Иран започва да прилича днес на Украйна (не бързайте със заключенията), но не защото е жертва на същото по своя характер нападение от страна на далеч по-голяма и могъща във военно отношение страна. Става дума за чисто медийния феномен да бъде привлечено вниманието към една страна, за която само лично запознатите с нея или тесен кръг специалисти в чужбина можеха да изредят основни параметри от нейната география, икономика, демография-да не говорим за хилядолетната й история.
Целия свят научи какво представлява Украйна по горните показатели след като беше нападната ( повторно след 2014 г.) по суша, въздух и море с явното намерение да бъде погълната в търбуха на постсъветската империя, за да бъде възкресен нейния труп. Хората от различни краища на планетата научиха химна на Украйна.
Естеството на войната срещу Иран е много различно. Най-малкото заради факта, че Израел и САЩ не си правят планове да завладяват огромната държава. Но ефектът от привличането на интереса към държавата с едни от най-древните корени в историята е подобен: днес милиони хора по света знаят толкова за Иран, колкото никога не биха си направили труда да научат. Включително и у нас е така.
Ето защо няма да повтарям известната базисна информация, която тече и се пени от телевизорите и в интернет. Ще се опитам да бъда полезен с по-малко популярни данни и разсъждения.
Спорен е, меко казано ( според мен) наистина въпросът доколко затварянето на Ормузкия проток е успех за Иран. Дали пък не е обратното?
Саудитска арабия и Обединените арабски емирства са повече наясно, особено в сравнение с Тръмп, с опасността от такава блокада. Вече са й яли попарата. Ето защо още през първата година от войната между между Иран и Ирак саудитите построиха през 1981 -ва сухопътна алтернатива. Прокараха до Червено море петролопровода Petroline. От Абу Даби се свързаха по подобен начин с Оманския залив, заобикаляйки Ормуз.
Вярно е, че двете тръби не могат да конкурират количествата, които се изнасят с танкери. Но попитайте инженерите и те ще ви кажат, че където е положена една тръба, доста лесно е тя да се дублира и мултиплицира, колкото е нужно. Въпрос е на пари и политическа воля. И двата компонента не липсват на богатите монархии, където решенията не се взимат от някакви си парламенти и прочее глезотии. Мога да се обзаложа на сто барела петрол, че те имат планове в това отношение не от днес и от вчера.
Саудитска арабия е единствената държава в света на чиято територия не тече нито една река (макар да стават наводнения при редките, но обилни дъждове в пустинята, която не се състои само от пясък, но и от каменисти улеи, наподобяващи пресъхнали корита на реки). И въпреки това в държавата има в изобилие вода, годна за употреба по всякакъв начин, тъй като на територията на огромната държава действат най-големите и многобройни заводи за обезсоляване на морска вода в света. Средната консумация на вода в монархията е двойно по-голяма от тази за света, вкл. и в сравнение с богати на реки държави.
Давам този пример като отправна точка към разсъждението, че с много пари могат да се постигнат и много големи чудеса.
Не е само това причината да задавам въпроса дали фанатичните аятоласи не се самоубиват ритуално, лишавайки се от главния си източник на доходи със затварянето на Ормузкия воден път. Те нямат големите свободни суми на арабските съседи за изграждане от нулата на алтернативни водопроводи през иранските непристъпни планини и пустини на хиляди километри разстояние. Зависими са практически изцяло от износа си по вода. Едва ли Каспийско море на север, на около 300 километра от Техеран, може да замени в обозримо бъдеще като основен морски търговски път залива, който арабите и без това наричат Арабски.
Но и това не е всичко като негативен (и) за Иран ефект от блокирането на търговския трафик в района на Ормуз.
Работата е там, че повишаването на цените на петрола прави рентабилен добивът му в много находища, които при по-ниските цени не са конкурентно способни на световния пазар. В това отношение вече потриват доволно ръце във Венецуела с техния гъст и труден за добив и преработване (поради което и по-скъп досега), но безкраен като залежи петрол. В различна степен, но приблизително по същия начин това важи за САЩ, Канада, Бразилия, Гвиана и дори за Норвегия, която има гарантирана клиентела в Европа, заделяйки от печалбите за най-големия резервен валутен фонд в света на стойност от повече 2 трилиона долара ( “чудовищно” много, особено за страна с население от 5 милиона души).
