Вече се изказах ( дори изпреварващо) за явлението падащи в изборните листи спор(т)ни звезди. Няма нужда са повтарям, но в рамките на коментарите на какво прилича тази изходна база за разсъждание във връзка с официалното начало на предизборната кампания, все пак ще споделя едно обобщаващо наблюдение.
Да, обобщаващо е, въпреки правилото, че обобщенията трябва да се избягват, когато коментираш качествата на различни хора, всеки със своята индивидуалност.
Виждам, как се правят опити за обратното: Стефка Костадинова е готина защото при дългото й пребиваване на БОК българите са извоювали куп медали ( все едно тя лично е плувала, тичала, и тръшкала на тепиха съперници). Освен това е скочила цели 210 см. и още по-дълго оглавяваше класацията сред онези, които се опитваха да я надскочат. Спор няма.
Само че зад тази безспорност (особено за рекорда й, който и друг път съм давал за пример като доказателство, че спортистите не бяха подвластни на тезисите на др. Живков, който от тях можеше-скачаше) се крие безспорната мотивация да бъде откроена и дори противопоставена нейната персона на други спортисти в предизборните листи по простата причина, че тя (вече открито) скочи в скута на Делян Пеевски-ако използвам срещу него собствената му просташка стилистика на изразяване. Съответно тя се нуждае от оправдаване от страна на други, които тоже отдавна са скочили в същия скут.
Но да се върна на общото извън индивидуалното в случая.
Ясно е каква е мотивацията на именити български спортисти да си дадат под наем името за употреба в партийни предизборни листи. Мнозина са изкушени да оползотворят славата си и на друг терен, особено след като вече не състезават на своя!
По-важно е да се забележи и отбележи, че криеницата зад техните мускулести гърбове не прави чест на политиците, които ги изкушават да им козируват. Важи особено за онзи, който цял живот е козирувал преди да стане президент и политик.
Нали уж щеше да привлича като магнит със собствена тяга възмутените от намагнетизираните корупционери, посочени като такива от САЩ и Великобритания! Вместо това се оказа, че търси истински авторитети, постигнали със свои сили известността си, а не по волята на кагебиста Решетников.
В този смисъл наблюдаваме нещо като самопризнание, че претенцията за изключителност на дезертиралия главнокомандващ е куха като шапка, лишена от съдържанието на главата, върху която пребивава като върху обикновена закачалка.
Апропо, прави (ми) впечатление, че действаща звезда от световна величина, като тенисистът Григор Димитров, не е привлечен да спасява ничий политически авторитет.
Явно няма как. Човекът печели милиони, както всички научиха от завистливите публикации тези дни, които разтръбиха колко точно е богат. За него да бъде направен депутат със заплатка от няколко хилядарки- хайде, нека да са доста повечко като евентуален евродепутат, е равносилно на фалит. А може би, не зна(е)м мнението му, не само материален.
Явно за останалите от алеята на съмнителната слава не е така. Добре са ги изчислили.
Учуден съм, че да береш лозе, което не си сял, може да е “на кирия.”
Григор Димитров е все пак действащ спортист и да се занимава с тези глупости не би му отивало.
От другите топ бивши звезди и Христо Стоичков се опазва (за сега) от посегателсва върху името му. Имеше, ако не се лъжа някаква заигравка в миналото с ГЕРБ, но май не продължи по този път.
Според мен включването в листите на известни спортисти е признак на безсилие (политическа немощ), включването на В. Горанов – на безочие, невключването на Я. Божанков – на глупост.
Когато някой направи гаф, каубоите обичат да казват, че се е прострелял в крака. В случая някой се прострелян в дебелото, себично, егоцентрично надкрачие…
Никога не е късно да станеш за резил.
Жалко.
Понеже съм редови читател на блога, бих си позволил наглостта да променя заглавието на настоящият материал:
“Да скочиш в скута на Пеевски или да козируваш на дезертирал генерал……….. това си е направо треторазрядно (с)ПОР(т)НО постижение…………. “
Спорта отдавна се използва от туземните мУтриарси – бокоТИКВАТА и ДерибеЙлян МулташкиЙ.
Видя се , че тяхното БФС , е фасада на мафията им, за препиране на милиарди, и затова изгониха Бербатов, за да останат техните подлоги начело с Михайлов, Лечков и гонзо….
Същото важи още повече за тоталното падение на костадинова, която даже не иска да отстъпи място на шеф на БОК , въпреки че не я избраха, поне.
Или не й “дадоха” да напусне, както правят и с деветото им джудже – Сарафа.
И тя остана в БОК с “протекцията” на двамата мУтриарси.
И все пак, засега използването на спортистите от ()резидента не изглежда толкова компрометиращо за тях, колкото обслужващите “труженички” на магнитските мутри и мултаци.
