война (1980-1988) с изначално превъзхождащата го военна машина на Саддам Хусейн, който се опита да се възползва от хаоса при смяната на управлението в Иран и вярваше, че може да постигне лесна победа.

Отчаяният отговор с ракети и дронове на иранския режим в наши дни изглежда като самоубийствен акт. Това не е просто метафора, а форма на предупреждение на какво е готов режимът в името на своето оцеляване. Напомня ми на вълните самоубийци, които изпращаше властта на Хомейни на фронта срещу иракския враг. Обществото (тогавашното, за сегашното ми е трудно да съдя) сякаш нямаше нищо против хиляди деца да бъдат използвани масово в тези самоубийствени акции. Не ми е известно нищо подобно в подобни мащаби да се е случвало никъде другаде при никоя друга война в обозримото минало.

Зад този вид упоритост стои една особеност на шиитската религия. За разлика от сунитите, вярващите шиити контактуват с всевишния чрез посредничеството на молите, които ги призоват от минаретата, а после ги инструктират в джамиите да следват онова, които те самите са получили като инструкции от по-висшата инстанция. Тази йерархична структура беше в дъното на хомейнистския преврат. Обяснява и днес необяснимата за незапознатия със спецификата й външен наблюдател упорита жилавост на връзките по вертикала в обществото. 

Иначе казано, нищо категорично не може бъде казано относно колко дълго ще оказва съпротива ислямският режим, но е сигурно, че ще се бори да се задържи достатъчно дълго, за да създаде вътрешно политически проблеми най-вече на американския си враг, който е по-уязвим от израелския, доколкото в Израел нападението срещу опасния Иран се ползва с цели 73 на сто подкрепа.

Във всички случаи изборът на Моджтаба Хаменей, сина на убития рахбар (върховен водач) да замени баща си на върха на държавата не говори само за продължение на досегашния курс на режима, но и за усилващо се надмощие на въоръженото крило на тази власт над досегашната доминация на моллите. Явно във военно време оръжията в ръцете на гвардията, лично подчинена на рахбара, накланят везните в баланса на упражняваната власт. Изглежда моллите са били “убедени” под дулата на гвардейците да изберат близкия до тях Моджтаба Хаменей, влизайки в противоречие със заветите на Хомейни да не се изграждат династии в ислямската власт по подобие на свалената династия Пахлави.  

Колко дълго ще живее и управлява 56 годишния нов рахбар, младеж по стандартите на местната геронтокрация, зависи от волята на Аллаха, Тръмп и Нетаняху. Но не задължително в този ред. Да го кажа в уклончивия стил на ориенталското изразяване: я камилата, я камиларя, я рахбара.

Ще се завърша с две изненадващи за широката публика съобщения под формата на въпроси, базирани на факти.

Знаете ли какво родее Америка и Иран? Това е консистенцията на добивания в двете страни петрол. Той е лек и значително по-лесен за обработка от руския и венецуелския, да речем. 

 

 

 

 

 

В това отношение Тръмп знае какво иска и неговият съпартиец, сенаторът Линдзи Греъм, огласи неговите мисли с призив към Израел да щади иранските петролни находища. 

Припомням, че през 2019 година избухнаха бунтове в Иран именно във връзка с показването цената на бензина, а сега само за няколко дни Израел удари 30 петролни хранилища в мегаполиса Техеран и неговите околности. Властите разстреляха тогава по улиците на градовете 1500 демонстранти.

И за друго малцина се сещат по аналогия. Рейгън дойде на власт с решаващата външна помощ на…Хомейни. 

Ирански фанатици окупираха американското посолство в Техеран и държаха там за заложници 444 дни 52 души. По нареждане на президента Картър през април 1980 г. беше извършен неуспешен опит на специални американски части да ги освободят. Загинаха 8 американски военни-точно, колкото в момента са жертвите на САЩ в Залива. Провалът на президента Картър вбеси американското общество и то реши да смени демократа  Картър с републиканеца Рейгън. Той пък изигра решаваща роля СССР да загуби студената война и да се разпадне.

Интересен геополитически карамбол, нали- при желание може да бъде видян и умисъл, доколкото Хомейни, повлиян от крайното левичарство при изгнанието си във Франция, се изказваше с крайна омраза спрямо СССР (на което Москва отговаряше с нетипична сдържаност) като за още по-вреден сатана от Израел и САЩ?

Дали историята няма да се повтори спрямо Тръмп с обратен знак при следващата смяна на партийния президентски караул в Белия дом-отново с иранска “помощ”?