С това “филмът на ужасите” за аятоласите не свършва. Защото те, рано или късно, ще изчерпат военните си запаси за водене на дълга война, но нищо подобно не се очаква да се случи на САЩ, колкото и да се спекулира по тази тема.
Иранците се намират в най-тежката си икономическа криза откакто са на власт. Резервите и възможностите на засегнатите от петролната криза държави, като САЩ и други богати държави, ги правят далеч по-малко уязвими. А алтернативите, които неминуемо ще потърсят в производството на енергия, няма да закъснеят. Ще закъсат много повече аятоласите, включително в дългосрочна перспектива, когато всеки от пострадалите от техния бойкот ще се опита да намери в бъдеще заместител на зависимостта от подобен рисков източник.
Положението е: Иран срещу света. Не ми се вижда вероятно Иран да спечели такава “световна война”. Дори само поради факта, че засегнатите икономики, както е знайно от предишни кризи в Близкия изток, снижават ръста на своите производства и с това търсенето на течното злато намалява по естествен начин.
За сметка на това е твърде вероятно цената на авантюрата чрез затварянето на протока да стане непоносима преди всичко за Иран, докато останалият свят ще търси и ще намери начин(и) да управлява кризата.
Това е краткият ми отговор на бълбукащия стандартен въпрос, който всички водещи на предавания задават на своите гостуващи коментатори, а именно “ как ще завърши тази война”.
Иран се надява всички пострадали от петролния бойкот да се сринат, едва ли не, докато самият Иран да устои и така да победи. Но, както отбелязах, настройва срещу себе си не само своите съседи, но дори и приятелски режими, като китайския, главен получател на ирански петрол.
Нещо повече, напълно възможно е пред смаяните очи на шиитските екстремисти бившите антисемити от околния арабски сунитски свят да си стиснат ръцете със самия Израел за изграждане на обща инфраструктура за пренос на петрол и газ с излаз на Средиземно море. Такъв шейтан не са сънували в Техеран, но ще се сърдят на себе си, ако той бъде изпуснат веднъж от бутилката.
Не искам да подсказвам на Тръмп ( още по-малко на далеч по-добре информирания Нетаняху), но за икономическото задушаване (и унижаване) на режима не е необходимо да бъде окупирана цялата територияя на Иран, която се равнява на повече от 15 Българии. Достатъчно е да бъде завзет остров Харк.
Забележка: с извинение към днешните международни редактори, но съм бил такъв още по времето на 8 годишната война в Залива ( 1980-1988). По онова време в БТА, законодателна институция за чуждите названия, изписвахме острова като ХарК, а не като ХарГ. Склонен съм да мисля, без да съм специалист по фарси, че това е правилният вариант и днес за названието на кораловия остров, дълъг 8 километра и широк 5 километра, разположен на 25 километра от иранския бряг. Изписването на фарси показва арабската буква за К накрая на думата и предвижда да се произнася именно като Харк.
Дълбоководните пристанища на острова, през които преминават 90 процента от иранските барели с петрол, са строени от американци още при шаха. Така че янките познават отлично терена. Ако решат да стоварят десант биха могли да постигнат успех буквално с “шепа войници” ( с каквито разполагат и в момента, но се очакват още хиляди да пристигнат в района до десетина дни) в сравнение с невъзможната задача да превземат континентален Иран с участието на нещо като половин милион млади мъже и жени в униформа, необходими за мащабна операция, при това с нулева вероятност да завладеят трайно враждебната територия.
Ако американците превземат и удържат Харк, смятайте режима за задушен с един удар.
Чиста глупост е поетият риск, чиято единствена цел е да бъде съхранен режимът на аятоласите с цената на военното и икономическото самоубийство. Бумерангът лети и ще се върне към чалмите им.
Не разбрах нуждата да се пише в този блог на мужишки.
За завладяване на острова се говори от няколко дни, а към региона пътуват 2500 пехотинци на САЩ.
Интересно дали какъв ще е отговора на аятоласите. Ако ударят обезсоляващите системи на Бахрейн , сигурно ще предизвика бедствие.