Друг е въпроса, че туземният Див мутренски бандитустан НРБ има нужда от много повече реформи от другите държави, и трябват депутати с друга квалификация и опит. Защото тук не е нормална “държава” , а е мафиотска , и трябват повече реформатори . В по-нормалните държави няма да е проблем да има повече спортисти в парламента. Но тук не е съвсем така.
И дано поне има полза от тях, ако влезнат в парламента.
Към Спартак:
Тази игра на думи съм я употребявал, но не исках да бъда прекалено остър спрямо спортистите.
Към Иванка:
Всички разбираме, че поканените спортисти (повечето, ако не и всички) са добре проучени, за да бъдат поканени на тази трапеза. Едва ли са отишли само в партийните централи да се предлагат.
Няма лошо да си депутат, но за хора с (наистина) големи постижения в живота приемането на подобна оферта означава по-скоро принизяване, отколкото издигане. А приказките за “службата на хората” могат да ги оставят на прасето, то грухти подобни лъжи, на които никой не вярва.
След нахлуването на комундели, мутри, чалгаджии и лауреати на наградата “Магнитски” в парламента, защо да няма и набор спортисти на хранилката? Всякакви случайници има, само експерти по законотворчество няма. И после се чудим на клозетното ниво на парламента и на сгромолясващия му се рейтинг…
Към Иво Инджев:
Е така де, аз за това си позволих да “изнаглея”, понеже като автор, някак не звучи културно Вие да го направите ………. :))
Много добре написано, не само навреме, а най-добро от всичко прочетено досега по темата.
И докато четох, се сетих за срещнат в интернет много неактуален мем от рашистката федерация, когато още беше федерация, и не дотам открито рашистка – показваха снимка на група американски конгресмени и такава на руски депутати и отдолу надпис, давам груб превод: там /us/ са 80 на сто юристи и икономисти, а само 20 на сто заслужили боксьори и борци, а у нас тук /рф/ е обратното – що се чудите после за крайния резултат? Забавно и крайно остроумно.
Все пак да призная не намирам нищо лошо, както спортистите, така и писателите да се позанимават с политика, понеже политиката се занимава с всички ни, без значение дали го искаме или не. В щатите пък бившите военни, преквалифицирали се в депутати, често имат репутация на разумни и умерени хора, в сравнение с някои други.
Мога да посоча брилянтни за мен примери, когато спортисти, не винаги шампиони, са били над висотата на политиците, дали за спортисти от Украйна, дали такива от Иран, дали от страни като Италия, които не са в своя драматичен час пик, но правят добри политически акции, това няма толкова голямо значение. Примерите са многобройни по света и няма нужда да сравняваме нечии заслуги, понеже това не е спортно състезание.
Има според мен голямо и свръхполезно значение обаче, когато известни спортисти навън говорят за политически въпроси. За някои доскоро аполитични хорица, това е интересно, почват да се замислят, а понеже повечето спортисти не търсят замесване с текуща политическа конюнктура, когато посочат някакъв проблем, това вече е достатъчно похвално, само по себе си, понеже показват на аполитичните неграмотници добър пример. Все е нещо, и е похвално, особено в когато се случи в тоталитарни страни и мракобесни времена. А когато все пак сериозно се замесят, примерно, както беше в случая с губернатора Шварценегер, в щатите, някои дръзват да предлагат и някакви самостоятелни решения, дори да не се харесват на конюнктурата и политическите сили. Малцина понякога и демонстрират прекрасен спортен хъс за борба и да отстояват тези свои решения, въпреки залозите. Та, без обобщения, мисля, по света това скачане на спортисти по света не е само реклама и не винаги им носи престиж и доходи. Мнозина спортисти дръзнали да се изявят политически на някакви състезания са били наказвани от лицемерните международни федерации заради … демонстрация на своите политически убеждения, наскоро видяхме съвсем пресни примери. Иначе, гълъбите на мира и речите за мира ги обичаме всички, но … да не сте посмели да…
Докато пиша това се сещам, имахме не много отдавна дори един случай, когато неколцина футболисти са стопирали начеваща гражданска война с една пресконференция по телевизионен канал. Това дори ще остане в историята. А дори да не успеят в плановете си някои спортисти-станали-политици пак успяват излизат с чест от играта и то fair play, както написаха наскоро за бившия либерийски президент – Джордж Уеа, изобщо не беше гений управленец както беше футболист, но при него ни един журналист, или критик на управлението му не беше вкаран в ареста, а след като загуби изборите поздрави честно приемника си и предаде поста, без да мрънка – я посочете, пише този коментатор – за колцина президенти на африкански държави е валидно това, като принципна политика, особено за неговата страна, нагледала се на десетилетия ужасии? Сещаме се веднага за поне два пресни примера от страни, които претендират да са столетие напред в цивилизацията, където хич не беше така цивилизовано.