Поздравления г-н Инджев, изпреварихте ми въпроса за това как така Харк/ХХ/ стана Харг /XXI/…
Затова, понеже е съвсем по темата и не е офтопик – имам друг въпрос, понеже заради войната се публикуват добри карти на Ормузкия проток – там на някои може да се види, че някъде през 1970-1971 шахски Иран превзема няколко островчета принадлежащи дали на ОАЕ като британски протекторат или направо британски, или са били /спорни/ някои на Оман, и шахиншахските войски тогава правят това дръзко и ефективно, но под услужливото съдействие на щатите, а британците не правят нищо да защитят своите протекторати, дали заради “атлантическата солидарност”, или затова, че вече са договорили еманципацията на емиратите и някакви островчета не са им приоритет.
Защо сега никой не казва и дума за незаконната окупация на тези острови, а те са стратегически, щом това положение не е в съответствие с Хартата на ООН за забрана на насилствена корекция на граници?
Вече разбрахме, равнището на политическа култура е паднало на дъното на Персийския залив – и не само “на восток”, ами и на запад, но все пак …
Вярно, погледнато отдалеч, няколко островчета като Абу Муса, или Кубра, Сагра и тн – не са Крим, но принципът е същият, и стратегическото им значение за пътя на корабите през Персийския залив е същият – Иран е отместил границите в Персийкския залив и сега друг режим, враждебен, контролира трафика на корабите спокойно, понеже пътят на всички кораби минава покрай тия островчета, дето не са негови по право, дори само с контрола там, дори без да прекратява достъпа до Ормузкия проток – защо никой не говори за слона в стаята?
Затова и не е нужно да си “световен лидер” – за да попиташ простичко, а какъв е планът сега? Могат, вместо да плямпат всеки ден за “величави победи” – просто да възвърнат островите на истинския собственик, както стана през 1991. И всички тогава ръкопляскаха на щатите, нямаше гласче против.
Помня и Саддам почна през 1979 с леки реплики за “отместване на граници”, а “това островче там ми трябва много” … но тогава през 1979 британците вече си бяха научили урока и му размахаха показалец за островите на Кувейт, и поне му държа до 1990…
Това го знам също от списанието на БТА.
Към санчо:
Боевете за остров Харк бяха сред най-ожесточените между Иран и Ирак. Само че в днешно време САЩ и Израел имат пълно превъзходство по въздуха и в морето, като мота да си осигурят подкрепа за десант и от кораби с тежка артилерия и ракети. Иранците не могат да не знаят това и вероятно са подготвили някакъв отговор, но във всички случаи превземането на острова е много, по-реалистична задача, от настъпление по суша през планини и пустини. Освен това на острова десантчиците могат да се окопаят и да го задържат. Жертви не може да няма от страна на атакуващите, но не и в мащаба, който може да се очаква при операция на континента.
Колкото до транскрибирането, например на арабски названия, на Запад отдавна е възприето уеднаквяването за улеснение. Членуването в арабския става чрез повторение на първата буква от думата в зависимост дали е лунна или слънчева. “Ан Нахар”, например, а не “Ал Нахар”, за разлика от “Ал Каида”.
Отгоре на всичко западните транскрибции са въвели за още по-голямо улеснение едно универсално Ел, при положение, че в арабската азбука изобщо няма гласна Е.
Руското транскрибиране се придържа към по-сложния, но по-близък до оригинала вариант. Това не е комплимент, а констатация за разликата в школите по арабистика, която в руския случай е по-консервативна, така да се каже.
Към Симеон В.:
В миналото съм прибягвал в редки случаи към цитати, но по-принцип избягвам, особено пък без превод.
Интересно за е-то в Арабския. Трябваше да си превеждам името за виза и от Български стана транслитерирано от Арабски – Стифан. От Английски разбирам защо
Много бързат някой ,много им се види ,че две седмици Бомбят Иран смятат че Израелците и Американците са Будали ,че не свършват по бързо ,забравят че в Първата война в залива ,се занимаваха около 40 дена с Садам Хусейн ,втората война в залива около Месец ,а Ирак няколко пъти по малък от Иран ,Сърбия също бомбиха почти толкова време ,Рашистите в Болгария ,подскачат как тези се бавели, ,за тях ,Путлер е истински Гений ,голям пълководец ,макар че се мотае в някакви пасьолки и котори в Украйна ,4години наред ,неговата армия се бие също като в Първата световна война ,самолетните почти немогат да летят над Украйна ,вече загубили около 400 над Украйнското небе ,Американците обаче си пазят ,хората от рисковани десанти ,ще удрят по по въздуха докато Айтолясите. Клекнат ,Освен ,болният от Деменция и други неща ,Тръмпушкин не ги обърка нещо ,
Благодарности, господин Инджеев! Много неща научавам от Вас!
Миналата година още по времето на разрушаването на ядрените обекти, имаше информация, че израелците са подготвили допълнителни планове да ударят , още тогава, ако се наложи, няколко стратегически цели , които формално не са военни.
Сред тях на първо място е този основен остров за износ на петрол, също така със същото значение – един основен терминал и инфраструктурата за газовия износ, и основното пристанище за търговия . Разбира се сега могат да ударят и другите.
Но оранжевият КРЕТЕН вероятно спира разрушаването на тези стратегически енергийни и търговски центрове, което моментално ще разруши цялата “икономика” на аятоласите.
Явно чака пак някакъв КЕЛЕПИР, отново.
И за него няма никакво “значение” човешките жертви. Защото все пак от един педофилски УРКА нищо подобно не може да се “очаква”.
Също така , днес са ликвидирани най-накрая едни от най-уродливите канибали на аятоласите , които убиха десетки хиляди иранци – Лариджани и главатарите на ислямисткият башибозук – басидж.
Към Stefan Stefanov:
Ами да,те не че не могат да го произнесат, но по принцип се придържат към правилата си.
Една от причините арабският да бъде смятан по класации на ООН за един от най-трудните за научаване от чужденци е комбинацията от несъществуващи в други езици звукове ( “хути” или “хуси”, обяснил съм го в свой текст), както с голямото богатство на собствени еквиваленти за иначе международно приети думи (електричество е “кахраба”, комунизъм е “шуюия”, социализъм е “ищиракия” и т.н.), плюс сложната, макар и логически подредена система на правописа (от дясно на ляво в изречението).
Тъй като класическият арабски е обект на обожествяване заради корана, който е написан на този език (наричан фусха) богословите, калиграфите и литераторите са се занимавали с векове да го шлифоват и да измислят заместители на “вносните” думи, за да пазят чистота на свещения си език. Много преди това да се случи в Европа по националистически подбуди с някои по-малки народи (в една Чехия, например).
Заради кораническата забрана да се възпроизвеждат изображения на живи същества (нарушавана през средновековието в ислямизираната Персия, впрочем) учените хора в халифата са превърнали в изкуство словесността и нейната визуализация в калиграфията. Там са вложили творческата си интелектуална енергия. Може да се види в декорацията на джамиите
.
За по-трудни от арабския се смятат само китайският (във вариант мандарин, да речем) не само заради системата от йероглифи, които трябва да бъдат запомнени, но и поради тоналната система. Бият по този показател виетнамците: имат 8 тона със смислово значение, докато в китайския са “само” 5.Само че виетнамците си имат азбука, която, като всички азбуки се научава от желаещите, а не йероглифи, които трябва да се назубрят. Поради това китайският е смятан за по-труден.
Интересното е, че японският е по-лесен- няма тонална система. По този показател е по-лесен за научаване от чужденци.
Има и “мързеливи” езици. Например испанският, в който няма много спорни за ухото на чужденеца звуци от гледна точка на произношението (както в японския, впрочем).
И т.н.
Да не пропускаме и факта, че в периода 2020-2024 1/6 от световния внос на оръжие е реализиран в посока… 3 държави. Саудитска Арабия, Катар и Бахрейн (или Кувейт, но то е същото). Тоест ако шейховете (на чието търпение и хладнокръвие не спирам да се възхищавам) се изнервят, имат много какво да изпратят на шиитските си съседи.
Благодаря Ви , за интересната информация!
Надявам се да науча повече за региона.