И двата примера на поведение дали в защита на кауза, с риск да си навлечеш подигравки и неприятности, или още по- рисков скок с мисия в политиката – не намират, за съжаление, никакъв аналог с нашите спортисти-станали-отскоро-политици, понеже знаем ли за какво възнамеряват те да се борят в парламента, каква е политическата цел на живота им, за която биха се подложили дори на публично освиркване, или подигравки, или нещо по-лошо? Те заявили ли са ясно някаква кауза, освен да се явят в някой клип за подкрепа? Не, не знаем. Предполагаме, за повечето,съвсем не без основание, че са се съгласили да бъдат флагчета и значки на нещо, което смътно разбират, но им изглежда печелившо. Добър залог.
От шампион и кумир на мнозина – да се сведеш до някаква значка на ревера на някой друг, обаче, да се върнем в родната действителност – не ми се вижда нито добро, нито мъдро решение.
“А , Стефчето ли ? Тя веднъж си забрави сутиена фкъщи.”
Това го рече Иван Славков по телевизията , а реакция от “Стефчето” йок . То и никой не гъкна срещу Славковата простащина по принцип , нито журналисти , нито колеги спортисти , да не говорим за политици и културни някакви фактори .
Затова днес подобни изяви изглеждат почти невинно забавни .
Иначе светлият ѝ лик , облегнат на лъскава кола с мерник грееше от голям календар на ВИС2 още по Берово време на стената на чайната на отдавна изоставения заслон “Конярника” поне допреди петнайсетина години , когато последно минах оттам . Може още да си виси..
Колкото до Стоичков , той си даде ( продаде , подари) дзурлата още в средата на 90-те за един предизборен плакат на купчина ренегати , от които сега си спомням само Луджев и крал( и още не е спрял) симеон2.
Неслучайно десетилетия наред средствата за масова пропагадна го величаят като ” голям , неповторим , гениален , велик и т.н.) . При нужда ще бъде включен където трябва , не се съмнявайте ( че ще е в редиците на лошите).
За волейбола ?
Струва ми се , че нашият отбор би могъл да постига повече .
Като че ли нещо в селекцията не е съвсем наред.
Тук ” гениалните” са хора като Л.Ганев , Пл. Константинов и Вл. Николов,който даде малкия си син на москалите , щото щял да играе всеки мач…срещу Магадан , например . Вместо да играе с и срещу най-добрите в света когато реши треньора , също сред най-добрите в света.
Не казвам , че не са добри , но защо ли Казийски и Стойчев май не са чак толкова гениални?
Стефка Костадинова – първо скача високо, след това се свлича ниско. Наистина впечатляващо, но не по хубавия начин.
Йордан Йовчев – силни мускули, слаб характер.
Петър Стойчев – голямо разочарование за мен.
Владимир Николов – послушко в спорта (направиха го капитан на мястото на алфа-мъжкаря Казийски, който отказа да се гъне на михлюзите във федерацията и затръшна вратата след себе си), послушко и в живота, както се вижда. Както писа някой тук преди време – не е случайно, че единият му син играе в русенката.
В русийката… смотан автокоректор.
Интересен анализ на Огнян Стефанов от Фрог:
https://frognews.bg/novini/progresivna-balgariia-vsiaka-prilika-deistvitelni-litsa-moje-sluchaina.html
Крайно неуместно е, спортисти да влизат в политиката, не им е там мястото! В случая експрезидентът Радев ги е привлякъл като спасителни лодчици за новата формация с цел да донесат гласовете на наивния български електорат /доста многоброен за съжаление, въпреки че отливът от чалгаджийската партийка т.н. ИТН, дава искрица надежда, че сметките на Радев няма да излязат както той, или негови съветници са ги правили!…./ Не виждам как спортисти с тяхното парламентарно участие могат да донесат нещо прогресивно за България! Ясно е защо! Като стана дума за Костадинова, се сетих и за Борислав Михайлов, който май все пак не е в спортния ТИМ за щастие. Аз подобни хора ги виждам като питбули, веднъж захапали “кокъла” няма изпускане. Спомнете си как бившият председател на Футболният съюз, геройски бранеше поста си в яката си захапка! Не че Георги Иванов ще направи нещо положително за излизането на българския футбол, който вече трето десетилетие е в блатото на европейската и световна забрава!…Ама това е друга тема! А кака Стефка, след като най-сетне беше принудена да пусне кокъла БОК, естествено ще се настани в дупутатското кресло, което все пак ще й носи по няколко тлъсти хилядарки на месец! Както се казва, като няма риба и ракът става! А че Гришо няма да приеме парламентарна оферта е пределно ясно! Добре си е момчето на световните кортове, въпреки че като си мисля и той скоро ще се пенсионира! Да си жив и здрав Гришо и играй докато ти се играе! А ние тук да му мислим – ще скачаме ли нагоре, или пак ще настъпим същата мотика!